„Признахме Косово по съседски", „Антимафиот №2 Иван Иванов бил разследван официално"

България призна независимостта на Косово в пакет с още две съседни на Сърбия държави ­ Унгария и Хърватия. Това стана в огласена вчера съвместна декларация на трите държави, месец след обявената независимост на Косово. До момента 17 страни от ЕС вече са признали независимостта на бившата сръбска провинция.

Очаква се официалното решение на българското правителство да бъде обсъдено на днешното заседание на Министерския съвет. На него ще се обсъди и установяването на дипломатически отношения с Косово.

"Причината за признаването на Косово заедно с Унгария и Хърватия е, че това е регионален формат, който придава тежест. Той има смисъл като политически сигнал за отговрност и ангажираност за сигурността на региона", заяви п ред "Монитор" зам. външният министър Любомир Кючуков. В сряда зам.-министърът се е срещнал с посланика на Сърбия у нас Данило Вучетич, за да го информира за намерението на българския кабинет да обсъди на днешното си редовно заседание въпроса за признаването на Косово. Любомир Кючуков е изразил пред посланика очакване, че сръбските власти ще предприемат мерки по недопускането на инциденти спрямо българското посолство в Белград и българските граждани, намиращи се на сръбска територия. Според зам.-министъра има достатъчно основания признаването на Косово да е точно в този момент и формат. След взимането на решение ще имаме факта на признаване, уточни Любомир Кючуков.

Съвместната декларация на трите държави и предстоящото официално признаване на Косово от страна на България предизвикаха разнопосочни коментари сред представителите на управляващи и опозиция. "Тази стъпка на българското правителство е достатъчно добре промислена и отговорна позиция от гледна точка на националните интереси на България и на европейската перспектива на държавите от югоизточния регион", заяви зам.-шефът на ПГ на Коалиция за България Атанас Мерджанов. Според опозицията обаче България е закъсняла с акта на признаването. "Основанията на Хърватия и на Унгария да се забавят с признаването са съществуването на реалности, които в България няма", коментира депутатът Константин Димитров от ДСБ. Според депутата премиерът Станишев трябва да запознае политическите сили в парламента с анализа за рисковете от признаването на Косово. Като "неминуемо" определи признаването на Косово и шефът на групата на Българска нова демокрация Борислав Ралчев.

"Защо шикалкавеха толкова време за Косово, след като от първия ден е ясно, че ще го признаят. Трябваше ли да се заблуждава обществото толкова време", заяви от своя страна столичният кмет Бойко Борисов. В открито писмо до медиите леви интелектуалци се обявиха срещу "незачитането на националните интереси. Според проф. Андрей Пантев признаването на Косово било "опасен прецедент".

Решението за признаване се основава на задълбочен анализ

Декларацията за независимост на Косово бе приета след неуспеха на всички опити на международната общност за намиране на договорено решение между Белград и Прищина за статута на Косово, се казва в документа, разпространен вчера от България, Унгария и Хърватия.

При тези обстоятелства статуквото повече не можеше да бъде поддържано и промяната му стана неизбежна. За трите страни от първостепенна важност е да се осигури в максимална степен стабилността в Югоизточна Европа и ясна европейска перспектива за всички държави от региона, се казва още в изявлението. Решението за признаване на Косово се основава на задълбочен анализ и на заключенията на Съвета „Общи въпроси и външни отношения" на ЕС от 12 февруари 2007 г. и 18 февруари 2008 г., както и на Европейския съвет от 14 декември 2007 г. Трите страни ще продължат да подкрепят активния ангажимент на ЕС и НАТО към стабилността и изграждането на демокрация в Косово.

Косовските институции следва да гарантират изграждането на мултиетническа държава, основана на принципите на демокрацията, върховенството на закона, осигуряването на широки права на сръбската и другите общности в Косово, включително тяхното ефективно участие във всички институции. Този процес ще бъде под наблюдението на международната общност. Трите държави изразяват своя интерес от развитието на връзки със Сърбия, която да поддържа добри отношения със своите съседи, да се радва на икономически растеж и да запази своята европейска ориентация.

ЕС и САЩ наредили да започне "втората вълна на признаване" на Косово

Брюксел и Вашингтон са наредили започването на "втора вълна на признаване" на независимо Косово, която цели да изолира Русия в рамките на Г-8 и да "обгради" Сърбия с възможно повече съседи, признаващи отделянето на южната сръбска област. Това съобщи сръбската агенция ТАНЮГ, като се позова на европейски дипломатически източници от Брюксел.

