Опасенията от нова бежанска вълна след изявлението на Ердоган и ескалацията в Сирия, породена от турската военна операция, са сред тематичните акценти на съботните вестници.

"Ако дойдат 50 000-100 000 на оградата, и армията, и полицията да са там, нито аз, нито Каракачанов ще дадем заповед да се стреля. Оградата ще се събори и ще минат". Така премиерът Бойко Борисов коментира изявлението на турския президент Реджеп Ердоган, че ще отвори "границите към Европейския съюз за сирийските бежанци". "България има перфектни отношения с Турция. Натискът от турската граница към момента е нулев", каза още премиерът. Той поясни, че в подобни критични ситуации най-правилното решение е да се поддържат дипломатически отношения. "В момента най-важна е дипломацията и да се спазва споразумението с турската държава. Колкото сме по-пестеливи с думите в тази ситуация, толкова по-добре", посочи още Борисов. Той присъства на официалното откриване на новия участък от АМ "Хемус" между Ябланица и Боаза, дълъг 9,3 км..." - в. "Стандарт".

"Отново десетки хиляди сирийци бягат, повтаряйки кошмара с набързо стегнат багаж, задръстени от трафик шосета и несигурна съдба. Семейства, които само преди няколко години са избягали от яростните атаки на "Ислямска държава" (ИД), сега бягат от турската офанзива срещу същите кюрдски бойци, победили екстремистката група. Съединените щати, които работеха рамо до рамо със сирийските кюрди, се отдръпнаха настрана и изоставиха своите съюзници. Сега цивилните отново са обърнати в бягство, но този път има още по-малко места, където да отидат... Сега кюрдските бойци се втурват отново към фронтовите линии, този път да се бият с Турция, която ги смята за терористи заради връзките им с кюрдското въстание на турска територия. Турция се е заканила да създаде "безопасна зона" по границата си до 30 км навътре в Сирия, където възнамерява да засели част от наброяващите над 3.5 млн. сирийски бежанци, които е приела. Но самата офанзива може да породи нова вълна от преселване. "Стотици хиляди цивилни в Северна Сирия сега са застрашени", каза Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди. "Цивилните и цивилната инфраструктура не бива да бъдат мишени", каза той. Когато Турция започна въздушни удари и артилерийски преграден огън по границата, по главните шосета можеше да се видят колони от коли, камиони и моторизирани рикши, натоварени със семействата, набързо събрали своите вещи в брезентови чували и найлонови торби. По оценка на Норвежкия съвет за бежанците в петкилометровата ивица по границата живеят около 450 хиляди души, сред които и 90 хиляди, които са бягали поне веднъж през гражданската война. Международният спасителен комитет (International Rescue Committee) - друга група за помощ, която работи в региона, заяви, че сраженията може да прокудят до 300 хиляди души и че даже ограничена военна операция може да прогони 60 хил. от граничната зона. "Много от тези хора вече са се преселвали много пъти и са страдали ужасно под бруталното управление [на ИД], за да се изправят пред още една криза", казаха от комитета. На север Турция до голяма степен е затворила границата си и вече не приема бежанци. На изток е Ирак, който вече е приел 250 хиляди сирийски бежанци, 90 хиляди от които в лагери, които разчитат на международна помощ, сочат данни на Норвежкия съвет за бежанците. На запад е територия, държана от сирийските правителствени сили и техните руски и ирански съюзници. Бежанците, които са избягали от зоните под правителствен контрол, не бързат да се завръщат, опасявайки се от арести и жестоки отмъщения. Остава югът, осеян с опустошени малки и големи градове и лагери, обитавани от над 108 хиляди вътрешно разселени..." - в. "Дневник".

Всекидневниците проследяват и казуса с родителите, които се подадоха на манипулативен слух и решиха децата им да не посещават училище, също е сред.

"След извършена проверка установих, че в Министерството на отбраната няма служител или служители, които да са съпричастни към призивите за извеждане на деца от училища и детски градини в Сливенско или в други части на страната." Това се казва в изявление на министъра на отбраната Красимир Каракачанов. Главният прокурор и ДАНС също потвърдиха, че няма данни служител или служители на Министерството на отбраната да са замесени в създаването на паника и страх за отнемането на деца." - в. "24 часа".

