Български селяни кръстиха своята домашна ракия „Борисовка" в знак на благодарност към премиера Бойко Борисов, който спря парламентаристите да вдигнат акциза на алкохола, пише Ройтерс.
За да изразят своята признателност жителите на село Капатово, на 170 км южно от София, са решили да нарекат ракията производство 2009 година „Борисовка", подражавайки на руската водка марка „Путинка", наречена на премиера Владимир Путин.
„Хората от моето село и други населени места ликуват.
Но не защото са пияници, това трябва да е ясно. Ние просто искаме да запазим традицията да правим домашна ракия.", пише Ройтерс, цитирайки кметът на селото.
USD
CHF
EUR
GBP
m.a.g.n.e.t.i.c.k.
на 27.11.2009 в 14:44:02 #6Виж ... тук никой няма да се ебава с на никого майката !!!
chjornajat kot
на 27.11.2009 в 14:33:37 #5Преди 90 години Великите сили потопиха България в траур Великите сили наказват България за победите й при Сливница и Одрин и превръщат празника на нейната армия в ден на погрома На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньойи-сюр-Сен е подписан мирният договор между България и победителите от Първата световна война. По силата на разпоредбите му България губи 11 000 кв. км от довоенната си територия. Районите на Цариброд, Босилеград и Струмица, както и няколко села в Кулско са дадени на новосъздаденото Сърбо-хърватско-словенско кралство, територията между реките Места и Марица (после) е предадена на Гърция, а Южна Добруджа отново минава под румънска власт. На страната ни са наложени непосилни репарации, а армията ни е разоръжена. Защо уж напредничава Европа си отмъщава по такъв безпрецедентен начин на една възкръснала от робството държава? Защо иска да смаже една християнска нация, запазила своята вяра и идентичност в продължение на пет века чуждо иго? Дали не заради онази нечувана дързост на Съединението, когато България отстоява правото си на независимост, заставайки не срещу друг, а срещу самата своя освободителка Русия? Или заради неочакваната от никого победа в последвалата война срещу агресора, нападнал я в гръб? Помните ли тази славна страница от нашата история? Покровителката е изтеглила генералите си, но капитаните повеждат българската армия - зле облечена, недостатъчно обучена, армия от селяни, решени да умрат за отечеството си Те извършват нещо, което според военната наука никой не е правил от времето на Александър Македонски и Юлий Цезар - за 4 - 5 дни изминават 300 - 400 километра от турската граница до позициите на Сливница. Вървят ден и нощ - през кал и сняг, в редици по трима, за да спи този по средата, носен от другарите си. Вървят боси, одърпани, гладни. И пеят "Шуми Марица". Невероятно е. Невероятна е и победата при Одрин през 1913 г. Всички видни военни теоретици и специалисти смятали, че тази крепост може да падне само след продължителна неколкомесечна обсада, а българите я превземат за две нощи с атака. Друг е въпросът на каква цена - 1767 убити и 6329 ранени. И защо - след 4 месеца турците превземат Одрин без бой. Е, тук опираме до онази печална истина, че България винаги е имала храбри войници и некадърни политици. Но понеже ставаше дума за бляскавите победи и предизвиканата от тях чужда омраза, нека споменем и Чаталджа. Без да знаят, че щурмът им е замислен като демонстрация, 1-ва шопска и 9-а плевенска дивизия атакуват укрепената линия и помитат една конна и две пехотни дивизии. Турците изоставят укрепения град и се юрват към Проливите. Пътят към Цариград е открит. Друг е въпросът, че докато нашите войски громят турците, вървейки към Цариград, съюзниците ни завладяват територии с изконно българско население. Но нека говорим за победите. На Галиполийския фронт пък нямало дори демонстративни действия. Само че вестта за падането на Одрин предизвикала такова мощно "ура" в българските позиции, че турците сметнали бойния вик за начало на атака и побягнали панически. Не други, а тъкмо нашите военни победи принуждават Османската империя да проси мир. На 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор, според който Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линията Мидия-Енос в Източна Тракия, а Албания е провъзгласена за независима държава. Този договор отбелязва края на Османската империя в Европа и освобождаването на обширни територии с многобройно население. За втори път България спасява Европа от варварството. Първият път е когато през 14-и век спира турците с цената на собствената си гибел. Но дори поробена, не им дава възможност да продължат похода си към Виена и Париж. Казват, че няма ненаказано добро. Казват още, че завистта е най-неизтребимият човешки порок. Сигурно се отнася и до нациите. Българският народ е бил изоставян не веднъж да се бори сам срещу многобройни врагове - и при падането си под турско робство, и при опитите си да се освободи. След това идва Берлинският конгрес, за да посече безмилостно Санстефанска България. Но уплашилите се от размерите на държавата ни