Часове преди последния тур на гласуването за нов генерален директор на ЮНЕСКО в централата на организацията в Париж се появиха слухове за предлагани подкупи, предаде Асошиейтед прес.
Българският посланик Ирина Бокова и египетският министър на културата Фарук Хосни останаха единствените кандидати за поста.
Същевременно ЮНЕСКО отрече обвиненията за подкуп в последната минута преди петия кръг на гласуването.
Подозрения за измами обаче увеличиха неочакваното напрежение в централата на агенцията в Париж.
Делегат на ЮНЕСКО е разкрил пред Асошиейтед прес, че най-малко един човек е бил изгонен от сградата на агенцията заради опит да подкупи делегати в понеделник.
Източникът е казал, че няколко държави-членки на ЮНЕСКО се е оплакали на генералния директор.
Източникът, който е пожелал анонимност, е казал, че за изгонване е било докладвано на високопоставени членове на администрацията на ЮНЕСКО.
Елизабет Лонгуърт, изпълнителен директор към офиса на ЮНЕСКО, е отказала да обсъди въпроса по телефона, с мотива, че е твърде заета.
Припомняме, Ирина Бокова и Фарук Хосни останаха единствените кандидати за поста генерален директор на ЮНЕСКО след като кандидатката на Еквадор Ивон Баки оттегли кандидатурата си.
За да бъде избран генерален директор на организацията, кандидатът трябва да получи гласовете на 30 от 58 участници в Съвета.
NikB
на 23.09.2009 в 12:30:09 #8nono, много си прав. Трябваше Ирина Бокова да е лустрирана и да не видни никаква обществана или държавна длъжност. Лошо е, че Европа и светът не правят достатъчно за правлиното разбиране на проблема "комунистически троталитаризъм"
nono
на 23.09.2009 в 12:09:44 #7Като спечели Бокова, спечели ли цял народ? от Иво Инджев ⋅ септември 22, 2009 ⋅ Коментирайте Сигурно е най-интересно за читателя да научи нещо от кухнята, в която беше сготвена, поднесена и накрая консумирана с небивал за България успех кандидатурата на Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО. Но до българския склад с продукти на развития социализъм, отлежали за днешна употреба с десетилетия, нямам достъп. Предисторията е откровено политическа ( в какъвто и „чисто професионален контекст да ни я представят”) и всеки ще бъде прав да посочи тази връзка. Ето кратка биографична справка, разпространена от БГНЕС: Ирина Бокова завършва английската гимназия в София през1971 г. и „Международни отношения“ в МГИМО- Москва през 1976 г. От 1977 до 1982 г. е старши аташе и трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР. До 1984 г. е трети секретар в постоянното представителство на България в ООН- Ню Йорк. До 1990 г. е втори и първи секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР. От 1990 до 1991 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание. През 1995 г. е секретар на правителствения Комитет по европейска интеграция. Същата година става и зам.-министър на външните работи. През 1996 г. Бокова е кандидат за вицепрезидент в двойка с Иван Маразов (БСП), губят изборите. Същата година става първи зам.-министър на външните работи. От 1996 до 1997 г. е министър на външните работи. След това в периода 2001-2005 г. е народен представител в 39-то Народно събрание от „Коалиция за България“. От 2005 г. Ирина Бокова е извънреден и пълномощен посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО. Противниците на комунизма у нас , пострадали лично или по семейна линия, сигурно са възмутени. Техните съмишленици, които са станали такива по убеждение ( а не по рождение) по доста по-сложен път по метода „проба-грешка”, също. Дошло ли е времето да си кажем по този повод някои истини? Може би най-краткият и верен (според мен) коментар от (претенциозно) геополитическо естество е: цената за мирното развяване на бялото знаме от СССР и неговите червени сателити е запазването на привилегиите на определена избрана прослойка от комунистическия елит, която сама наричаше себе си „номенклатура”. Не знам доколко Горбачов и Буш са се договорили за това в Малта, както усилено се спекулира. Но знам със сигурност, че този разговор през изминалите близо две десетилетия съм го водил с доста представители на западни държави, някои от които високопоставени. Ако в дадена бивша