Една от ключовите причини за засилването на натиска над Япония, Канада, България, Унгария и Хърватия да признаят възможно най-бързо Косово, се крие в изоставането на очакваната вълна от признаване от страна на мюсюлманските държави. Миналата седмица турската дипломация претърпя провал на срещата на върха на Организацията Ислямска конференция в Дакар, като не успя да наложи поръчението на Вашингтон и да предизвика лавина от признаване на Косово.

Цели 10 дни ­ от 8 до 18 март, нито една държава не се присъедини към призналите едностранно обявената от Прищина независимост. Във вторник авторитетната Международна кризисна група (МКГ) дори изрази опасения, че насилието в Косовска Митровица е режисирано и е част от план за подялбата на Косово. МКГ призова възможно по-голям брой държави да признаят Косово, за да бъдат осуетени плановете за подялба.

Гърция не бърза

Атина е обезпокоена от ескалацията на напрежението в Косово и нестабилната политическа ситуация в Сърбия, което може да доведе до разделяне на Косово, присъединяване на албанците от Македония към него и дестабилизация на целия Балкански регион. Това е и причината, поради която Гърция не бърза с официалното признаване на независимо Косово.

"Стабилността на Балканите е немислима без Сърбия. Гърция призовава всички страни да проявяват въздържаност", заяви вчера гръцкият външен министър Дора Бакояни.

Будапеща е загрижена за малцинството си

На седмичното си заседание вчера унгарското правителство призна независимо Косово. Правителството поиска от външното министерство да подготви и необходимата документация, за да може президентът да започне установяването на дипломатически контакти с новата независима държава, заяви държавният секретар в унгарското МВнР Марта Фекчи.

Тя предупреди също, че е в интерес на сръбското правителство да гарантира защитата на унгарското малцинство (350 000 души) в Автономната област Войводина в Северна Сърбия.

Будапеща обясни, че е отложила решението си за след 15 март ­ Националният празник на Унгария, заради опасения от ексцесии срещу живеещите в Сърбия унгарци.

Лидерът на Съюза на унгарците във Войводина Ищван Пастор, който е в Будапеща, също изрази тревога от възможни нападения срещу унгарското малцинство в Сърбия от страна на екстремистки сили. Той добави, че някои изявления на сръбски политици през последните дни могат да окуражат радикалните елементи.

Белград: Не разчитайте повече на добри отношения с нас

Хърватският вицепремиер хвърли оставка в знак на протест

Светла Берова

www.kosovothanksyou.com веднага се появи текст: "Много благодаря, Bulgaria".

Прищина приветства декларацията, с която България, Хърватия и Унгария обявиха, че ще признаят Косово. На сайта

Сръбските власти реагираха остро на общата декларация на България, Хърватия и Унгария. Белград връчи протестни ноти на Загреб и на Будапеща, които вчера официално признаха независимо Косово и отзова посланиците си от двете страни.

Външният министър на Сърбия Вук Йеремич, който е на визита в Атина, апелира към страните от региона да не признават независимостта на Косово и да не нарушават суверенитета и териториалната цялост на Сърбия. В същото време дипломат №1 на Белград предупреди, че всяка държава, която реши да признае независимо Косово, нарушава международното право и не може да разчита на по-нататъшни добри отношения със Сърбия. Йеремич подчерта, че Сърбия ще се бори с всички правни, политически и дипломатически средства против признаването на Косово.

"Помогнете ни да намерим решение, което да ни позволи да живеем в мир и стабилност", призова сръбският дипломат №1 на пресконференция след срещата с гръцкия си колега Дора Бакояни. "Сърбия ще се опита да намери компромисно решение за бъдещия статут на Косово под егидата на ООН и с помощта на нашите приятели от ЕС. Такъв компромис не е невъзможен", добави Йеремич.

Сърбия вече отзова посланиците си от 31 държави, признали Косово. Преди месец сръбският посланик у нас Данило Вучетич не изключи подобна мярка и срещу София.

Хърватия вече усети първите последствия от действията си.

Веднага след официалното решение на Загреб, оставка подаде единственият представител на сръбското малцинство в управляващата коалиция - вицепремиерът и министър на икономическото развитие, възстановяването и връщането на бежанците Слободан Узелац. Макар че оставката му не бе приета от премиера Иво Санадер, коалицията е заплашена от разпадане, тъй като Независимата демократическа сръбска партия - коалиционен партньор в кабинета, още не се е произнесла за по-нататъшното си оставане в него. Партията посочва, че в коалиционното споразумение има клауза за запазване на отношенията със Сърбия.

Премиерът Санадер уточни, че дипломатически отношения с Косово ще бъдат установени, след като стане ясен проектът за косовска Конституция.

България поканена да управлява в Косово, отбелязва „Сега"

България е поканена да се включи в т.нар. политически борд на Косово, стана ясно вчера. В него влизат 15 страни, които могат да влияят на решенията в самопровъзгласилата се държава.

