Нестабилност и непредвидимост на законодателната дейност, както и необосновано често отклоняване от общите правила за влизане на сила на законите.

Това са основите изводи от изследване на Юридически барометър за периода на второто полугодие на 2010 година. Данните представи образователният министър в кабинета „Станишев" Даниел Вълчев.

През изследвания период Народното събрание е приело и са обнародвани 103 закона. Това прави между 16 и 17 закона месечно, обясни той. Седем нови закона са приети за периода, както и 68 закона за изменения и допълнение и 28 ратификации.

Сравнено с предходния шестмесечен период - януари-юли 2010 г., Народното събрание е приело с 32 закона повече. По традиция парламентът има по-усилени темпове на работа през второто полугодие, когато освен приемането на бюджетните закони се правят и измененията в данъчното и осигурителното законодателство.

От данните става ясно, че 68 ЗИД изменят и допълват реално по-малко закони - 65. Това е така, защото три от законите са изменени с повече от един ЗИД - законът за здравното осигуряване, законът за физическото възпитание и спорта и законът за акцизите и данъчните складове.

Законът за ДДС е променян три пъти, още преди да влезе в сила, посочи Вълчев. С приетите 68 ЗИД с преходни и заключителни разпоредби се придвижват изменения и допълнения в още 231 закона. Заедно с 65-те закона, които те пряко изменят и допълват, общият брой на законите, в които са направени изменения и допълнения в периода юли-декември 2010 г. стават 296 или със 188 повече от първото полугодие на 2010 г.

Законът за здравето, който е в сила от 2005 г., е с общо 40 изменения и допълнения, като седем от тях са направени през 2010 г. Кодексът за социалното осигуряване, който е в сила от 2 000 г., е с 80 изменения и допълнения, като 10 от тях са през 2010 г.

"Шампион" по изменения и допълнения е Законът за здравното осигуряване - с 11 за 2010 г., изтъкна ексминистърът. Общо, откакто ЗЗО е от сила от 1998 г., за 12 години е изменян и допълван 71 пъти.

Други тревожни изводи показват известна стихийност, необмисленост и отсъствие на дългосрочна визия за развитието на политиката в отделните сектори. Това от своя страна води до незадоволително качество на законопроектите, отчитат от „Юридически барометър".

Законодателят често се изкушава да предвижда отклонения от общите правила за влизане в сила на законите - 19 от приетите законопроекти влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник", а 4 предвиждат дори обратно действие на всички или на част от разпоредбите.

Средният престой на законопроектите в НС е около 90 дни преди окончателното им приемане на второ четене, отбеляза още Вълчев. Най-дълго „престоял" в парламента е Законът за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс - 319 дни. Следват ЗИД на Закона за безопасно използване на ядрената енергия с 211 дни и проектът на Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия с 207 дни. Законът за изменение на Закона за отпадъците е приет за едва 8 дни.

Всеки закон трябва да бъде с ясна визия, посочи от своя страна омбудсманът Константин Пенчев, който беше гост на събитието. Трябва много да се внимава, приемайки закони, да не се нарушават права и меко казано, да си поставяме странни цели, коментира той. Народните представители трябва да са по-взискателни в работата си, категоричен е Пенчев.

Според него Законът за обществените поръчки е „пример за правната несигурност, в която живеем". Всяка промяна в този закон го изменя на 180 градуса, изтъкна още омбудсманът.

При обществените поръчки трябва да се намери балансът между контрола на изразходваните бюджетни средства и това този контрол да бъде осъществен бързо. Законодателят се лута в търсене на този контрол и трябва да знае ясно как иска да контролира обществените поръчки, коментира Пенчев.