"В понеделник за минути родители изпразниха три училища с предимно ромски деца в община Сливен след разпространявани в социалните мрежи и сред семействата фалшиви информации за предстоящо принудително отнемане на децата от социалните служби. Полицията и ДАНС разследват откъде е тръгнала паниката. Каракачанов разпореди проверка, след като в социалните мрежи се завъртя името на директора за връзките с обществеността на Министерството на отбраната Александър Урумов като участвал в разпространяването на слуховете за отнемане на деца. Повод станаха думи на вицепремиера Томислав Дончев, че паниката е подклаждана от политици от опозицията, от тролове в интернет и пастори на местно ниво, включително и от човек от пресцентъра на министерството, без да назове име. Самият Урумов отрече да има общо със случилото се, а и Красимир Каракачанов вече заяви, че негов служител не е замесен. Вчера главният прокурор Сотир Цацаров каза, че няма замесен служител от пресцентъра на военното ведомство, а провокаторите са местни хора от Сливен..." - в. "Дневник".

"Още преди началото на учебната година в Министерството на образованието и науката са постъпвали сигнали за опити да се всее паника сред родители, че има опасност децата им да бъдат отнети от социалните служби. Това заяви просветният министър Красимир Вълчев в студиото на "Тази сутрин". Той добави, че най-проблемни са т.нар. "обособени квартали" и училищата в тях, а слухът се е разпространявал в социалните мрежи от религиозни лица. "В Сливен истерията придоби най-големи размери. Предходната седмица имахме проблем във "Факултета", имахме опити в Пловдив, Асеновград, Пазарджик - там, където има концентрация на подобни деца", заяви образователният министър. Красимир Вълчев посочи, че още на втория ден са се върнали в клас около 60% от децата и очаква днес вече процентите да са 70, което е средната посещаемост в тези училища. "Очевидно някой има други цели. Това са хора, които бяха свързани с протестите срещу несъществуващата Стратегия за детето. Аз не мога да им разбера целите. Когато се градят тези върху несъществуващи неща - има съмнение и за други цели", каза Вълчев. Министърът на образованието добави, че при крайни случаи няма как държавата да не реагира, но определени групи от хора спекулират с тях. "Няма отнемане на деца, това е груба лъжа, манипулация, която достигна до такива размери, граничещи с опит да се разруши образователната система", коментира просветният министър. Във връзка с инцидента в село Яна, където учителка удари с чин дете, министърът обяви, че МОН правят разследване по случая. Проверката трябва да покаже дали и друг път педагогът е посягал на ученици. "Това е недопустимо. Вдигането на чина и липсата на последваща грижа за детето са двете непрофесионални реакции, за които трябва да ѝ бъде търсена отговорност. Аз ще настоявам за по-строго наказание - това е проява за дисциплинарно уволнение", коментира Вълчев. Статистика показа, че 8 от 10 деца в столицата са ставали обект на агресия. По думите на просветния министър, българското училище не е основният източник на агресия, а учителите се опитват да я минимизират. Според Вълчев, за да се подобрят резултатите на учениците по математика, трябва да се провокира интерес в децата към предмета..." - в. "Стандарт".

Европейските теми, от които зависи перспективата на България, също са широко отразени във вестниците.

"България може да се присъедини към валутно-курсовия механизъм ERM II през първото или през второто тримесечие на 2020 година, заяви ръководителят на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьоних пред БНР. Водещата институция в процеса е Европейската централна банка, а отговорът ѝ се очакваше в средата на лятото или в началото на есента. Кьоних е първият високопоставен европейски представител, който очертава новите срокове. Самата Кьоних следи процеса по присъединяването ни към т.нар. "чакалня за еврозоната", тъй като заедно с него ще влезем в тясно сътрудничество в банковия съюз. Това означава, че българските банки ще започнат да правят вноски в Европейския фонд по преструктуриране, а не в националния. Именно този фонд е част от съвета, ръководен от Кьоних. Макар и да изглежда изключително технически детайл, банковият съюз има пряко отражение върху българските банки. Най-големите от тях ще бъдат надзиравани пряко от Европейската централна банка, както и по-малки, ако от Франкфурт решат. Също така събираните от тях вноски за гарантиране на депозитите ще бъдат пренасочени към Брюксел, където е базиран Европейският фонд за банково преструктуриране, който е част от Европейския съвет за преструктуриране, ръководен от Елке Кьоних... След като България влезе в чакалнята за еврозоната ръководената от Елке Кьоних институция ще одобри плановете за преструктуриране на българските банки. Съществуването на такива планове е задължителна процедура, смятана за буфер при евентуален негативен развой." - в. "Сега".

