Темата за Македония е водеща за съботните вестници.

"С крехко мнозинство парламентът в Атина одобри Преспанския договор със Скопие, с който северозападната съседка на Гърция се задължава да приеме името Република Северна Македония. Решението отваря път на Македония към членство в НАТО и ЕС, а процедурата за окончателна смяна на името може да приключи до средата на другия месец. Вотът със 153 "за" от 300 депутати стана две седмици след като македонският парламент одобри промени в конституцията, които позволяват смяната на името. СИРИЗА получи в подкрепа на договора от Преспа повече гласове от независими депутати, отколкото очакваше. Заедно с депутати от управляващата партия положителен вот за "Северна Македония" дадоха и осем независими народни представители. Те заявиха, че подкрепят споразумението със Скопие, което решава един 28-гедишен спор в името на "сигурност и стабилност на Балканите"..." - в. "Сега".

"С крехко мнозинство парламентът в Атина одобри Преспанския договор със Скопие, с който северозападната съседка на Гърция се задължава да приеме името Република Северна Македония. Решението отваря път на Македония към членство в НАТО и ЕС, а процедурата за окончателна смяна на името може да приключи до средата на другия месец. Вотът със 153 депутати "за" (при искано от Ципрас мнозинство от 151 от 300 души) стана две седмици след като македонските депутати одобриха конституционни поправки, позволяващи смяната на името и допълнения в конституцията, които отговарят на договора. Днес в Атина гласувалите "против" бяха 146, а един се въздържа. Новината незабавно бе приветствана от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който поздрави премиерите на двете страни, "Зоран и Алексис" (Зоран Заев и Алексис Ципрас) за въображението и готовността да "поемат риска". Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг нарече решението "важен принос към стабилността и благоденствието в целия регион". "Очаквам с нетърпение бъдещата Република Северна Македония в НАТО", добави той в "Туитър". Преспанският договор бе подписан през юни миналата година от Заев и Ципрас. С него Македония се задължи на конституционни поправки, които вбесиха опозицията и в двете страни, които твърдяха, че правителствата им са отстъпили твърде много. Гласуването се отложи с ден, за да могат да приключат всички изказвания като част от дебата, започнал в сряда. Малко преди гласуването председателят на парламента каза, че разискванията (общо 38 часа) са били по-дълги от което и да било заседание в последните години, включително тези за спасителните програми. Вчерашните дебати продължиха до малките часове, а в 9 ч. сутринта бяха подновени. Снощи, когато то трябваше да се състои, близо 2500 души се събраха на площад "Синтагма" пред парламента. При размирици общо 133-ма души бяха задържани по данни на "Асошиейтед прес" (според някои гръцки медии задържаните са били поне 150). Днес протестиращите са малобройни заради поройния дъжд, въпреки че отново бе насрочена голяма демонстрация. Само няколко десетки души пристигнаха на "Синтагма", пише в. "Катимерини". Проучвания в последната година сочат, че делът на гръцките граждани, които не приемат новото име на Македония, защото терминът "Македония" се съдържа и в името на областта в Северна Гърция, е постоянно между 60 и 70%. Настроенията на разделение се пренесоха и в залата - в социалните мрежи гръцки журналисти пишат, че гласуването е било съпроводено от крясъци на депутати, които не подкрепят споразумението. Един от тях е депутат от неонацистката "Златна зора", заплашен с изгонване от ръководството на парламента. Въпреки това Ципрас и представители на кабинета настояваха от началото на седмицата, че са осигурили мнозинство с помощта на министри, предложени от бившия коалиционен партньор "Независими гърци" и запазили постовете си, след като партията напусна управлението. Сред подкрепилите сделката бяха бяха и председателят на центристката партия "Реката" Ставрос Теодоракис и независими депутати." - в. "Дневник".

"Радвам се, че мога да приветствам днешната ратификация на договора от Преспа, която дава възможност Скопие скоро да се присъедини към НАТО и отваря нова страница в техните отношения с ЕС, така че скоро да могат да започнат преговори за присъединяване. Това написа във Фейсбук премиерът Бойко Борисов. "Усилията, които вложихме по време на нашето Председателство и след това, да помагаме на страните от Западните Балкани, включително и на приятелите ни от Скопие, днес дават своите резултати. Ще продължим да ги подкрепяме, както и досега." - пише още Борисов." - в. "24 часа".

"Горещо приветстваме поредната решаваща стъпка в ратификацията на споразумението от Преспа, предприета днес чрез гласуването на гръцкия парламент. Това казаха председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан и върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини в съвместно изявление, предаде пресслужбата на Европейската комисия. Малко преди това с крехко мнозинство парламентът в Атина одобри Преспанския договор със Скопие, с който северозападната съседка на Гърция се задължава да приеме името Република Северна Македония... "От самото начало Европейският съюз подкрепяше силно историческото споразумение подписано от министър-председателите Ципрас и Заев след преговорите под егидата на ООН", се посочва в изявлението от ЕС. "За решаването на един от най-сложните спорове в региона беше нужна политическа смелост, лидерство и отговорност от всички страни. И двете държави използваха благоприятния момент и дадоха пример на цяла Европа за помирение, което ще насърчи още повече европейската перспектива на региона", допълват тримата. "Въпреки че все още очакваме следващите процедурни стъпки за пълното прилагане на споразумението, вече можем да заявим с увереност днес, че Атина и Скопие заедно написаха нова страница в общата ни история в Европейския съюз", завършва изявлението." - в. "Дневник".

