Националната идентичност доминира сред българите, а традициите, историята и езикът остават водещи обединяващи фактори. Това показва проучване на "Тренд", проведено между 12 и 18 януари сред 1001 пълнолетни у нас.

Запитани "Вие лично като какъв се самоопределяте?" 83% от интервюираните отговарят "българин", а значително по-малки дялове се определят като "европеец" (9%), "балканец" (4%) или "гражданин на света" (3%). Данните очертават ясно доминиране на националната идентичност като основна принадлежност.

Когато трябва да посочат с кое се чувстват най-свързани, 47% избират България, 30% - своя град или село, 12% - своя регион, а 7% - Европа. "Тренд" отчита, че местната идентичност е отчетливо по-изразена сред хората в по-малките населени места.

Обичаме България, но се караме на държавността

Обичаме България, но се караме на държавността

Сочи проучването "Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите"

Ключовите обединяващи фактори за българите са най-вече традициите (71%), историята (69%) и българският език (57%).

Запитани дали българската идентичност и култура са застрашени, повечето анкетирани възприемат известна степен на застрашеност (60%), като 42% отговарят, че българската култура е по-скоро застрашена, а 18% че тя е силно застрашена.

2/3 от българите посочват, че се чувстват свързани с българската култура по време на национални празници. Мнозинство от българите заявяват и че се чувстват най-близко до своята култура в семейството (54%), както и в музиката, танците и фолклора (50%).

Повечето българи прогнозират, че след 20 години българската култура ще се запази под някаква форма. 15% смятат, че тя ще бъде запазена и развита. 37% пък са на мнение, че тя ще се адаптира към нови форми, но ще остане разпознаваема. От друга страна, 19% прогнозират, че българската култура ще се загуби под влиянието на глобализацията, а 15% - че тя ще оцелее само в малки общности.