Велики сили пропускат нещо важно. Те разделят държавата, но не успяват да разделят нацията. Възкръснал за свободата, народът ни стократно доказва пред света, че е заслужил тази свобода и че е готов да умре за нея. "Българите атакуваха с невероятно презрение към смъртта. По цели полкове отведнъж се откъсваха и се хвърляха в огъня, без да мислят за прикритие и даже без да стрелят. Само на нож... Мълчаливо, с насочени щикове се спускаха към фронтовете... Офицерите и генералите даваха заповеди за спиране и за връщане, за да не се дават излишни жертви, никой не ги слушаше." Това са думи на германски кореспондент, отразявал Балканската война. Те обясняват чудото как за 22 дни българските войски стигат на 50 километра от Цариград. Но тази война, започнала с нечуван подем на нацията, свършва с братоубийствена касапница, в която България изгубва всичко - дори извоюваното с кръв. Защо? Защото докато ние се бием с турците и побеждаваме, нашите съюзници се настаняват в Македония И тук стигаме до въпроса за отговорността и въпроса за вината. Без вътрешните разногласия, предателства и поредица от фатални грешки планът за поставянето на България на колене нямаше да успее. Катастрофата е заложена още при създаването на Балканския съюз. Да, този съюз е наложителен, защото нито едно от страните няма сили да воюва сама срещу Турция. Но и нито една от тях не участва с така многобройна войска, не постига такива победи и не дава толкова много жертви, колкото България. Цялостната политика на България обаче е лишена от далновидност, а понякога и от здрав разум, което довежда до нейното крушение в Междусъюзническата война (1913 г.) и до Първата национална катастрофа. Българо-сръбските договорености са груба грешка на българската дипломация. За първи път България се съгласява Македония да бъде разделена. Тази Македония, заради която с нечува
chjornajat kot
на 27.11.2009 в 14:32:04 #4Защото е научил безнадеждната истина за договореностите между Русия и Австро-Унгария, направени още преди обявяването на Руско-турската война. Не е имало шанс, нито надежда. Но кой е можел да спре българите в устрема им към обединение на нацията в една държава? Може би здравият политически разум? Той, за жалост, рядко е бил проявяван в историята на страната ни. След Балканската война, при сключването на Лондонския мирен договор на 17 май 1913 г. България притежава Одринска Тракия до линията Мидия-Енос (вкл. Одрин), Беломорска Тракия, Егейското крайбрежие от Марица до Струма, целите Родопи и Пиринска Македония. Територията ни е 176 хил. кв. км - по-голяма от Санстефанска България (172 000 кв. км). Но нямаме Македония (с Охрид и Солун), където живеят над 700 хиляди българи. Ето заради това обявяваме война на четири могъщи държави и всичките си съседи. И губим. Губим Беломорска Тракия заедно с морето й, губим и Добруджа - житницата на България. Заради Македония губим Източна Тракия с Одрин и Лозенград, Беломорска Тракия с Ксанти, Драма и Серес, загубихме Егейското крайбрежие с Дедеагач и Кавала, Южна Добруджа с Балчик, Силистра и Добрич. Безумецът Фердинанд всъщност изпълнява народната воля. Народът иска Македония. Това е и големият грях на българите - една голяма фатална любов, която с годините ще се окаже несподелена. Между 1912-а и 1918 г. България достигна до най-светлите висини на възторга и пропадна до най-мрачните дълбини на покрусата. Националният идеал претърпява крушение. Българската армия, прославила се от Одрин през Тутракан до Дойран, не успява да постигне великата цел - обединение на нацията. На 19 септември 1919 г. на българското правителство е връчен проектодоговорът за мир, към който е определен 25-дневен срок за възражения. Най-мрачните предчувствия са се сбъднали всички са потресени. България представя възражение. Тя изтъква абсолютната несправедливост на прекрояването на държавните границите на Балканите и предлага плебисцит в Македония с оглед на принципа за самоопределянето на народите. Отговорът на победителите е повече от красноречив. Заповядано е евакуирането на българските части от Западна Тракия, която съюзнически и гръцки войски окупират. Впрочем датата за подписване на Ньойския договор - 27 ноември, не е избрана случайно. На същата дата 34 години по-рано българското знаме е развято над Пирот и бойните действия между българи и сърби приключват. Агресорът е прогонен и само намесата на Австро-Унгария спира българското контранастъпление. От този момент денят става празник на Българската армия, което западните ни съседи и техните покровители не могат да забравят.
dragko
на 27.11.2009 в 14:18:59 #3Ееееееее,това вече е прекалено.Е га ти и простия народ!Аз без да съм я кръстил "Борисовка"ще си я изпия сладко,сладко!
muncho
на 27.11.2009 в 14:14:57 #2Се едно дописка в Работническо дело : "Хората от моето село и други населени места ликуват"
muncho
на 27.11.2009 в 14:12:30 #1Тач проста мутра иска хората да повярват че е новият Путин :-)))))