Университетът на Северна Дакота и Българският енергиен холдинг (БЕХ) подписаха меморандум за проучване на редкоземни метали, съобщиха от Министерския съвет (МС) и Министерството на енергетиката (МЕ).

"Днешното подписване е изключително важно за развитието не само на българската минна индустрия, но и за технологичния напредък на България и САЩ", заяви премиерът Росен Желязков след церемонията. По думите му редкоземните метали гарантират не само технологичното развитие, но и дават предимства в развитието на конкурентоспособността, на потенциала ни и на нашата сигурност.

Желязков каза още, че България и САЩ са не само партньори в стратегическия диалог, но и съюзници, които ценят ценностите и постиженията на нашия цивилизован избор.

Той изтъкна, че чрез развитието на научния потенциал на университета в Северна Дакота страната ни може да разгърнем възможностите, скрити в недрата на българската земя.

"Без научния потенциал и ноу хау, което вие имате, е много трудно да постигнем това, което очакваме в Маришкия басейн и на други места, за благото и просперитета на нашите нации", отбеляза премиерът.

От своя страна енергийният министър Жечо Станков подчерта, че България се включва стремително в пазара на редки елементи, който ще определя технологичното и икономическото развитие на Европа, а и на света. Той обясни, че подписаното споразумение дава старт на инициатива, която събира на едно място ресурсите, технологията и науката. "Технология, която ще даде перспектива на десетки хиляди хора от Маришкия басейн да видят новите икономически възможности пред себе си", посочи Станков.

"Запазваме хилядите заети в минния сектор, както е разписано в управленската програма и какъвто ангажимент поех пред миньорите", заяви той. По думите му подписването на документа е решителна стъпка към позиционирането на страната ни като европейски хъб за съвременни въглеродни продукти. 

Мини Марица-изток могат да добиват редкоземни елементи

Мини Марица-изток могат да добиват редкоземни елементи

България търси своето място в стратегическата надпревара

"Даваме ясен знак, че България гледа напред към иновации и устойчиво развитие. Уверен съм, че това ново партньорство ще открие възможности за модернизация на индустрията и ще донесе конкретни ползи за хората и за икономиката", изтъкна изпълнителният директор на БЕХ Валентин Николов.

Според вицепрезидента по научни изследвания и икономическо развитие на Университета на Северна Дакота Скот Снайдер начинанието ще даде съществен икономически тласък на България. Ще се радваме да работим в тясно сътрудничество за в бъдеще. За нас е огромна чест и огромно удоволствие да можем да представим реални решения на проблемите на хората, посочи той. "Горди сме с технологиите, които разработваме", каза още Снайдер.

Меморандумът предвижда разработване на целеви научноизследователски програми с цел внедряване на съвременни технологии за преработка на редкоземни елементи, както и анализ на екологичното въздействие и внедряване на устойчиви решения за управление на ресурсите. Ще бъде създаден и център за научни изследвания и знания за критичните суровини у нас, който да подпомогне изграждането на устойчива европейска верига за доставки.

С партньорството страната ни ще се възползва от експертния опит на една от водещите научни институции в САЩ в области като минералогична характеристика, лабораторни тестове, технологична валидация и технико-икономически проучвания

След официалното подписване на документа бе проведена експертна среща, на която беше набелязан план за старта на действията по споразумението.

Българският енергиен холдинг и Университетът на Северна Дакота ще работят по оценка на възможностите за преработка на лигнитните въглища от мини "Марица Изток" и извличане от тях на редкоземни елементи с висока добавена стойност за икономиката и индустрията. Първоначалнит анализи сочат, че съставът на българските въглища е много близък до този на добиваните в Северна Дакота, което отваря реални възможности за пренасяне и надграждане на техния опит у нас.

Предстои извършване на разширен геоложки анализ и ново вземане на въглищни проби от Маришкия басейн, както и подготовка на предпроектно проучване за доказване на технологичната приложимост и икономическата ефективност на подобен проект в България. В работата ще участват и национални научни институции, университети и експерти.