България, Хърватия и Унгария излязоха вчера с обща декларация, в която обявяват, че ще признаят независимостта на Косово, но ще работят и за европейското бъдеще на Сърбия. Те настояха ЕС да облекчи визовия режим за сърбите. Още същия ден правителствата в Загреб и Будапеща решиха да установят дипломатически отношения с Прищина. Българското правителство ще направи това днес.

Според дипломатически източник България и Унгария ще бъдат включени в международната група за направляване на Косово. В нея влизат пет страни на Контактната група без Русия: САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия, както и Австрия, Белгия, Дания, Словения, Турция, Финландия, Чехия, Швейцария и Швеция.

Групата се определя като политически борд за Косово, защото ще може да влияе върху неговите политически решения чрез представителя на ЕС Питър Фейт, но няма да може да санкционира решения на косовския парламент или правителството. Това е основната разлика с Босна и Херцеговина, където върховният международен представител Мирослав Лайчак може да одобрява и да променя законите и постановленията, приемани от парламента и правителството.

ЕС създаде мисията EULEX, за да подпомогне създаването на институциите на независимо Косово, по-специално в сферата на правосъдието, полицията, митническия и граничен контрол. Под ръководството на холандеца Питер Фейт в международната гражданска мисия работят 77 души. За нея са необходими 1900 полицаи, граничари, съдии, прокурори, митничари, затворническа администрация. За позициите кандидатстват експерти, номинирани от страните-членки от ЕС и от някои държави извън общността.

България ще установи дипломатически отношения с Косово на равнище посолства. Първоначално ще пратим временно управляващ, а от есента и посланик, каза за "Сега" източник от МВнР. Сръбският посланик Данило Вучетич бе официално уведомен вчера сутринта от зам. външния министър Любомир Кючуков за намерението на страната ни. Днес Сърбия ще го извика "за консултации" в знак на протест и ще снижи за неопределено време дипломатическото си присъствие в София. Очаква се и официална реакция на високопоставен представител на сръбските власти.

"Още вчера сутринта българското посолство в Белград бе поставено под засилена полицейска охрана, но нямаше никакви инциденти", съобщи посланикът ни там Георги Димитров. Той няма и сигнали за инциденти с български граждани, които живеят в други части на Сърбия, но получил доста запитвания от бизнесмени, опасяващи се от създаване на евентуални пречки. Посланик Димитров не се нае да каже колко българи живеят и работят в Сърбия, защото посолството няма връзка с всички.

Вчера не е имало инциденти и пред мисиите на Унгария и Хърватия. "Зам.-министър Кючуков вчера изрази очакване, че сръбските власти в дух на добросъседство ще предприемат мерки по недопускането на инциденти спрямо българското посолство в Белград и българските граждани, пребиваващи на територията на Република Сърбия", съобщи МВнР.

"Засега няма оплаквания от наши шофьори, преминаващи през Сърбия, и не вярвам да имаме в бъдеще", каза председателят на Националната асоциация на автомобилните превозвачи Александър Чакъров. Според секретаря на организацията Красимир Лалов турските им колеги също не се оплакват от лошо отношение в Сърбия, въпреки че Турция призна Косово преди 15 дни. Същото се отнася и за камиони на френски и немски фирми.

---------------------------------------------------------------------

Решението разбуни опозицията и интелектуалците

-----------------------------------------------------------------------

Решението на кабинета на Станишев предизвика нееднозначни реакции сред обществеността и политическите сили у нас.

Президентът Георги Първанов, който вчера гостува в Перник, определи изготвянето на тристранната декларация като разумен подход. Той коментира, че обстановката в Косовска Митровица, където от два дни има сериозни сблъсъци, продължава да бъде обезпокоителна и че това трябва да бъде отчетено, когато се взема окончателното решение днес. Президентът отбеляза, че България отдавна калкулира възможните реакции на съседите си.

Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова определи тристранната декларация на България, Хърватия и Унгария като "честно решение и израз на регионална отговорност". Тя пресметна, че към момента 63% от държавите-членки на ЕС и 64% от страните-членки на НАТО са признали Косово.

БСП защити позицията на правителството. "Тази стъпка е достатъчно добре премислена и отговорна от гледна точка на националните интереси", каза зам.-шефът на ПГ на "Коалиция за България" Атанас Мерджанов. "Плюсовете за България от признаването на Косово са повече, отколкото минусите", смята зам.-шефът на ПГ на НДСВ Станимир Илчев. Според зам.-шефа на ДПС Юнал Лютфи признаването на Косово е важен политически акт и за неговата правилност само след десет години ще се даде положителна оценка.