"За мнозина на Запад идеята в ЕС да бъдат приети шест балкански страни звучи като виц извън добрия вкус. Ширеща се корупция, мафиотски структури, наркополета, непримирими етно-исторически спорове. Трябва ли този хаос да бъде част от клуба на богатите? "Да", категоричен е Гюнтер Ферхойген. "Ако на Запад искате със сигурност да загубите избори, вкарайте темата за разширяването в дневния си ред." - каза Ферхойген, чието име в България все още се помни добре, по БНР. Дългогодишният комисар по разширяването водеше преговорите със страните от Източна Европа, в т.ч. и с нашата. "Много добре си спомням, кога и как предложихме на страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС. Това беше през лятото на 1999 г. в Кьолн. Оттогава минаха 20 години, а ние не сме в състояние да кажем, дали и кога тези държави могат да станат част от общността. Това е отчайващо", каза той. "Можем дълго да говорим за това защо разширяването на ЕС се превърна в толкова непопулярна тема. Но със сигурност една от причините е, че успехът на петата вълна, част от която е и България, не беше достатъчно рекламиран. От друга страна обаче напредъкът в страните-кандидатки не е задоволителен. Това трябва да е пределно ясно", добави Ферхойген. "Говорим за стабилността в целия регион на Балканите - както политическа, така и икономическа. Това е от стратегическо значение за Евросъюза. Не по-различно беше и при приемането на България и Румъния. Напрежението в света по-скоро се увеличава, вместо да спада. Изправени сме пред огромни предизвикателства, които Европа може да реши, само ако излезе на световната политическа сцена като силен и единен играч. Но преди това трябва да решим проблемите в собствения си двор", каза той." - в. "Труд".

"Важно е в следващия бюджет на Европейския съюз да има достатъчно средства за справяне с киберзаплахите и предизвикателствата на цифровизацията. Това подчерта еврокомисарят Мария Габриел, която участва във форум за киберполитики в София. Сред акцентите в изказването й беше темата дезинформация: "Обръщам тук внимание на кодекса с добрите практики за борба с дезинформацията. Годината изтече. Предстои доклад до края на годината за това какво Фейсбук, Гугъл, Туитър, Мозила и Майкрософт са направили. Бяхме казали, че след една година ще направим анализ на това, което те са свършили и въз основа на него ще направим и бъдещи предложения, които не изключват и законодателни предложения". Вицепремиерът Марияна Николова подчерта, че институциите трябва да си сътрудничат при предотвратяване на киберинциденти: "Все по-голям процент от нашите лични данни се съхраняват в електронен вид в множеството различни бази данни. Този процент ще се увеличава все повече и повече. Нашият приоритет е да защитим тези бази данни по възможно най-добрия начин. Това може да стане възможно като всички институции работят заедно за повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност", уточни Николова." - в. "24 часа".

Всекидневниците неизменно следят и темите, свързани с изборите.

"ЦИК ще отпечата 17 257 800 бюлетини за изборите Одобрени са образците на бюлетините в цялата страна, с изключение на с. Паталеница, Пазарджишко, и с. Стефан Караджово, Болярово. В рамките на деня се очаква и там да бъдат има утвърдени образци. Това каза говорителят на ЦИК Александър Андреев по време на редовния брифинг на комисията във връзка с местните избори. "Към момента тиражът на бюлетините, който е одобрен във връзка с подадените заявки на Общинските избирателни комисии за бюлетините, е 17 257 800. По отношение на общински съветници тиражът на бюлетините е 6 900 600. Същият е тиражът по отношение на бюлетините за кмет за община, тъй като съвпадат като данни. По отношение на кметове на райони, това включва кметове на райони в трите града София, Пловдив и Варна, е 1 858 100 броя, за кметове на кметства - 1 598 500 бюлетини", посочи Андреев и уточни, че тази бройка е без двете кметства, където все още не са одобрени образците на бюлетините. Цената за отпечатване на бюлетина е 30 ст., като в нея влиза изготвяне на графичния ѝ дизайн, хартията, мастилото и транспортирането до крайните точки. Прогнозната сума на поръчката е малко над 6 млн. лв. с ДДС, добави говорителят на ЦИК." - в. "Стандарт".

