Имаме необходимата подкрепа, така че днес ще бъдат приети позитивните заключения от докладите и ще бъде направена необходимата препоръка към Съвета да одобри законодателните промени. Това заяви премиерът Росен Желязков пред журналисти в Брюксел, където участва в заседанието на Европейския съвет, във връзка с очакваната позиция на европейските лидери за присъединяването на България към Еврозоната. Той уточни, че решението ще бъде взето единодушно.

Желязков каза още, че е провел среща с председателя на Европейския съвет Антониу Коща. "Говорихме доста подробно по темата за разширяването на Западните Балкани. Акцентът беше разбира се върху въпроса за разширяването на Европейския съюз спрямо Северна Македония, базирано на принципа на собствени заслуги", посочи той.

Икономическата комисия в ЕП подкрепи България за еврозоната

Икономическата комисия в ЕП подкрепи България за еврозоната

Присъединяването на страната ни изпращало силно политическо послание за привлекателността на еврото

Желязков отбеляза, че позицията на правителството е в пълен синхрон с изразената в декларацията на Народното събрание от май тази година. Той изтъкна, че тази позиция дава достатъчно гаранции и на Република Северна Македония за това, че България няма да поставя каквито и да е различни условия и да превръща процеса по евроинтеграцията й в двустранен. "Този процес ще бъде разглеждан от нас като от държава член на ЕС и член на Европейския съвет - като отношение между Европейския съвет и РСМ", посочи министър-председателят.

Той заяви, че в разговора му с Коща много ясно е поставен въпросът за това, че изпълнението на "компромиса" от 2022 г., който предполага промени в конституцията на Република Северна Македония с вписването на българската общност, е необходимо условие, за да започне преговорният процес.

ЕП с ултиматум към Скопие - реформи и промяна в Конституцията, ако иска в ЕС

ЕП с ултиматум към Скопие - реформи и промяна в Конституцията, ако иска в ЕС

Това пише в анализ на авторитетното издание Europa press

"Разбира се в цялата динамика на тези, бих ги нарекъл - интересни, отношения на Балканите, темата за идентичност и език, която присъства в наратива на проекта на декларация на проекта за декларация на Европейския парламент (ЕП), е тема, която основно цели да се заобиколи същественият въпрос. Това заобикаляне всъщност отвлича вниманието и на обществеността в България, но и на обществеността в Северна Македония", подчерта Желязков. Той допълни, че основният въпрос касае промяна в Конституцията, вписване на българската общност и защита на човешките права на хората с българско самосъзнание в РСМ и разписване на гаранции за това

"България не поставя каквото и да е условия по темата. България иска изпълнение на консенсусния компромис от 2022 година. В този смисъл получихме уверението от председателят Коща, че Европейският съвет ще се придържа стриктно към компромиса и консенсуса от 2022 г.", каза още премиерът.

Външната комисия на ЕП одобри проектодоклада за Северна Македония
Обновена

Външната комисия на ЕП одобри проектодоклада за Северна Македония

Докладът определя политическата поляризация като сериозна пречка пред реформите

Той посочи, че по отношение на преговорите за членство на РСМ в ЕС предстои доклад и на Европейската комисия (ЕК) есента и най-накрая - заключение на Съвета тази година, като ще бъде взет предвид напредъкът на Република Северна Македония.

"Помолих председателя Коща, да обърне внимание на нашите колеги в Скопие, че езикът на омразата не помага на този процес, включително и в диалога ни, който би трябвало да се базира на Договора за добросъседство. И ние като, бих казал - мъдра държава член на ЕС, се придържаме с необходимата доза на сдържаност на нашите емоции и реакции по отношение на, бих ги нарекъл - тези закачки от страна на колегите от Северна Македония, които може би намират своята основа заради предстоящите местни избори наесен", коментира също Росен Желязков.

Радев към евролидерите: РСМ всъщност няма намерение да влиза в ЕС

Радев към евролидерите: РСМ всъщност няма намерение да влиза в ЕС

Президентът подчертава, че правата на българите в РСМ не могат да бъдат обект на политически договорки