ГЕРБ и БСП ще вкарат по 6 евродепутати, ДПС ще има 3, Реформаторският блок - 1, а за последното място в Европейския парламент ще се борят „България без цензура" (ББЦ) и вероятно АБВ.

Това е прогнозата на директора на Центъра за анализи и маркетинг (ЦАМ) Юлий Павлов на база национално представително изследване, проведено в периода 1 - 6 март сред 1016 пълнолетни граждани.

Според Юлий Павлов на евроизборите през май ще гласуват около 42,3% от българските граждани или между 2,5 - 3 млн. души.
На база такава активност ЦАМ посочват, че в следващия Европейски парламент свои представители твърдо ще имат ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторския блок, а „България без цензура" е на ръба. Малко след тях са АБВ и НФСБ, а на този етап без шансове изглежда "Атака".

14,7% от респондентите посочват ГЕРБ при отворен въпрос. За БСП избират да обявят предпочитанията си 13,5%, ДПС - 5.8%, Реформаторския блок - 3,3%, и „България без цензура" - 2,7%.

Ако се вземат предвид само гласовете на твърдо решилите да участват в изборите, Юлий Павлов и неговата агенция дават на ГЕРБ 28,4%, на БСП - 27,5%, на ДПС - 15,4%, на РБ - 6,4%, и на ББЦ - 5.9%, като реалната бариера за влизане в европарламента тук е 5,88%.

"Ако изборите бяха тази неделя, мога да кажа, че ГЕРБ и БСП взимат по 6 места, ДПС - 3, и реформаторите - 1. Последният мандат не можем да определим точно - той може да бъде за Николай Бареков, ако прескочи, или за друг, ако не успее, както и евентуално за АБВ", коментира Юлий Павлов.

Според него ГЕРБ и БСП твърдо не могат да паднат под 5 мандата, като все още има отворена битка за повече от 6 места в ЕП. ДПС пък няма как да паднат под 3 места, а твърдо Павлов вижда представител и на Реформаторския блок в европарламента.

Борбата ще бъде за три места - между ГЕРБ и БСП, евентуално четвърто място за ДПС, второ за реформаторите и по едно за Бареков и АБВ, коментира Павлов.

Социологът бе категоричен, че ДПС твърдо ще бъде на трето място и дори предложи облог при съотношение 3:1 на каквато и да е сума за всеки, който оспорва подобно развитие на изборите през май.
Малко по-висока активност (44,7%) за предсрочни парламентарни избори спрямо европейските избори (42,3%) очаква Юлий Павлов, ако такива се проведат в скоро време.

ГЕРБ отново би била първа сила в парламента с 18,7% от всички имащи право на глас. Веднага след тях със 17,6% се нарежда БСП. ДПС отново е трета сила с 8,3%, следвана от Реформаторския блок с 5,4% и „България без цензура" с 4,4%. С шансове да намерят място в 43-тото Народно събрание са още АБВ с 3,7% и НФСБ с 3,2%, докато "Атака" остава извън него с 1,6%.

Според Юлий Павлов фактът, че ГЕРБ отново изпреварва БСП, въпреки че преди месец всички са давали предимство на управляващите, се дължи на фактора АБВ. Две трети от гласовете за хората на Първанов идват от симпатизанти на БСП, категоричен е той.

На този етап НФСБ печели "националистическата битка" с Волен Сидеров, призна Павлов. Той не вярва в шансовете на "Атака" да обърнат тази борба до евроизборите, но все пак отбеляза, че много негови колеги разумно не отписват атакистите, които са показали, че "имат по няколко живота".

В момента има ниша на проруски настроени в нашето общество хора, към която Волен Сидеров определено се е насочил във връзка с конфликта в Украйна, посочи Павлов. Почти всички останали партии с някаква тежест са заели прозападна позиция и остава ниша за русофилите, върху която Сидеров се опитва да възвърне част от доверието си, анализират от ЦАМ.

Агенцията проверява и нагласите на обществото към евентуалното провеждане на референдум по изборите правила. На него според изследването биха участвали 52,8% от българите имащи право на глас.
Павлов обаче обеща, че ако толкова души гласуват на евентуален референдум, той "ще си изяде дипломата". Това е пожелателно мислене и хората отговарят прибързано, настоя той.

При провеждане на референдум обаче и на трите въпроса предложени от президента Росен Плевнелиев народът ще отвърне положително, сочат данните на Павлов. 60,3% подкрепят част от депутатите да се избират мажоритарно (19,5% са против), 46,2 подкрепят задължително гласуване (40,6% против) и 46,1% подкрепят идеята да гласуват електронно (35,8% го отхвърлят).