Вероятна ниска избирателна активност, при която ще се мобилизират единствено твърдите избиратели на политическите формации, и значителен дял на колебаещите се дали да отидат да гласуват, но с политическа позиция - които могат да повлияят на крайния резултат. Тези тенденции отчита "Барометър България" в своето стандартизирано телефонно интервю.

Един от основните въпроси, свързани с предстоящия вот, е какъв процент от избирателите ще отидат до урните.

Отговорите на въпроса дали изобщо ще гласуват, показват две тенденции. От една страна вероятна избирателна активност, съизмерима с активността при последните избори за Eвропейски парламент, показва, че категорично желание да гласуват имат само най-твърдите ядра на политическите сили.

Втората тенденция е рекордният дял на колебаещите се - особено на тези, които имат политическа позиция, но не са взели категоричното решение дали да отидат до урните. Докато при предишни избори делът на колебаещите се се е движел около 10%, то към днешна дата делът на тези избиратели е нараснал двойно - до 22%, като евентуалната им мобилизация би могла да повлияе на политическата картина след изборите.

34,6% от анкетираните са катеторични, че ще гласуват. От "Барометър" посочват, че те формират твърдия електорат на всяка партия - не се влияят от политическа реклама, имат категорични убеждения и са готови да гласуват независимо от ситуацията.

Снимка 518806

Източник: Барометър

При избирателна активност от 34,6%, формирана от твърдите ядра, първа политическа сила ще остане ГЕРБ с подкрепата на 31,5% от гласуващите. БСП ще се нареди на второ място с 22,4%, а ДПС ще се наредят на трето място със 7,8%.

От "Барометър" отчитат, че през последните години, докато част от патриотичните формации са губели позиции, ВМРО е успяла да запази своите сред избирателите в своя политически сектор - от една страна, защото винаги са разчитали на определена твърда подкрепа, но и с категоричната си позиция спрямо антибългаризма в Северна Македония, както и с изпълнените си предизборни обещания. След разделението на "Обединени патриоти" воеводите успяват да привлекат гласовете както на своето твърдо ядро, така и сред привържениците на своите доскорошни партньори. По този начин според социологическата агенция, явявайки се самостоятелно на изборите, те могат да запазят същите позиции, които преди това са имали в коалиция. За ВМРО биха дали гласа си 7,1% от твърдо заявилите, че ще гласуват.

"Барометър" посочва, че ниската избирателна активност би се оказала проблем за "младите" извънпарламентарни формации, които все още не са изградили структури от твърди избиратели и разчитат повече на потенциала на спонтанния вот и активна предизборна кампания.

,,Има такъв народ" биха могли да прехвърлят чертата и при ниска активност, но няма да могат да разгърнат потенциала си и да бъдат фактора в следващия парламент - за тях биха гласували 6,8%.

"Демократична България" и "Изправи се. Мутри вън" пък получават съответно 5,4 и 3,7% и трябва да положат повече усилия, за да влязат в парламента.

Снимка 518807

Източник: Барометър

Ако колебаещите се все пак решат да гласуват, няколко политически формации биха могли да спечелят подкрепа именно от тази група избиратели.

Според "Барометър" ВМРО има потенциала да привлече този вот изцяло - не само от твърдите поддръжници, но и от групата на "колебаещите" се избиратели с по-патриотични възгледи.

Друг дял на колебаещите се за кого да гласуват са тези с "наказателен вот", както и тези, които не откриват политически субект, който да отговаря в достатъчно голяма степен на позициите им. В случай че тези ,,колебаещи се"" избиратели все пак стигнат до урните, вотът им вероятно ще се разпилее между няколко политически формации. Част от тези, които искат категоричен рестарт на системата или желаят да "накажат" сегашните управляващи, ще се насочат към "Има такъв народ", но и към "Изправи се. Мутри вън". "Демократична България" също ще подели потенциалната подкрепа, която може да получи, с тези партии.

Отделна група са тези, които се колебаят до последния момент, но в крайна сметка се насочват към познатото или припознават най-вероятният победител - ГЕРБ, които имат потенциал да си върнат част от загубената подкрепа именно на финалната права.

В лявото пространство също има избиратели, които все още не са сигурни дали ще гласуват. Ззаради продължаващите вътрешни процеси на разделение в БС обаче вероятността столетницата да ги привлече в последния момент е малка. В случай че отидат до урните, част от тях биха дали гласа си за по-малки леви формации.