Банковият сектор също е сред актуалните теми.

"Банковият сектор през 2018 г. продължи да поддържа високи равнища на капиталова адекватност и ликвидност, като заедно с това генерира исторически висока годишна печалба. Депозитите в банковата система се увеличаваха, кредитирането нарастваше, а делът на необслужваните кредити намаляваше. Положителната динамика в сектора като цяло очакваме да продължи и през 2019 г. Това се казва в обръщение на управителя на БНБ Димитър Радев. "Кредитните портфейли представляват първостепенен източник на оперативен доход за банките у нас, но растежът на кредита по дефиниция е съпроводен с поемане на нов риск. В настоящия етап на кредитна експанзия, банките трябва да продължат да полагат адекватни усилия за управление на натрупващия се в техните баланси кредитен риск. Голяма част от последните действия на централната банка, в качеството ни на регулатор и надзорен орган за банковата система, е фокусирана върху риска, свързан с банковото кредитиране. Управителният съвет на БНБ взе решение за активиране на антицикличния капиталов буфер от тази година. През декември 2018 г. Народното събрание прие законови промени, предложени от БНБ, които ни предоставят допълнителен макропруденциален инструментариум от мерки по отношение на банковото кредитиране. Тук влизат например нови правомощия за БНБ да изискваме налагане на ограничения за съотношението между кредит и обезпечение или между кредит и доход на кредитополучателя," посочва Радев.
"Вероятността от материализиране на кредитния риск би нараснала особено при забавена икономическа активност или конюнктура, която е по-неблагоприятна от наблюдаваната през последните няколко години. Към момента виждаме все по-силни индикации за възможни проблеми и повишена несигурност - на глобално ниво и в еврозоната - които по определени канали биха могли да донесат негативни ефекти и у нас.
От гледна точка на сектора 2019 г. ще премине също под знака на прегледа на активите и стрес теста в няколко банки. Намираме се на фазата на приключване на подготовката за практическото извършване на тези процеси. Те се ръководят от Европейската централна банка, но с активното съдействие от страна на БНБ. Прегледът на активите, стрес тестът и синхронизирането на надзорните ни практики с Европейската централна банка са много важен, макар и не единствен, елемент от усилията, свързани с плановете на България за включване на лева във валутния механизъм ERM II и за присъединяване на България към Единния надзорен механизъм. Тези стратегически стъпки следва да бъдат реализирани едновременно, съгласно плана и договореностите с европейските ни партньори. През 2019 г. очакваме като цяло запазване на положителните тенденции в банковия сектор, но вероятно при наличие на повишени предизвикателства, свързани с общата стопанска среда, в която оперират банките. Заедно с това в близките месеци ще станем свидетели на процеси с потенциално дългосрочни последствия, пряко засягащи сектора, насочени към постигането на качествено по-висока степен на интеграция на България в европейската финансова и институционална инфраструктура." - се казва в обръщението на управителя на БНБ." - в. "Труд".

"Двама от водещите кандидати за поста на председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) дадоха скептична оценка за възможността на институцията да увели лихвените проценти през тази година, пише investor.bg. Беноа Кьоре и Франсоа Вилерой дьо Гало заявиха пред Bloomberg в Давос, че ЕЦБ все още прави оценка на икономическото забавяне на еврозоната и вероятното увеличаване на лихвените проценти ще зависи от тази оценка. Тяхното мнение може да се окаже решаващо, тъй като освен членове на Управителния съвет на банката, те сигнализираха и че са готови - ако бъдат поканени, да поемат поста на сегашния председател на ЕЦБ Марио Драги, чийто мандат изтича през октомври. Изказването им в рамките на Световния икономически форум идва ден, след като ЕЦБ заяви, че рисковете за икономическия растеж на еврозоната са се влошили. Но въпреки оценката, банката запази паричната си политика без промяна, включително и плановете за това докога лихвените проценти ще останат без промяна. "Няма да предприемем ход преди да мине лятото. Може да променим периода, може да го удължим", посочи Кьоре. "Ако в някакъв момент видим пазарни очаквания, които не са в синхрон с начина, по който виждаме икономиката, то тогава ще трябва да реагираме и ще коригираме своите насоки. И наистина може да се наложи да го направим в някакъв момент", допълни той. По думите му, все още е прекалено рано да се каже дали лихвените проценти ще бъдат увеличени през 2019 г., тъй като икономистите все още се опитват да разберат "естеството на шока". Дьо Гало, гуверньор на Френската централна банка, посочи, че прогнозите на ЕЦБ по всяка вероятност ще бъдат понижени още при следващата оценка през март, а затягането на паричната политика ще зависи от това как ще се развият прогнозите. "Ще зависи от състоянието на икономиката", заяви Дьо Гало, който допълни, че банката ще продължи да стимулира икономиката, но ще бъде "много прагматична" при изпълнението. На въпроса дали би искал да застане наело на ЕЦБ Кьоре отговори лаконично: "Кой не би искал?", но допълни, че това не е решение, което той ще вземе. Дьо Гало пък посочи, че "не зависи от нас, зависи от политическите лидери", без обаче да изключва себе си като вероятен наследник на Драги. Следващият председател на банката ще трябва да се справи с премахването на финансовите стимули от времето на кризата, но и евентуално със следващото икономическо отслабване. Данните за икономиката на 19-те страни от еврозоната през последните месеци са разочароващи на фона на по-слабият растеж в Китай и продължаващото търговско напрежение, които заедно натежават върху търсенето. Други централни банки също се готвят да направят крачка назад. Дори Федералният резерв изпрати сигнал за възможно замразяване на лихвените увеличения, особено след острите критики на президента Доналд Тръмп по въпроса." - в. "Стандарт".