"Очакваме ДПС да излезе със специална декларация, че няма да използват прецедента от признаването на Косово за насърчаването на автономистки и сепаратистки тенденции в част от територията на България", заяви депутатът от ДСБ Константин Димитров. Според него тази стъпка на българското правителство е закъсняла. "България изпусна възможността да стане член на на международния направляващ комитет на държавите, които ще следят за прилагането на плана "Ахтисари", смята бившата външна министърка и сегашна депутатка от ОДС Надежда Михайлова.

От ВМРО заявиха, че винаги са били за признаването на Косово. Според "Атака" обаче това е национално предателство.

"Това, че България признава Косово заедно с Хърватия и Унгария, е поредното шикалкавене на правителството", рече лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Според него решението е закъсняло.

В декларация 100 български интелектуалци се обявиха против признаването на Косово. "Всички ние ще плащаме продукта на националпредателската злощастна политика на днешните силни на деня". Това се казва в декларацията, озаглавена "Луди водят слепи", под която са се подписали Георги Калоянчев, проф. Андрей Пантев, Светлин Русев, Любомир Левчев и др.

Казваме "да" за Косово днес, отбелязва „Дума"

България, Унгария и Хърватия с обща декларация

България, Унгария и Хърватия излязоха с обща декларация във връзка с предстоящите национални решения по признаването на независимостта на Косово вчера. В нея се подчертава, че решението на трите държави за признаване на Косово се основава на задълбочен анализ. Трите държави обаче подчертават, че за тях особено важна е стабилността в Югоизточна Европа.

България, Унгария и Хърватия ще продължат да подкрепят активния ангажимент на ЕС и НАТО към стабилността и изграждането на демокрацията в Косово. В общата декларация се подчертава, че косовските институции следва да гарантират изграждането на мултиетническа държава, основана на принципите на демокрацията, върховенството на закона и осигуряването на широки права на сръбската общност в Косово. Трите държави изразяват своя интерес от развитието на връзки със Сърбия, която трябва да поддържа добри отношения със своите съседи, за да се радва на икономически растеж и да запази своята европейска ориентация.

Трите страни подкрепят по-нататъшното укрепване на връзките между Сърбия и ЕС. По-рано те се обявиха за предоставяне на визови облекчения, а впоследствие подкрепиха и започването на преговори за либерализация на визовия режим със Сърбия, което би довело до по-нататъшно улесняване на пътуванията на нейните граждани.

По-рано вчера стана ясно, че българското правителство ще вземе решение за признаването на независимостта на Косово на заседанието си днес.

Към 16 ч. българско време вчера завърши заседанието на унгарското правителство, на което официално бе призната независимостта на Косово. Почти по същото време такова решение взе и правителството на Хърватия.

Първанов: Това е предварителна стъпка

Обстановката в Косово продължава да е обезпокоителна и това трябва да бъде отчетено при взимане на окончателното решение от българска страна за признаване независимостта на Косово. Това каза президентът Георги Първанов. Той направи уговорката, че не познава текста на самия документ и не може да го коментира, но определи съвместната декларация като разумен подход "особено когато става дума за две страни - членки на ЕС и една страна, която е на прага на Евросъюза". Георги Първанов подчерта, че е редно да се изчака приемането на съвместната декларация от българското правителство и изтъкна, че все пак това е една предварителна стъпка. "Напрежението е задържащ фактор, но доколкото знам аргументите за подобна стъпка като съвместната декларация са свързани с усилията на Косово да приеме законодателство, гарантиращо толерантно отношение към различните националности, каза още президентът.

Йеремич: Не разчитайте на добри отношения

Сръбският външен министър Вук е разкритикувал решението на трите страни - България, Унгария, Хърватия, съобщи АП. Страните, които признаят независимостта на Косово, не могат да разчитат на добри отношения със Сърбия, е заявил сръбският външен министър.

Сръбският посланик в София София Данило знае от вчера за решението на България да признае Косово в обща декларация с Унгария и Хърватия. Това е станало по време на разговор между зам.-министъра на външните работи Любомир Кючуков и посланика на Сърбия. Заместник-министър Кючуков изрази желанието на българската страна и занапред да продължи да развива отличните си двустранни отношения с Република Сърбия. Посочено бе, че България ще продължи да оказва подкрепа на европейската перспектива на Сърбия.

Сърбия отзова посланиците си в Япония и Канада, веднага след като двете страни признаха независимостта на Косово. Сръбският посланик в Отава Дишан Батакович е коментирал, че това е катастрофа за Сърбия, защото се нарушават принципите на международното право и Устава на ООН. Междувременно министър-председателят на Косово Хашим Тачи изрази надежда, че Токио и Прищина ще засилят икономическото си сътрудничество.