"ЦИК ще отпечата 17 257 800 бюлетини за изборите На 27 октомври ще са изборите за кметове на общини, общински съветници, кметове на кметства и районни кметове. За четвърти път гласуването на избори у нас е задължително, но санкция за негласуване няма. По неокончателни данни избирателите са 6 227 901, кандидатите за кметове на общини са 1254, а за общински съветници - 29 515. В изборите за кмет на кметства, които ще се проведат на 1968 места, ще участват 5059 кандидати, а за районни кметове в София, Пловдив и Варна - 460. Гласуването ще е само и единствено с хартиени бюлетини, като във всяка една от тях ще има опция "Не подкрепям никого". В селата около София ще се гласува с четири бюлетини - за кмет на Столичната община, за общински съветници, за кмет на кметство и за районен кмет. Според изборни експерти гласуването на тези места ще става по-бавно. За втори път на местни избори хората могат да отбележат преференция за предпочитан кандидат за общински съветник от кандидатска листа, а прагът за валидност е 7% от действителните гласове за съответната листа. Номерата на партиите, коалициите и инициативните комитети в бюлетината за общински съветници ще бъдат от 1 до 100, а на кандидатите - от 101 нагоре. Целта е да се избегнат преференции по т.нар. феномен 15/15, когато номерът на политическата формация съвпада с номера на кандидата. За първия тур на изборите са отпечатани над 17. 2 млн. бюлетини. Всяка бюлетина за изборите е отпечатана на бяла и непрозрачна хартия. На гърба й има място за два печата на секционната избирателна комисия (СИК). В долния й десен ъгъл има осемцифрен номер, който се откъсва по перфорирана линия от член на СИК след гласуването. Бюлетините, с които се гласува за кмет на община, кмет на кметство. както и районен кмет в София, Пловдив и Варна, са еднотипни. От лявата страна са имената на партиите и коалициите, издигнали кандидати, а от дясната - имената на кандидатите. По средата са квадратчетата с номерата на партиите, коалициите и независимите кандидати. Най-отдолу има опция "Не подкрепям никого". В бюлетината за избор на кмет на Столичната община например има 20 кандидата и "Не подкрепям никого". От лявата страна на бюлетината за избор на общински съветници са вписани наименованията на всички партии и коалиции, регистрирали кандидатски листи, както и имената на независимите кандидати; а от дясната има кръгчета за отбелязване на преференция, в които има номера от 101 до нагоре (в София до 161 - бел авт.). Има и възможност "Не подкрепям никого". Гласуването започва в 7.00 часа и приключва в 20.00 часа. Изборният ден може да бъде удължен по преценка на Централната избирателна комисия (ЦИК), ако в 20.00 часа пред изборните помещения има желаещи да гласуват, но удължаването може да е най-много с един час - до 21.00 часа. Гласува се само в тъмната стаичка. Не се показва вотът, защото в противен случай гласът ще бъде недействителен и няма да се брои. Заради това трябва да се внимава при сгъването на бюлетините и пускането им в прозрачните урни. В изборния ден гласоподавателят се явява в секционната избирателна комисия по постоянен или настоящ адрес, ако е заявил предварително такова желание. Той се легитимира пред член на комисията с личната си карта (със зелен паспорт - само гласоподавателите, родени до 31.12.1931 г.). След вписване на данните от личната карта на избирателя в списъка той получава бюлетини, които се откъсват от съответния кочан и на гърбовете им се поставя по един печат на СИК. Нарушение е, ако членовете на комисията са накъсали бюлетините предварително за улеснение. След като вземе бюлетините, избирателят влиза в кабината за гласуване. Той отбелязва вота за кмет, като поставя знак Х или V в квадратчето с номера на избрания от него кандидат или опцията "Не подкрепям никого". По същия начин се отбелязва вот за предпочитаната листа с кандидати за общински съветници или независими кандидати. Отбелязването с тези знаци е действително само ако е с химикал, пишещ със син цвят. По желание избирателят може да отбележи и преференция, т.е. глас за определен кандидат за общински съветник от листата на предпочитаната политическа формация - нужно е да знае точно кой номер в листата е фаворитът му (номерата започват от 101 - бел. авт.) и да постави Х или V в съответното кръгче. Преференцията е действителна, ако е отбелязана само в едно кръгче със съответния знак. Ако няма отбелязана преференция, гласът ще се брои за водача на общинската листа, както е и на парламентарни избори. Бюлетините се сгъват така, че да не се вижда отбелязването. Препоръчително е отгоре да остане мястото за печати, където да се постави втори на излизане. След това избирателят излиза от кабината за гласуване, подава сгънатите бюлетини с вота си на член на СИК и следи за точното сверяване дали номерата върху тях съответства на номерата върху кочаните, от които са откъснати. Ако това е така, номерата се откъсват и се поставят в кутия, а върху бюлетините се поставя втори печат. След това избирателят ги пуска в прозрачните урни. Накрая полага подпис в избирателния списък. Ако избирателят сгреши дадена бюлетина, може да я върне на комисията, която поставя надпис "Сгрешена", и да получи нова, я която да отбележи вота си." - в. "Дневник".