Всекидневниците отделят място и на енергетиката.

"Държавната компания "Булгартрансгаз" ще обяви трета фаза на пазарен тест към интереса за газ, който да тече по трасето на "Турски поток" през българска територия. От него ще зависи дали трасето ще се изгражда. Това се разбира от съобщение на компанията, която обяви резултатите от втората фаза на пазарния тест. При него постигнатите резултати са по-добри от първата фаза - капацитетът, заявен от участниците в процедурата на българско-турската граница, е приблизително 100% от обявения от "Булгартрансгаз" ЕАД входен капацитет. На българско-сръбската граница участниците са заявили приблизително 90% от обявения от "Булгартрансгаз" ЕАД изходен капацитет. Компанията уточнява, че тъй като Фаза 2 от икономическия тест се смята за положителна само при 100% резервиране на предложения капацитет за всяка газова година, "Булгартрансгаз" ЕАД ще публикува условията за провеждане на Фаза 3 от икономическия тест не по-късно от 28 януари 2019 г. При положителен резултат на Фаза 3 процедурата ще приключи успешно до 31 януари със сключване на обвързващи договори за пренос. Междувременно снощи "Газпром" публикува данни за инвестиционната си програма през 2019 г. за транспортиране на газ, според които за проекта "Турски поток" са предвидени около 102.6 млрд. рубли (почти 1.375 млрд. евро." - в. "Дневник".

"България все още не е готова да замени въглищните централи с друг тип производители на електроенергия. Това заяви енергийният министър Теменужка Петкова, която се срещна с експерти от Международния валутен фонд по време на тяхното ежегодно посещение в страната. Петкова подчерта стратегическото значение на ТЕЦ-овете за енергийната сигурност и конкурентоспособността на икономиката, като отбеляза, че произведената от тези базови мощности електроенергия представлява над 40% от цялата електроенергия в страната. През зимата този процент достига до 60 на сто. "Сериозно предизвикателство пред работата на тези централи е непрекъснато повишаващата се цена на въглеродните емисии", отбеляза Петкова, давайки за пример ръста на цените в рамките на 2018 г. - от 8 до 22 евро/тон. Състоянието и предизвикателствата пред газовите доставки в страната също беше тема от особен интерес за гостите от МВФ. Енергийният министър изтъкна, че основните приоритети на Европейския съюз в областта на енергетиката са залегнали и в управленската програма на българското правителство - сигурност на снабдяването и диверсификация на източниците и маршрутите. В изпълнение на тези приоритети правителството работи активно по няколко проекта, които ще осигурят разнообразяване на енергийните източници и конкурентни условия не само в България, а и в целия регион на Югоизточна Европа, подчерта министърът. "Предстои старта на изграждането на междусистемната връзка Гърция-България, която е част от Южния газов коридор. Тя ще ни даде възможност за алтернативни доставки от каспийския регион", каза Петкова. Министърът изтъкна и предстоящото участие на българската страна в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ край Александруполис, както и търсенето на природен газ в черноморския шелф. Петкова обясни на експертите от МВФ и основните етапи за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене". Очаква се процедурата да стартира през февруари. Българската държава разполага с площадка за централата, оборудване, лицензи. В отговор на въпрос от представителите на МВФ, Петкова изброи компаниите, които до момента са проявили интерес към проекта - китайската CNNC, Корейската хидроатомна корпорация, френската "Фраматом", както и американската General Electric, която би могла да е инженер на проекта и доставчик на турбините и трансформаторите. Министърът акцентира и върху напредъка, свързан с либерализацията на електроенергийния пазар в страната. Създаването на Българската независима енергийна борса през 2015 г. и включването на различни сегменти за търговия осигуряват широки възможности за пазарна реализация на произведената електроенергия, подчерта Петкова. За пълноценното функциониране на свободен електроенергиен пазар на дневен ред е защитата на уязвимите потребители. За тази цел е разработен конкретен механизъм с критерии за определяне на тази група хора и мерки за тяхната защита." - в. "Стандарт".