Инетелектуалци не признават Косово

Разумните политици, държавните мъже на Гърция и Румъния, заявиха, че не признават самопровъзгласилата се държава Косово. Тези страни са членки на ЕС и на НАТО. Това се казва в отворено писмо на 100 български интелектуалци, озаглавено "Луди водят слепи". В ЕС и в НАТО се отнасят с разбиране. Обаче в държавата България има някакви псевдополитици, които твърдят, че трябвало час по-скоро да се признае странната територия, наречена независима държава Косово, се казва още в писмото. Интелектуалците питат какви са тези хора, които се поддавали на външни внушения. Те допълват, че интересите в случая са на цялата ни страна, а не на ляво, дясно или център.

Писатели, учени, художници, музиканти, актьори се обръщат в писмото си към политиците, че има и друга позиция. Те заявяват, че сърбите са "наши братя" и след като днес сме предавали тях, утре можело ние да сме предадените.

акад. Кирил Василев, Леда Милева, акад. Людмил Стайков, Георги Калоянчев, проф. Андрей Пантев, акад. Светлин Русев, Андрей Слабаков, Нешка Робева, акад. Никола Попов, проф. Георги Марков, Велислава Дърева, проф. Николай Василев, Виктор Пасков, Николай Петев, Йорданка Христова, Алек Попов, Никола Манев, Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, Неврокопски митрополит Натанаил, Архимандрит Борис, проф. Александър Йосифов, Георги Трифонов, Мария Петкова, Атанас Косев, проф. Димитър Сотиров, проф. Георги Костов, Евтим Евтимов, Пламен Карталов, Христина Ангелакова, Никола Инджов, проф. Венцеслав Кисьов, Лиляна Стефанова, Петър Караангов, Веселин Стоянов, Евстати Бурнаски, Вели Чаушев, Ценко Минкин, Минчо Минчев, Никола Радев, Владимир Владигеров, Иван Гранитски, проф. Иван Маразов, доц. Владимир Янев, Панко Анчев, Владимир Кондарев, Тодор Иванов, Георги Константинов, Димитър Танев, Воймир Асенов, Иван Димов, проф. Чавдар Добрев, Никола Статков, Иван Налбантов, проф. Захари Захариев, проф. Огнян Сапарев, Чавдар Стоименов, Христо Карастоянов, Таньо Клисуров, Любомир Коларов, Маргарита Петкова, Любомир Котев, Панчо Панчев, Петко Братинов, Драгомир Шопов, Петър Велчев, Петър Анастасов, Петко Тотев, Димитър Томов, Лъчезар Еленков, Рашко Стойков, Свилен Каролев, д-р Александър Фиданов, Димитър Стефанов, Стоян Бойчев, Павел Писарев, Петър Динчев, Бойка Присадова, Надя Попова, Евгений Кузманов, Володя Кенарев, Петър Добрев, Андрей Андреев, Паруш Парушев, Тодор Коруев, Катя Гумнерова, Валентин Измирлиев, Джени Петрова, Цветан Казанджиев, Валери Станков, Анибал Радичев, Бойко Ламбовски, Ана Александрова, Христо Черняев, Борис Данков, Иван Есенски, Димитър Милов, Минко Бенчев, Тодор Велчев, Трендафил Василев, Любомир Левчев.

Туроператорите в паника заради Косово, пише „Новинар"

Екскурзиите с автобус до Западна Европа поскъпват заради признаването на Косово. Българските туристически агенции са в паника от това, че техни автобуси трябва да преминават през територията на Сърбия, за да стигнат до някоя страна в Европейския съюз. Причината е предстоящото официално признаване на независимостта на Косово от България, което ще доведе до усложняване на отношенията ни със Сърбия. Според туроператорите у нас това ще наложи драстични проверки на преминаващите туристи от страна на сръбските власти. За да не се минава през територията на Сърбия, агенциите вече подготвят заобиколни маршрути, които обаче ще бъдат по-дълги с часове, а и доста по-скъпи.

Решението за независимостта на Косово не е в полза на българския туризъм, а политиците би следвало да защитават интересите на българската икономика. Това коментира за "Новинар" Байко Байков, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции (АБТТА). Това решение е прибързано и може да доведе до увеличаване на цените на туристическите пакети, потвърди Байков.

Вместо през Сърбия автобусите ще трябва да преминават през Румъния, за да стигнат до страни от Западна Европа. Така пътуването ще се удължи с около 6 часа в зависимост от кой град в България се тръгва, обясни Байков. Според експерти оскъпяването на пътя ще бъде с около 30 лв.

