В предстоящите парламентарни избори ще се прояви "ефектът на кукувицата" - изборите ще бъдат кукувичи избори. Очакванията си за предстоящите избори сподели доц. Татяна Буруджиева на форума "Българските партии в център-дясно - успешни стратегии за развитието на България", организиран от СДС.

В аргументите си за "ефектът на кукувицата" доц. Буруджиев изтъкна, че въпреки появяват нови партии, гласовете ще бъдат взети от старите играчи, с което няма да се повиши избирателната активност по време на изборите.

Доц. Буруджиева посочи, че когато се правят избори има надежда. Позитивната кампания винаги е печеливша, а негативната кампания е все по-модерна напоследък, отчете тя.

СДС трябва най-много трябва да си даде сметка как се губи от негативната кампания. Няма нищо по-печелившо от това да се опиташ да покажеш на хората какво в следващите 4 години трябва да се направи, за да може хората да живеят по-добре, обясни доц. Буруджиева.

За да постигнем победа, първо трябва да я пожелаем и с кого може да постигне победата. Десницата много трудно може да го направи, защото тя е силно фрагментирана - твърде много са и за това станаха малки, отбеляза Буруджиев и даде пример с партията на Цветан Цветанов "Републиканци за България".

СДС готови в следващия парламент да правят реформи

СДС готови в следващия парламент да правят реформи

Румен Христов настоя, че България има нужда от дясно управление

СДС имат нужда от нов образ, не само да бъдат историята, но и бъдещето. Можете да спечелите, стига да се понапънете да работите с хора, защото българските политици не са на терен, обърна се Буруджиева към "сините". Създаването на противоречията вътре в десницата е огромна пречка и проблем, каза още Буруджиева.

Властта не е в смяната на един министър с друг, а е много важно какви ще бъдат лицата на властта. Когато изборите бъдат превърнати в персони се вкарва несистемен фактор. За това изборите се правят на терен, а не се правят на жълтите павета, коментира още Буруджиева.

Пред БНР Будуржжиева заяви, че продължава тенденцията политическите процеси в България да се диктуват от парадокси.

"Един протест би трябвало логично да ражда голяма подкрепа към промяна, всеки протест би трябвало да събира силна енергия основно срещу управлението или онези, които са на власт в момента. Българският протест ражда две неща: едното е отказ да вдигне вълна, която да промени това управление. Този отказ се изразява във факта, че нямаме повишаване на избирателната активност, тоест в нежеланието на хората да участват в избори, чрез които да променят системата или онова, което те не харесват", смята политологът. 

Протестът е насочен, като че ли към политическите партии изобщо, отбеляза още тя. 

"Едно е да излезеш емоционално на улицата срещу властта - в смисъл: не ми харесват нещата, друго - да осъзнаеш, че единственият начин да промениш нещата е на практика да участваш в механизмите на политиката. Един от механизмите е създаване на партия, другият - участие в избори. Българският протест изрази тази дилема, която не работи в полза на протеста и на промяната", изтъкна доц. Буруджиева.

"Чрез улицата може да се осъществява контрол, може да се изказва протест, дори гняв да се излива там, но там не може да се управлява", допълва тя.

Издълбаването на непреодолима пропаст между граждани и политици, което се опита да направи Отровното трио чрез този протест, сега изведнъж се изправя пред самите тях като дилема - "как да отидат от другата страна на издълбания дол и на разрушените мостове", подчерта Татяна Буруджиева.