Кварталите и населените места в Столична община през последните 5 години са станали по-лошо място за живеене, смятат 45.7% от участвалите в онлайн анкета на тема "Какво мислиш за квартала, в който живееш?".

Проучването е непредставително и е проведено от "Екипът на София" през месец март. Анкетираните жители на столицата са 2566 души, а данните са събрани по метода на отзовалите се. Отбелязва се, че все пак усещането за развитието на районите, в които живеят респондентите, е субективно.

Според 26,4% от анкетираните кварталите им са се променили към по-добро, а 28% не виждат промяна в развитието им.

През последните пет години с най-негативна оценка за развитието на своя район са живущите в "Студентски град". 63,2% от тях смятат, че той става по-лошо място за живеене. Следват районите Витоша с 58% и Лозенец с 57,8%.

Анкетираните живущи в кварталите "Слатина", "Овча купел" и "Надежда" виждат по-скоро положителна промяна със съответно 42,9%, 39,7% и 37,9%. С близки до тези проценти се нареждат и тези, които не смятат, че има съществена промяна или дори откриват негативни тенденции в развитието на района си.

Нито към по-добро, нито към по-лошо отчитат основно жители на районите "Нови Искър" с 54,5% и "Кремиковци" - 40,7%.

Според 43,3% от анкетираните кварталът им е като повечето квартали в града. 36,2% мислят, че районът им е по-добър от средното за града, а 20,5% смятат, че кварталът им е по-лош от средното за града. По-позитивни оценки за своя район заявяват живущите в районите "Средец" (76,2%), "Оборище" (71,4%), "Изгрев" (68,5%) и "Триадица" (46,6%).

За развитието на своите квартали столичани посочват десетте най-важни приоритета:

  • Поддържане на чиста среда, тротоари, градинки, пейки, площадки;
  • Обновяване и поддържане на пътната инфраструктура (настилка, отводнителни и ограничителните системи, маркировка, пътна сигнализация);
  • Изграждане и поддържане в добро състояние на детски площадки, междублокови пространства, спортни игрища и паркова мрежа;
  • Сигурност и безопасност в квартала;
  • Ефективно управление на сметосъбирането;
  • Видими, достъпни и проследим процеси по управление на квартала;
  • Подобряване на качеството на въздуха;
  • Достъпни и привлекателни детски градини и училища;
  • Ограничаване на презастрояването;
  • Достъп и качествена база в здравеопазването.

"Екипът на София" посочва, че провеждането на анкетата е част от цялостния им подход по картиране на проблемите и търсене на комплексно и устойчивото им решение съвместно с кварталните общности. Провеждат се и срещи на експерти от организацията с активни граждани по райони. Целта е с данните от проучването и в сътрудничество с жителите на столицата да бъдат изготвени планове за действие по райони, които да бъдат част от общия План за действие в Столична община от ден първи след изборите.

Резултатите от анкетата показват още, че жените са били по-активни с 64,4% от респондентите. Участие са взели предимно хора между 36 и 45 години (31,9%), следвани от тези между 26 и 35 г. (28%), 46 - 55 г. (18,2%), 56 - 65 г. (10.2%), над 65 г. (6%) и под 25 г. (5,6%). Най-активни в проучването са били живущите в кварталите си от детска възраст (30,5%). Заинтересованост от развитието на града показват и живеещите от под 5 години в съответния район в София - 21,7%, между 6 и 10 години - 16,1%, между 11 и 19 години - 14,5%, от 20 и повече години - 17,1%. Преобладаващата част от участниците в анкетата са хора с висше образование - 83,5%.

Близо 20% от общото население на България живее в столицата

Близо 20% от общото население на България живее в столицата

Жените са с 5% повече от мъжете в София