Много туроператори са категорични, че няма да минават през Сърбия. Този кошмар вече сме го преживели и отношението към българите се променя на 180 градуса, оплакаха се от туристическата агенция "Бохемия". След бомбардировките на НАТО над Сърбия сърбите ни скъсваха от проверки по границата, изсипваха цялото съдържание на куфарите, а в страната катаджиите спираха българските автобуси заради измислени нарушения, обясниха разтревожени екскурзоводи. Имало случаи, когато сръбските граничари ги карали да обмитяват личните си вещи. Това е все едно да минавам с колата си през Сърбия и да поискат да платя мито за нея, обясниха те. Туроператорите се притесняват и от това, че западната ни съседка може да въведе и визи за българите.

Признаването на независимостта на Косово ще се отрази и на най-големия ни пазар - руския, каза Донка Соколова, шеф на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА). По думите й Русия щяла да третира останалите страни в зависимост от това дали са признали или не Косово и затова можем да очакваме отлив на почиващи по Черноморието руснаци.

Междувременно туроператорите в Русия се обявиха против поскъпването на българските визи. Според говорителя на Руския съюз на туристическата индустрия Ирина Тюрина увеличаването на цените на визите противоречи на споразумението между Русия и ЕС за опростяване на визовия режим, предаде агенция Интерфакс. Причината за оскъпяването е, че туроператорите ще трябва да плащат за визи за летния сезон не в българското консулство, както досега, а посредством клон на италианска банка. За услугата финансовата институция взимала по 2,5 евро, което е около 1000 рубли. Преди дни България представи проект, който предвижда визите за руснаците да се оформят в интернет, като от бранша изразиха надежда с това страната ни да привлече повече руски туристи.

Антимафиот №2 Иван Иванов бил разследван официално, пише „Монитор"

Арестуваният зам.-директор на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" Иван Иванов е бил разработван за изтичане на информация още миналата година. Той е бил засечен от антимафиоти със специални разузнавателни средства в близки отношения с известни контрабандисти. След направените записи Иванов е бил предаден на сектор "Корупция" към МВР в края на 2007 г. и срещу него е започнала разработка, научи "Монитор" от източници, близки до разследването. След прехвърлянето на случая обаче не е ясно какво е станало с разработката срещу Иванов.

От миналата година пък сектор "Корупция" е на подчинението на главния секретар на МВР Валентин Петров, който е настоявал и е предложил Иванов за зам.-директор на ГДБОП.

В същото време стана ясно, че обвинения са повдигнати и срещу началника на Икономическа полиция в Генерална дирекция "Полиция" Георги Радков, който наследил на този пост Иван Иванов след издигането му за зам.-шеф на ГДБОП, както и срещу шефа на "Криминална полиция" във Второ районно Любомир Иванов. Антимафиот №2 е изпълнявал поръчки на хора от най-високите етажи на МВР, коментира вчера в парламента бившият директор на ГДБОП Ваньо Танов.

"Още когато бях директор на ГДБОП, главният секретар Валентин Петров ми предложи Иван Иванов за зам.-директор. Аз отказвах, защото имах информация, че е корумпиран", обясни Танов. Той дори предложил съвсем различно име за поста, но Валентин Петров категорично отказал да назначи друг човек. Бившият антимафиот посочи още, че до известна степен е изненадан от реакцията на Държавната агенция "Национална сигурност" по отношение на ареста с Иван Иванов. "Не очаквах да има развитие по случая. Всеки, който се е докоснал до някаква информация за корупция в МВР, е бил отстраняван. Връзката между случаите с Иван Иванов и Будимир Куйович е точно корупцията. В схемата участват едни и същи хора, които си служат с едни и същи методи", коментира още бившият шеф на ГДБОП. Той изрази мнение, че арестуваният Иван Иванов най-вероятно е бушон на Валентин Петров, тъй като е назначен на поста от него.

"Трябвало е да бъдат прикрити стоящи над него хора. Механизмът е на най-ниско ниво да изгарят бушоните, за да може механизмите да продължават да действат", допълни Танов. Според него Иван Иванов е изнасял информация и за Маргините.

Сложиха бомба за човек на Иванов

Самоделна бомба избухна във вторник вечерта пред дома на пловдивския бизнесмен Георги Стойчев, който е бил близък с арестувания зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов. Антимафиотът посещавал семейство Стойчеви на две седмици. Идвал им на гости и с приспиване, разказа съседка на бизнесмена пред "Монитор". Взривното устройство е било заложено до гаражна врата на общ подземен гараж на жилищната кооперация на Стойчев. Жертви и пострадали няма. Веднага след подадения от съседите сигнал районът е отцепен, а на място за оглед са пристигнали екипите на ДОТИ-МВР, сектор БОП, сектор „Криминална полиция" и следователи от Трето РПУ. Стойчев беше собственик и един от учредителите на фалиралата през 1998 година Тракиябанк, купена от покойния вече Емил Кюлев. Тракиябанк се превръща в Росексимбанк, а след това ­ в ДЗИбанк.

