Три парламентарни комисии се обединиха в общо заседание, за да изяснят въпросите по три бюджета за 2015 г.

Народните представители, ангажирани в социалната, здравната и финансовата комисии, се заеха с това да обсъдят парите за догодина за НЗОК, за държавното обществено осигуряване и централния държавен бюджет.

Пръв в представянето на разчетите си бе здравният шеф Петър Москов, който изтъкна, че в отделните пера и целостта на разходната част на бюджета на НЗОК са заложени всички разходи, т.е. цялото касово изпълнение за 2014 година. Всеки разход, който системата е фактурирала, е заложен в разходната част на бюджета за 2015 година.

Самата система е достигнала насищане на пациенти, които да минават през болниците, подчерта министърът. За него предложеният бюджет означава финансова стабилност. Ангажиментът, който има министерството и МС е свързан с ясния ангажимент за удържане разходите на системата такива, каквито са заложени в бюджета за 2015 година, настоя за пореден път Москов.

Припомняме, основното искане на МЗ и на ресорните организации е парите за здраве за догодина да не са по-малко от реално изхарчените през 2014 г.

В проектобюджета за държавното обществено осигуряване (ДОО) пък са заложени планирани приходи на консолидирания бюджет в размер от 4, 5 милиарда лева. Предлага се увеличаване на минималния осигурителен доход на земеделските производители, като пенсиите ще са най-големият разход за 2015 година, като заради осъвременяването им ще костват на държавата 8,3 милиарда лева. 324 милиона лева ще струва осъвременяването им. Недостиг обаче все още има на места, като най-голям е той във Фонд „Пенсии" - близо 1 милиард лева.

Финансовият министър Владислав Горанов също представи лично основните приоритети на централния бюджет - връщане на финансовата стабилност в общоприети европейски граници на дефицита.

Очакваното превишаване на дефицита от 3% ще ни донесе задействане на наказателна процедура от Брюксел. Ако успеем да покажем, че задаващият се свръхдефицит е около 3,5 на 100 от БВП, ЕК би предложила на Съвета да гледа на това като еднократен ефект като еднократно проявени дисбаланси в 2014 г. Поех ангажимент към ЕК и съм включил мерки, които да дадат заявка, че бюджетът ни за догодина ще се вмести в рамките на 3% дефицит, разказа Горанов пред депутати и гости.

Стана ясно, че салдото за три години се предлага да е 3% за 2015 г., 2,5% за 2016 г. и 2% за 2017 година. Възприели сме една стъпка от 0,5%, която се счита за нормална, не е твърде бърза, за да оказва проциклично влияние върху икономическия цикъл.

0,8% е реалният растеж, който можем да очакваме за 2015 г., а равнището на потребителските цени се очаква да е слабо положително - 0,1% инфлация в края на 2015, обяви Горанов. 11,7% ще е планираната безработица. 36,8% от БВП са планираните приходи, а 39,8% от БВП пък ще бъдат разходите по план.

Разходите намаляват като дял от БВП с 0,6 на 100. Държавният дълг пък се очаква да достигне 24,5 милиарда лева в края на 2015 година, като отива малко под 30% от БВП. Планира се поемането на нов държавен дълг от 8,1 милиарда лева. Основните мерки в разходите са свързани с предложеното лимитиране на разходи за персонал.

Не предвиждаме да не са налага актуализация на бюджета догодина. Предлагаме минималната работна заплата (МРЗ) да се увеличи на 2 пъти - с по 20 лева, и да достигне 380 лева, повтори вече известното министърът.

Ще положим всички усилия да имаме готовност да гарантираме правителството да бъде коректен платец към всички, с които има договори или е поело ангажимент за поръчки, доставки, услуги. Имаме готовност до края на годината да финансираме и разплатим всички изостанали разходи по оперативните програми, най-вече „Околна среда" и „Регионално развитие", увери той.