Да уловиш бъдещето в шепа: Как проектът „Дай шанс на Балканката“ превърна Централен Балкан в жива класна стая

Когато говорим за екология и образование, теорията от учебниците често остава далечна за децата. Истинската промяна се случва тогава, когато стъпиш в реката, разходиш се в планината и разбереш, че от твоите действия зависи утрешният ден.

Точно това направи вълнуващото зелено училище, организирано от риболовен клуб "Балканка" и Природонаучния музей в с. Черни Осъм, с подкрепата на Дирекция "Национален парк Централен Балкан". Събитието е част от дългосрочния и емблематичен проект на "Балканка" и Лидл България - "Дай шанс на Балканката".

След като с инициативата "Фермата на Lidl" компанията вече предложи изцяло нов, интерактивен стандарт в обучението на деца за пътя на чистата храна, днес виждаме още една иновативна стъпка. Този път фокусът е върху речните екосистеми, а подходът остава същият - учене чрез преживяване, което пали искри в детските очи.

Чрез това зелено училище проектът не просто образова, а активно ангажира местните общности, превръщайки децата и техните семейства в истински пазители на родната природа.

Как се превежда науката на езика на децата, защо партньорството между бизнеса и неправителствения сектор е ключът към устойчивото бъдеще и как Черни Осъм стана център на една вдъхновяваща промяна?

Разговаряме с Иван Пандъков от Сдружение "Балканка" и Йорданка Якимова от Природонаучния музей в с. Черни Осъм.

Проектът "Дай шанс на Балканката" в партньорство с Лидл България вече има сериозна история в опазването на речните екосистеми. Как се роди идеята да надградите тази инициатива и да насочите фокуса директно към децата чрез това зелено училище?

Иван Пандъков: Така е, този наш общ проект през годините непрекъснато се развива. Най-голямата промяна настъпи, когато той беше отворен за работа с местните хора. Видяхме, че колкото и пъти да зарибяваме, колкото и пъти да чистим една река, това не е достатъчно, ако няма ангажираност на по-широк кръг от хора - експерти, природолюбители, жителите на района.

Затова през годините ние включихме институции, учени и риболовци в мисията за опазването на местната балканска пъстърва. Идеята за провеждане на зелени училища всъщност е продължение на тези действия - вярваме, че за да се променя средата, трябва да се работи с местните общности, включително още от ранна детска възраст.

Това беше 19-ото издание на нашето лятно училище, като сме щастливи, че то добива все по-голяма популярност. И тъй като изисква все повече ресурси, не би било по силите ни, ако не беше подкрепата от Lidl.

В детските зелени училища, които организираме, родителите често също са участници (нищо, че не им даваме грамоти). Даже често лично се улавям, че понякога говоря не само на децата, но и на родителите, на които също им става интересно.

Речните училища са училища за същността на живота; за разбиване на стереотипите и връзка между наука и едно по-интерактивно представяне на информацията. Защото ако кажем думата "биоразнообразие", тя звучи имагинерно. Но ако покажеш на децата как биоразнообразието е показател за състоянието на водата, която пием; ако зад дадено сложно име на риба сложиш един жив организъм със своята функционалност, адаптивност и принос за всички нас, тогава вече създаваш връзката.

А здравето на околната среда, в която живеем, пряко влияе на въздуха, който дишаме, и водата, която пием; пряко влияе на риска от наводнения, върху водата, с която поливаме, и храната, която ядем.

Източник: LIDL

Lidl вече показа нов стандарт в практическото обучение на деца с проекта си "Фермата на Lidl". Как зеленото училище на "Балканка" се вписва в този новаторски подход? На какви интерактивни методи заложихте, за да "запалите" децата по каузата?

Иван Пандъков: Всъщност не е трудно да запалиш децата по реките. Тази връзка е вътре в тях. Просто им показваш лицето на реките в едно начинание, описващо се с три думи - река, риба, любов. Точно на това залагаме - на директната връзка с реката.

Едно е да му говориш в класната стая за риба, а друго е да му дадеш да я пипне, да я види; едно е да описваш рибата с думи, а друго е да рисуваш тези белези, които всъщност са приспособления за оцеляване, характерни за всеки вид. Едно е да говориш за това какъв проблем е да преградиш река, а съвсем друго да го демонстрираш с мини макет на река!