Бойко Борисов: Премиерът е знаел от няколко месеца!

"Според информация, която имам аз, премиерът Сергей Станишев е знаел от няколко месеца за действията на зам.-директора на ГДБОП Иван Иванов. Тогава е трябвало да предприеме някакви адекватни мерки, а не да бездейства". Това заяви столичният кмет и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов по повод ареста на висшия полицай. "Сега не е време за оставки в МВР, а за оставката на правителството, тъй като има проблеми във всички министерства и бездействието на премиера не може да бъде оправдано. Той допълни, че бездействието на премиера създавало впечатление, че държавата е на автопилот и е влязла в една спирала, в която се губи цялото обществено доверие в институциите.

Депутатите безнаказано могат да лъжат за доходи и имоти, пише „Сега"

Депутатите тайно са се освободили от наказателна отговорност, ако излъжат за имотите и доходите си в декларацията, която подават пред Сметната палата. Това се е случило още през 2004 г., но стана известно едва сега - покрай скандала с имуществената декларация и двойната самоличност на зам.-министъра на външните работи Феим (Петър) Чаушев.

По закон над 5000 души трябва да подадат декларации за публичния регистър.
Наглостта на депутатите излезе наяве, след като главният прокурор Борис Велчев обясни, че няма как прокуратурата да се намеси в случая с Феим Чаушев, който не бе описал в имотната си декларация, че е собственик или управляващ в няколко частни фирми.
По-късно висши прокурори разясниха, че декларациите, които висшите държавници всяка година са длъжни да подават пред Сметната палата, имат уведомителен, а не удостоверителен характер. Затова и единствените санкции, които нарушителите могат да понесат, са глоби от 1000 до 1500 лв., и то само ако не са подали декларация. Наказание за невярна информация в декларацията няма.
По принцип наказанията за подаване на документ с невярно съдържание пред държавни органи, регламентирани в чл. 313 на Наказателния кодекс, са лишаване от свобода до 3 години или глоба от 100 до 300 лв. Според прокуратурата, за да е приложим този член по отделните закони, наказателната отговорност трябва да е изрично спомената в тях. В закона за публичност на имуществата на лица, заемащи висши държавни длъжности, такъв текст липсва.
До абсурдната ситуация се стига след малка поправка в закона. В първоначалния му вариант, приет през 2000 г., е записано, че декларациите са по образец, утвърден от министъра на финансите. В тях присъства и изречението: "Известно ми е, че за неверни данни нося наказателна отговорност по реда на чл. 313 от НК". С изменение, обнародвано на 11 май 2004 г. , образецът на декларацията е вкаран като приложение в самия закон. Тогава отпада и предупредителното изречение. В последните промени на закона, които са в сила от началото на годината, пък е записано, че при неподаване на декларация или пък при несъответствия се уведомяват шефовете на НАП и ДАНС.
Повечето депутати-юристи подкрепиха вчера тълкуванието на прокуратурата. Само Мая Манолова от БСП бе на друго мнение.
"Без значение дали предупреждението за наказателна отговорност е изрично записано в образеца на декларацията или не, за попълване на неверни данни се носи отговорност по чл. 313 от НК", коментира пред "Сега" соцдепутатката, която е член на правната комисия в парламента.
На противното мнение е Елиана Масева от ДСБ, която е зам.-председател на правната комисия.

Според нея не може да се предвиди наказателна отговорност, ако няма изричен текст в закона за публичност. Тя си спомни, че при обсъждане на предложението да се носи само административна отговорност опозицията е реагирала остро, но не можа да си спомни кои са били вносителите. "Ако в закон, независимо кой е той, няма изричен текст, не може да се образува производство", допълни Масева.
На същото мнение е и Минчо Спасов от НДСВ. "Не е важно какво пише в декларацията, а в закона. Ако в закона не е изрично записано, значи не се носи наказателна отговорност за попълване на неверни данни", коментира юристът.
Така смята и независимата Елеонора Николова, също член на правната комисия. Тя все пак вижда начин за търсене на отговорност - ако се докаже умисъл при попълването на невярна информация. По думите й държавното обвинение трябва да прецени дали да преследва някого или не.
При промените на закона от 2004 г. депутатите приеха, че не е нужно специално да се записва, че се носи наказателна отговорност, защото това произтича от общите разпоредби на НК, обясни Георги Николов, който оглавяваше Сметната палата по това време.

Принудително отчуждаване може да има и в частна полза, предупреждава „Дневник"

Държавата да може да отчуждава принудително частни имоти по ускорена процедура не само за публични, но и за частни инфраструктурни обекти - това предвиждат законови промени, подготвени от Министерския съвет. Условието е частните електроцентрали, ВиК съоръжения или депа за отпадъци да бъдат определени от правителството като национален инфраструктурен обект, от който държавата има нужда. Идеята беше коментирана от повечето юристи като спорна и дори противоконституционна.