комунистическа държава обществото не проявяваше борбеност да промени радикално статуквото, Западът приемаше за нормално да сътрудничи с „реформаторите” сред бившите комунистически партии. Близо 14 години по-късно мога да си позволя да цитирам поне един разговор от този род. С посланика на ФРГ в София Петер Мецгер започнахме спор. Случи се на националния празник на страната му по време на прием в самото посолство. Той защитаваше пламенно политиката на Жан Виденов, включително за преговорите с НАТО под фалшивото българско мото „интензивен диалог”. С цитати и примери му доказвах обратното и получих в разгорялата се дискусия (вече на висок тон) подкрепата на растящ кръг присъстващи гости на приема от различни националности. Посланикът обаче беше непреклонен – сам срещу всички, защитаваше тезата си. Както много други подобни нему той смяташе, че хората на Виденов са единствените в България, които знаят как се управлява държава и това явно му стигаше. И до днес се чудя дали и как този човек работи на високо дипломатическо ниво в държава като Германия, след като събитията доказаха буквално месеци по-късно по крещящ начин до каква степен управлението на Виденов е пълен провал. Това беше обаче последният прием в германското посолство, на който съм канен. Участвал съм в доста сценки като описаната по-горе и съм се убедил, че антикомунизмът ни не е никакъв фактор в решенията, които другите взимат за нас. Кой ли е подкрепил Ирина Бокова? Северна Корея и Куба ли? Нищо подобно. Според египетския вестник „Ал Ахрам”, един от най-влиятелните в арабския свят, САЩ са агитирали зад кулисите за нейната кандидатура. Презумпцията е, че нейният египетски конкурент е разгневил Запада с антисемитски изяви повече, отколкото Бокова с комунистическата си биография. Ако беше толкова просто това уравнение обаче, защо тогава западняците не си утвърдиха типичен свой представител като г-жа Валднер, която се оттегли сама след първите три тура от гласуването и то само на един глас разстояние след Ирина Бокова? Светът осъмва с новината, че една българка, първата жена в историята на организацията, чрез гласуване в най-голямата и влиятелна световна организация ООН оглави нейната престижна дъщерна фирма ЮНЕСКО ( а не според щастливата рулетка на ротацията, какъвто беше случая с шанса за Стоян Ганев да оглави за цяла годна като външен министър на България Общото събрание на ООН). И сега какво се получава- излиза, че да си антикомунист у нас и да си против успеха на Бокова означава да си срещу това България да има на върха на ЮНЕСКО свой сънародник! А тя е там не по волята на нас, българите. Дори обратното- за нея лобираше лично президентът Първанов, когото мнозина от нас трудно понасяме. Ако тя е спечелила, то същото може да се каже и за него- независимо дали ни харесва, или не. Стигаме до неумолимия въпрос: трябва ли да приемем успеха на Ирина Бокова като успех за България при положение, че не харесваме политическата й кариера? Казусът е без прецедент през последните 20 години. За около година и половина в този блог имам 787 собствени публикации. Рядко, да не кажа никога, завършвам коментара си с „отворен финал”, който звучи удобно двусмислено ( от рода на „бъдещето ще покаже”, което може да се пришие на всяка дописка с претенцията да бъде анализ). Признавам, че се изкушавам да направя изключение. Но си представих за миг какво бих направил, ако срещна Ирина Бокова ( която познавам само от публичните й изяви). Бих я поздравил. Това
amica1
на 23.09.2009 в 00:47:23 #6Виж Владко как знае. Браво. Браво
mc solaar
на 23.09.2009 в 00:36:34 #5щом са отрекли, значи няма страшно
vladimir
на 22.09.2009 в 21:40:18 #4. бокова - генерален директор на юнеското, защото българите имали велика култура и пишели на кирилица. .
Wiseone
на 22.09.2009 в 21:34:16 #3Избраха я. Все пак по-добре крадлива българска комунистка начело на световна организация, отколкото тъп мюсюлманин!
bravo
на 22.09.2009 в 21:08:25 #2Крадлива булгаристнка и мазен египтянин - сигурно и двамата купуват на поразия.
Micky
на 22.09.2009 в 20:55:52 #1Щом участва българче няма нищо странно в това. Въпросът е дали ще си останат само слухове по типично нашенски