Разбира се, накрая завършваме и със зарибяването - нещо, което винаги е палило и малки, и големи. Много риболовци са станали природозащитници, след като са взели участие в зарибяване. Защото това е жив процес!

Важен акцент в това събитие е ангажирането на местните общности. Защо е критично важно за оцеляването на биоразнообразието хората от региона (и най-вече децата) да бъдат активни участници, а не просто наблюдатели?

Иван Пандъков: Той е в основата и на нашата мотивация. Защото няма как да научиш някого на нещо, без да му отвориш очите за значимостта на това нещо за неговия живот. А често немалка част от проблемите, с които се сблъскваме по дадена река - било то замърсяване, бракониерство, копаене на баластра и други - идват от местните общности край реката.

Г-жо Якимова, музеят в Черни Осъм е уникално място, но това зелено училище го изважда извън традиционните рамки. Каква беше ролята на музея в това партньорство с "Балканка" и Lidl и как превърнахте науката за природата в забавна игра за малчуганите?

Йорданка Якимова: Една от основните мисии на Природонаучния музей е да събужда любопитството към природата и да показва, че знанието не се намира само в учебниците. Именно затова приехме с голямо желание да бъдем част от тази инициатива. Заедно с колегите от "Балканка" и с подкрепата на Lidl успяхме да създадем събитие, на което децата не просто получаваха информация, а я преживяваха.

Източник: LIDL

Нашият екип разработи част от образователните станции и заниманията така, че всяко дете да може да се почувства като малък изследовател. Вместо да говорим за видовете, местообитанията и екосистемите само на теория, дадохме възможност на участниците сами да наблюдават, сравняват, задават въпроси и да правят връзки между отделните елементи на природата.

Това, което най-много ни впечатли, беше колко естествено децата приемат подобен начин на учене. Когато знанието е поднесено чрез игра, преживяване и личен досег, то се възприема много по-лесно и остава много по-дълго. За нас това е и най-голямата стойност на подобни инициативи - те превръщат науката от нещо, което се изучава, в нещо, което се открива с интерес и удоволствие.

Как оценявате този нов, по-динамичен модел на обучение, подкрепен от бизнеса? Смятате ли, че съвместни инициативи като "Дай шанс на Балканката" са правилният път за привличане на младото поколение към каузата на природозащитата?

Йорданка Якимова: Смятаме, че това е изключително успешен модел, защото съчетава експертизата на различни организации около една обща образователна цел. В днешно време децата учат най-добре, когато могат да участват активно, да задават въпроси и да бъдат част от процеса, а не само негови наблюдатели.

Точно тук е силата на подобни партньорства. Всяка страна допринася със своя опит и компетентност - научна, образователна, организационна или ресурсна. Това позволява да се създават събития с много по-голям обхват и качество, отколкото би било възможно за една организация самостоятелно.

Фактът, че всяка година интересът към инициативата расте, е ясен знак, че подобни формати отговарят на очакванията както на децата, така и на техните родители. Именно затова вярваме, че този тип дългосрочни партньорства имат важно място в бъдещето на екологичното образование.

Как реагира местната общност в Черни Осъм на събитието? Виждате ли вече искрата на промяната у децата, които участваха?

Йорданка Якимова: Черни Осъм е място с дълбоки традиции в опознаването и уважението към природата, затова местната общност прие инициативата с голям интерес и подкрепа. За нас беше радостно да видим как събитието събра на едно място деца, родители, преподаватели, доброволци и представители на различни организации.

Най-впечатляващи обаче бяха реакциите на самите участници. Още по време на заниманията се виждаше колко естествено децата се включват в процеса - с любопитство, ентусиазъм и желание сами да откриват нови неща. Много от тях се връщаха към отделните станции, за да научат повече или да зададат допълнителни въпроси.

Това показва истинска ангажираност, която трудно може да бъде постигната чрез традиционните форми на обучение. Промяната не се измерва в рамките на един ден, но се разпознава по любопитството, което остава след края на събитието. Когато едно дете си тръгне с желание да научи още, да наблюдава природата по-внимателно или да сподели наученото със своето семейство, това е най-добрият знак, че сме постигнали целта си.