Служебното правителството оттегля номинациите за нов европейски прокурор от България, подадени от последния редовен кабинет. Решението е взето на днешното заседание на Министерския съвет (МС) и за него ще бъде уведомена от правосъдния министър Андрей Янкулов специалната европейска комисия за окончателен подбор на кандидатите.
След проведената процедура по първоначална селекция на национално ниво, кабинетът "Желязков" одобри номинациите на Димитър Беличев, Михаела Райдовска и Пламен Петков на 21 януари. Това решение обаче днес е отменено и на Янкулов е възложено да организира нова процедура по подбор на кандидати за български европрокурор по ясно разписани правила.
Подборът трябва да се извърши от петчленна комисия с участието на хабилитиран преподавател по наказателно право или наказателен процес, двама съдии от Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС), определени от Общото събрание на съда, прокурор от Върховната касационна прокуратура (ВКП), определен от зам. главен прокурор в институцията, както и адвокат с поне 12 години опит в областта на наказателното право, наказателния процес и правото на Европейския съюз (ЕС), определен от Висшия адвокатски съвет. В комисията ще участва и представител на правосъдния министър. Той няма да има право на глас и трябва да владее отлично английски език.
От пресцентъра на МС съобщават, че номинациите се оттеглят заради съществени и системни дефицити на националната процедура по подбор, проведена в периода октомври 2025 г. - януари 2026 г. Те са установени след извършен цялостен и задълбочен анализ в Министерството на правосъдието (МП) и касаят както организацията, така и законосъобразността на процедурата.
Според служебния кабинет това налага и провеждането на нова национална процедура при стриктно спазване на принципите на политическа неутралност, независимост, прозрачност, обективност, справедливост, равно третиране и основана на ясни, съпоставими, и публични критерии за оценка.
Анализът на МП за проведената процедура отчита сериозни дефицити при формирането на националната седемчленна комисия за подбор на кандидатите за европейски прокурор. В нея участваха по двама представители на Министерството на правосъдието, на прокурорската и на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), както и един представител на Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Служебното правителство вижда като основен и непреодолим проблем е участието на четирима членове на ВСС с изтекъл на 3 октомври 2022 г. мандат, които са имали възможност да формират мнозинство в комисията по подбора. От МС изтъкват, че продължителното упражняване на правомощия извън срока на определения в Конституцията и Закона за съдебната(ЗСВ) власт мандат поставя под сериозно съмнение тяхната легитимност при вземане на такива съществени кадрови решения, свързани с ключова институция в правосъдната система на ЕС.
Това, че комисията била ръководена от зам.-министър, а друг неин член бил излъчен от МП, създава у служебното правителство опасения за въздействие на представители на изпълнителната власт върху ключово за страната и европейския правов ред кадрово решение и поставя в риск независимостта на съдебната власт. "На практика, единственият член с безспорен независим и политически неутрален статут е бил представителят на академичната общност, което означава, че комисията като цяло не е била в състояние да гарантира обективен и деполитизиран избор", коментират от служебното правителство.
От МС посочват още, че подборът на кандидатите за нов български европрокурор е проведен без предварително приети и публично обявени правила с ясни и обективни критерии и методика за оценка на знанията и професионалните и нравствени качества на кандидатите. Това пък водело до риск от непоследователност, непрозрачност и субективизъм в кадровата политика на държавата за този изключително важен пост на правосъдната система на ЕС, компрометира равнопоставеността на участниците и лишава кандидатите от ефективно средство за обжалване, тъй като при липса на ясни критерии е невъзможно да се провери правилността на оценката.
Според служебното правителство има реален риск европейският Комитет по подбора да отхвърли предложения списък на одобрените на национално ниво кандидати поради установените процедурни дефекти, което би нанесло сериозни репутационни щети на страната ни и би причинило още по-голямо забавяне на избора на кандидат от България.
"Отмяната на решението от 21 януари 2026 г. и рестартирането на процедурата е акт на превантивна държавна отговорност, целящ изпращането на кандидати, подбрани след прозрачна, конкурентна, и деполитизирана процедура", мотивират решението си от МС.
USD
CHF
EUR
GBP
