54% преценяват, че водената от България политика благоприятства равния статут на жените. Двойно по-малко са на обратното мнение.

Това сочат рултатите от изготвен анализ на политиките на политическите партии и движения в България по отношение на идентифициране на програмни инициативи, насочени срещу човешките права, правата на жените и малцинствата и срещу тяхното активно участие в политическия и обществения живот у нас.

Българската платформа към Европейското женско лоби и българското бюро на Фондация "Фридрих Еберт" проведоха дискусия на тема "Права на жените vs. десeн популизъм. Нови инструменти за развитие на демократичните и социални ценности".

Представено беше изследване с 300 респондента. Набелязани са били 4 фокус групи: жители в София; представители на неправителствени организации в сферата на правата на човека; социолози, политолози, журналисти и политици от парламентарно представени партии и такива, които са извън парламента.

Една група въпроси са насочени към ролята на държавата върху различните социални категории. "Общо 54% смятат, че водената от България политика благоприятства равния статут на жените. Двойно по-малко са на обратното мнение", каза социологът в агенция "Афис" Чавдар Найденов.

Засегнат е и въпросът как се оценява политиката на държавата по отношение на други често споменавани групи. "За ромите тезата е, че държавата насърчава ромите да разчитат само на социални помощи. По този въпрос има най-определено мнение, въпреки сравнително либералната извадка, която сме получили", каза Найденов.

"Преобладаващ брой смята, че политиката на държавата води към паразитен начин на живот сред ромите", коментира още социологът.

По-слабо изразено мнение или пък балансирано имало по отношение на други групи. По думите му, спрямо бежанците се наблюдавал баланс за това доколко държавата "насърчава" те да се заселват в България и доколко им "пречи".

По въпроса доколко е необходимо ефектът върху равенството и неравенството на половете да се взема предвид в законодателството, има две хипотези. Едната е, че винаги трябва да се прави оценка за въздействието, а другата, че такава оценка трябва да се прави, само когато има връзка със статута на мъжете и жените в обществото. "Предобладава мнението да се взима предвид ефектът", каза Найденов.

67% от анкетираните отхвърлят тезата, че мъжете са по-подходящи за ръководни длъжности.

Има и въпроси, насочени към защитата на правата на жените. Тук респондентите са запитани за правото на аборт. Първата теза е, че това е изцяло решение на жената - според 61%. При условие, че мъжът ще участва при отглеждането на детето, делът е по-висок - 73%, поясни Найденов.

В изследването са зададени и конкретни твърдения, по които е потърсено мнението на участниците в допитването. "С малки изключения бежанците няма да се приспособят към начина на живот в нашето общество" - 76% смятат, че тази теза е напълно вярна или частично вярна.

56% напълно или частично са се съгласили с предразсъдъка: "Ромите по природа са мързеливи".

Значително несъгласние обаче има с твърдението: "Ромите трябва да живеят изолирано". Найденов подчерта, че практиката на нашето общество е за съвместно съществуване.

Доста хора споделяли тезата, че: "В условията на криза е най-добре да се опрем на традиционните порядки и ценности". Според социолога това е напълно обяснимо. Когато човек е объркан, когато ситуацията съдържа опасности, хората се хващат за познатото и влизат в рамките на това, което винаги са правили.

"Това, като се има предвид перманентният стрес, в който се намира нашето общество, ще поражда постоянно консервативни реакции, които са дифузни и в равна степен засилват стереотипизацията на ромите, хомосекуалните, бежанците, мюсюлманите и т.н.", анализира социологът.

Социологът от "Афис" Стефан Геориев представи обобщените резултати от четирите фокус групови дискусии.

"Първият извод, на който се натъкнахме, е коренно различното схващане за това какво са човешки права", посочи той.

Жителите на София, т. нар. "обикновени граждани", попитани какво мислят за този етичен корпус от принципи, казват: "Проблемът сме ние, за нас трябва да се застъпват неправителствените организации. Ние, етническите българи, сме жертва. Толерирани са малцинствените групи".

"Казват - човешките права поставят нас, българите, в непривилегировани позиции", поясни Георгиев.

Чувайки за "човешки права", политиците правят асоциация с: ДПС, Страсбург, Брюксел, ромите и децата. Георгиев поясни, че това били отговорите, които политиците са посочили.

Мнението на неправителствения сектор е, че човешките права се спазват само на хартия, има ги в Конституцията, в нормативните актове, но практически не се прилагат.

Т. нар. "лидери на мнение", сред които са журналисти, социолози, политолози и други, споделяли тезата, че държавата е оставила тази тема на неправителствените организации.