Европейската демократическа партия (ЕДП) проведе в София двудневна конференция на тема "Европейското бъдеще на Балканите". Участие взеха 12 европейски държави: Румъния, Хърватия, Косово, Албания, Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Гърция, Молдова, Италия, Франция и България. Форумът имаше за цел да дискутира теми, свързани с важната роля на Балканите в изграждането на демократичния модел на Европейския съюз, особено в този период на война и конфронтация.
Конференцията бе открита от Сандро Гоци, генерален секретар на ЕДП, френски евродепутат от групата "Обнови Европа", председател на Съюза на европейските федералисти и на сдружение "ЕС - Индия".
Сандро Гоци очерта политическия контекст на срещата. "На този форум няма да говорим за Балканите и Европа, защото ние сме в центъра на Европа и вярвам, че много скоро ЕС ще бъде разширен до целия регион", каза Гоци, който обясни, че форумът е опит да се спомогне за укрепването на демокрацията като сърцевина на политическия проект, който демократите винаги са защитавали.
Изминалата една година от началото на руската агресия към Украйна Гоци определи като агресия към демократичното общество, към общото европейско наследство, към бъдещето на децата ни. Затова днес е важен момент за човечеството - свободата и демокрацията не са даденост и нашите ежедневни действия и като граждани, и като политици, са съществена част от бъдещето на Европа, нашият принос.
Мирът може да бъде постигнат с пълната подкрепа от Европейската демократична партия. Затова през февруари стартира кампанията "Да се борим ли или не за демокрация". Борбата за демокрация в ЕС и по света означава защита на ценностите на демокрацията и изкореняване на автокрацията, стъпвайки на многообразието. "Ние сме от различни нации, говорим различни езици и ден след ден градим най-предизвикателния и вълнуващ проект на 21 век - Европейския съюз." За Гоци защитата на демокрацията означава и борба с корупцията, борба за фундаменталните права, за правото на всеки човек да определя съдбата си. Териториалните претенции на Русия към Молдова са ясен пример, че борбата не е приключила и трябва да продължат обединените усилия заедно, за изграждането на едно устойчиво бъдеще за бъдещите поколения.
Има силно политическо съревнование за влияние на Балканите между ЕС, от една страна, и от друга, Русия, Китай, Турция. "В ЕС искаме да спечелим това състезание заедно с вас" - подчерта Гоци. "За да успеем да защитим нашите ценности в тази нова война, се нуждаем от повече сила за Европа. Положихме извънредни усилия за преодоляване на ковид кризата, енергийната криза, агресията на Русия, и не сме все още достатъчно силни и влиятелни - и няма да сме, ако не започнем сериозни реформи на ЕС."
Въпросът за реформите в процеса по разширяване и повторното обединяване на Европа като общност изисква също така категоричен знак от балканските страни, че се ангажират с реформите. "Ние сме в нов век, нова ера и се нуждаем от израждането на нова Европа, нова политика за отбрана, миграция, образование, околна среда и пр.", подчерта Гоци. За съжаление все още има страни, в които не се съблюдават фундаменталните права и ценности. "Ако те не се съблюдават, ще се разпаднем като съюз", каза Гоци и допълни, че да уважаваш ценностите на демокрацията означава да сме активни като европейски актьори на всички нива. ЕДП е може би единствената политическа партия, която ги слага най-отпред по значение в процеса на интеграция.
Фредерик Петит, депутат на французите извън Франция и заместник генерален секретар на ЕДП, от своя страна заяви, че се чувства силно ангажиран с Балканския регион, който е бъдещето на демокрацията в Европа, бъдещето на Европейския съюз. Според Петит, този регион не трябва да гледа назад, към трудностите, а напред, подобно на Франция и Германия след Втората световна война, когато поставят общите ценности по-високо от конфликтите. "Когато говорим за визия за Балканите 2050, ние говорим за всички 11 страни, а не само за тези 6, които все още не са част от Съюза", обясни Петит, защото по думите му, всички те имат неголеми различия в крайна сметка и са на различен етап в процеса на присъединяване, но с общи въпроси за решаване. "Демокрацията на Балканите е много важна. Заедно можем да направим повече и ЕДП иска да приеме това предизвикателство на демокрацията в Европейския съюз, която се ражда в конфликти и предизвикателства", допълни заместник генералният секретар, като заяви, че в този процес трябва да приближим институциите до гражданите, както и да разчитаме повече на граждански ангажираните мрежи.