Днес се проведе Втората конференция, посветена на 140-годишнината от Константинополския мирен договор, известен у нас като Цариградски договор. Той е малко известен в България и е приет пренебрежително, отбеляза Княз Никита Дмитриевич Лобанов - Ростовски, потомък на руски дворянски род, а неговият пра прадядо е подписал историческия договор.

Този договор е дал легитимна основа за създаване на независимо княжество България и вследствие на това да бъде приета Търновската конституция, по думите на Ростовски.

Възстановяването на мирните отношения между Русия и Османската империя се дължи до голяма степен на личността му, защото в бил личен приятел на Султана.

На въпрос какви са в момента двустранните отношения между Русия и Турция, Ростовски отговори, че има две диктатури, Турция е по-нетолерантна към религиите и се води от ислямска диктатура, докато Русия има свободно вероизповедание и по-смекчена диктатура, допълни князът. Според него страните ще се договорят, "защото са ягоди от същото поле".

Санстeфанския договор е неприемлив за Англия, която настоява за среща с Русия в Лондон за обсъждане на договора. Така той се преразглежда с Берлинския конгрес, който отнема ⅔ от територията на България.

На 8 февруари 1879 е подписан Констаниполският договор, а основата му служи за легитимно признаване независимостта на страната ни, изтъква Ростовски, въпреки че мненията на някои историци се разминават и сочат международната обстановка като причина Княз Фердинанд да се възползва и да извоюва независимостта на българската държава.

Княз Ростовски подари на руския посланик у нас Н. Пр. Анатолий Макаров картина и плакат, свързани с подписването на мирния договор. Копие от Константинополския мирен договор беше връчен и на директора на Военно историческия музей в Плевен Емилия Зорнишка.

Първата конференция, с която беше отбелязана годишнината, се проведе на 8 февруари в Москва.

Забележка: С този договор се потвърждават условията на Санстефанския предварителен договор заедно с измененията от Берлинския конгрес на Великите сили, които разделят Северна и Южна България на васално княжество и автономна област и оставят Македония в османските предели. Договорът натоварва Османската империя със задължението да плати военно обезщетение на Русия в размер на над 802 милиона златни франка. Част от този дълг (125 милиона лева) е опростен през април 1909 в замяна на съгласието на Турция да признае независимостта на България без териториални и финансови компенсации.