Поправките в Закона за държавната собственост са обнародвани на сайта на правителството и се съгласуват със заинтересуваните ведомства.

В момента принудителното отчуждаване се извършва със задължителното условие, че имотът става публична държавна собственост. В проекта се допуска още един вариант - частен имот може да се отчужди принудително при "наличие на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин". След това се регламентира, че тя се "установява с влязъл в сила подробен устройствен план, по силата на който имотът е предназначен за изграждане на национални инфраструктурни обекти". Те ще се обявяват с решение на Министерския съвет.

В мотивите си правителството е записало, че прави поправките, защото "независимо от собствеността си националните инфраструктурни обекти са с еднаква обществена значимост - те са предназначени за задоволяване на интересите на цялото общество или на определени групи от него". Като такива се изброяват магистралите, първокласните и общински пътища, жп инфраструктурата, пристанища, летища, мрежите на ВиК, пречистването на водите, електрификацията, газификацията, съоръженията за обработка на отпадъци.

Частната собственост е неприкосновена и конституцията гарантира, че може да се отчуждава само за държавни и общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение, коментираха юристи. Ако обаче се вземе един частен имот, за да се даде на друг частен собственик, държавата влиза в ролята на посредник в сделка между две частни лица, която е неизгодна за едната страна, обясниха експертите. Освен това в предлаганите текстове няма никакви гаранции, че новият частен собственик на инфраструктурен обект няма след това да реши да смени предназначението му и от пречиствателна станция да си направи хотел например. Според юристите единствено публичната държавна собственост гарантира, че няма необосновано нарушаване на неприкосновеността на частната собственост. Ако се отчуждават земи за изграждането на обект частна държавна собственост, отново възниква проблем, защото той де юре е готов за продажба и може да премине в ръцете на друг собственик.

"Това нарушава конституционното право на неприкосновена частна собственост", коментира адвокат Биляна Райкова от столичната кантора "Димитър Стефанов и партньори". "Никъде в Европа няма такова нещо, но в Русия със сигурност го има. Грешното прилагане на съветския модел повече от 80 години в България дава много отрицателни резултати. Крайно време е законите да започнат да се пишат и гласуват от професионалисти, а не от аматьори", добави тя. Според друга адвокатска кантора, пожелала анонимност, промяната ще подобри инвестиционния климат, но трябва да се прилага само за много големи проекти с национално значение.

Депутати юристи бяха единодушни, че авторите на законовите поправки тълкуват твърде разтегливо конституцията, но се разминаха в коментарите си по същество. Огнян Герджиков от НДСВ заяви, че не може да си представи да съществува подобен текст, и отказа да коментира по-подробно, преди да го е видял с очите си. "По принцип подобна разпоредба ме смущава силно", каза Герджиков. Четин Казак от ДПС също не одобрява подобно изменение и по думите му то вероятно ще бъде отменено от Конституционния съд. Ако има критерии за отчуждаване и достатъчно гаранции, че ще се спази изискването имотът да се ползва за обществени цели и за запазване на неговото предназначение, подобно изменение би било допустимо, смята Елиана Масева от ДСБ. Конституцията не разписва отчуждаването за какви обекти се допуска - частни или държавни, като може да се допусне разширяване на предмета, в случай че се изчистят всички възможности за спекула, добави тя. От гледна точка на конституцията има равнопоставеност на видовете собственост, може да се обсъди и такъв вариант за отчуждаването, каза Надка Балева от БСП, с условието за гаранции в защита на частната собственост.

Според промените процедурата по отчуждаването започва, когато дадено министерство публикува на сайта на Държавен вестник съобщение, че дадени частни имоти са необходими за задоволяване на конкретна обществена нужда. За началото на процедурата се уведомяват службите по вписванията, общинските администрации и кметовете. В партидата на имота веднага се отбелязва, че той е включен в инвестиционна програма. От този момент се забраняват всякакви сделки с него и спира действието на строителните книжа. "Не са редки случаите, когато се извършват сделки с имоти при влязъл в сила подробен устройствен план и теренът е предназначен за строителството на инфраструктурен проект. Общественият интерес включва необходимостта от бързо отчуждаване, особено когато се касае за строителство на обекти, финансирани от ЕС", обясняват правителствените експерти в мотивите. До ускорената процедура се стигна, след като през миналата година проектът за изграждане на втори Дунав мост при Видин - Калафат се забави с повече от два месеца, защото областната управа и общината във Видин предложи на частни инвеститори терени, предназначени за прилежащата инфраструктура на моста.