31-то издание на международния маскараден фестивал "Сурва", провеждащ се в Перник, събра над 12 000 участници. Повече от 100 групи от страната и над 20 от чужбина ще гонят злите духове. Тазгодишното издание бе открито с пищна церемония под дъжда, с много песни и танци.
Патрон на фестивала през 2025 г. бе вицепрезидентът Илияна Йотова. Този фестивал е магия, мистерия, традиция, посочи тя. По думите ѝ има много българщина в този фестивал. "Сурва" има своето бъдеще. Фестивалът става все по-голям и по пищен всяка година, добави Йотова.
"Сурва" е и желанието ни за единение, да бъдем заедно, да учим децата как да разпознават доброто от злото. В днешния труден свят повече от всякога ни е необходимо да се чувстваме част от общност, да споделяме, да си помагаме, да сме заедно в битката за доброто", изтъкна вицепрезидентът, допълват от пресцентъра на Президентството.
Йотова подчерта, че традициите не са само минало, те са и бъдеще, и благодари на родителите, които са довели децата си на фестивала.
Източник: Президентство - пресцентър
"Както през поколенията се предават семейните реликви, за да я има паметта, така и тези прекрасни костюми и маски се пазят в семействата, защото носят сила и просперитет", посочи тя.
Думата взе и кметът на Перник Станислав Владимиров. Сурва е нашата марка, нашето знаме, подчерта той. Да запалим доброто, да го пренесем в домовете си, пожела Владимиров.
Сурвакарските дефилета започнаха още преди официалното откриване на фестивала. Те ще продължат на 25 и 26 януари.
Маскарадната обредност се е запазила като част от българския фолклор от древни времена. Игрите с маски обикновено са свързани с празниците от Рождество Христово до Великден. Играещите около новогодишните празници в Западна България се наричат сурвакари, а участниците в предпролетните маскарадни игри в други региони в страната са известни като кукери.
Игрите с маски носят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие. Според народните вярвания маските пазят от злите сили. Символиката на маскарадните игри е насочена към прогонване на злите духове и подготовката за ново начало. Освен това обредната маска е ценен носител на информация за различните етнографски райони в България. Звънците са друг важен елемент от маскарадните игри. Звукът на звънците, окачени около кръста на сурвакарите, подсилва предпазното им действие. В сурвакарските групи има различни персонажи, всички обредни роли обаче се изпълняват от мъже.
С течение на времето маскарадната традиция се променя. Към нея се адаптират нови символи и образи. Постепенно навлизат и персонажи, които не са част от фолклора.
Фестивалът "Сурва" в Перник се провежда от 1966 г. През 1985 г. фестивалът получава статут на международен. Той популяризира древната обредност, част от фолклора. От 2015 г. "Сурва" е част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Това е най-големият зимен маскараден фестивал в България и Европа. "Сурва" ежегодно привлича хиляди участници от страната и чужбина.