Критики към управляващите относно липсата на диалог с обществото изрази президентът Георги Първанов. Държавният глава направи коментара си при тържественото отбелязванена Осем години от създаването на Икономическия и национален съвет, което се проведе в НДК.

Той изрази несъгласие с управляващите към значението на диалога.

Истината е, че колкото повече се увеличава нуждата от диалог между институциите, между тях и с обществото, толкова по-малко чуваемост има, заяви той.

Според него инициативата за диалог може да бъде на икономическия и социален съвет, но институциите трябва да бъдат принудени да започнат този дебат, защото „утре може да се предложи решение на парламента, което да се гласува механично и да се предложат други параметри, които да се приемат автоматически". И кой ще ги изпълнява - ние, отбеляза той и категорично заяви, че не може да се съгласи с подобна постановка. Президентът апелира настойчиво и заяви готовност да участва активно във формирането на българската политика по всички тези въпроси.

Според държавния глава кризата и непопулярните мерки изискват повече прозрачност и спазване на приетите действия, като максимално се отчита социалната среда. Не виждам този критерий да стои постоянно в действията на онези, които взимат решенията  - независимо дали са в изпълнителната или законодателната власт, аргументира се той.

Президентът награди икономическия и социален съвет с почетния знак на държавния глава, като изтъкна приноса му за присъединяването ни към Европейския съюз и развитието на гражданския диалог.

Георги Първанов коментира и вчерашните решения, взети в Брюксел. Ако 9 май 1945-та беше политическата пролет, трябва да се запитаме дали 9 декември 2011 г. няма да е началото на тежка политическа зима и къде е мястото на България, заяви той, изтъквайки важността на вчерашните решения на Европейския съюз и необходимостта от реакция и дебат в България.

Закъснели сме, но днес вече трябваше да се разгори дебат по решенията, взети в Брюксел вчера, продължи президентът и подчерта, че 9 декември има не само символно, а много важно значение за бъдещето развитие не само на Еврозоната, а и на Европа.

Какъв е българският прочит на вчерашните решения от Брюксел, какви са националните решения в този контекст, попита Първанов. Защото най-малкото, което можем да кажем, в тази ситуация е - да, ние ще спазваме бюджетната дисциплина, отбеляза той, допълвайки, че трябва да имаме визия за засилване на конкурентоспособността.

Относно намеренията да наложи вето върху закона за пенсионната реформа, държавният глава посочи като основание отсъствието на предсказуемост в поведението на държавата. Той припомни, че преди една година е била постигната договореност с висока степен на съгласие за пенсионната реформа, а сега моделът се променя.

Какво доверие могат да имат гражданите в една държава, която непрекъснато променя правилата, попита Първанов и коментира, че това може да компрометира самата идея за реформа в пенсионната реформа и да доведе до непредсказуеми последици.

Помолен да коментира заявеното от синдикатите, а именно, че с тази пенсионна реформа пенсионери няма да има, държавният глава каза, че винаги е бил против това тежестта на реформата да се плаща от онези, които са най-зле - пенсионери, безработни, нископлатени.

Относно отказа ни от участие в петролопровода Бургас-Александруполис, президентът заяви, че след като не искаме той да минава през българска територия, той ще мине през друга и припомни, че това вече се случвало. Отказахме един газопровод - той мина през Турция, посочи Първанов.

Що се отнася до проекта „Белене" държавният глава коментира, че не вижда движение и това е не по-малко притеснително от вече взетото отрицателно решение за петролопровода.

Имам чувството, че някой твърде емоционално, лично, търси решение на тези големи енергийни проекти, а не предлага нищо,добави той. Първанов подчерта, че не се предлагат алтернативи и настоя: Ако алтернативата е шистов газ, моля да бъде обяснено, аргументирано през българското общество.

Той добави, че чува приказки за това, че ще търсим алтернативапо линия на енергийната либерализация и диверсификация и изтъкна, че е единственият, който е предложил вариант за диверсификация на снабдяването с газ - от Азербайджан през Турция за България.

За съжаление и там вече години, в това число и от предишното правителство, не се прави нищи реално, критикува президентът и отбеляза, че нямаме междусистемна връзка с Турция. Това ни връзва ръцете и ни лишава от един милиард кубически метри газ, които биха могли да бъдат антикризисна мярка, байпас, а също реално използвани в българската икономика или препродавани, ако това се налага или имаме такива договорености. Но пасуването, бездействието - това не е политика, категоричен бе той.