Българите са оптимисти за 2024 г.

Оценките за изминалата 2023 г. са по-добри от тези преди една година. Това показва проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 22 - 30 ноември сред 1000 пълнолетни граждани.

Изследването сочи, че за пълнолетните българи годината е била по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света.

В личен аспект равносметката за 2023 година е поляризирана - 24% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма съществена промяна. 

Социологическата агенция отбелязва, че като най-кризисна за българите остава белязаната от COVID-19 и протести 2020 г. Тогава е отчетено историческо дъно по песимизъм (6% позитивни, срещу 51% негативни оценки), тъй като беше засегнато и личното, и общественото битие. След нея политическите и социални драми изглеждат по-бледи и сме свидетели на постепенен ръст на оценките, посочват от "Алфа Рисърч".

През настоящата година отрицателните мнения намаляват с 10% спрямо предишната, а позитивните се увеличават с 4%. Най-успешна е 2023 г. за най-младите и хората в активна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени пък остават пенсионерите и жителите на селата.

Източник: Алфа Рисърч

Според социологическата агенция, ако тази позитивна тенденция продължи, в края на 2024 г. може да се очаква превес на позитивните над негативните оценки, какъвто не е имало от преди пандемията.

Значително по-негативни са нагласите в обществен план - национален и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се ситуация в света случващото се у нас се усеща като по-малко драматично.

11% от анкетираните оценяват годината за България като по-добра от предходната, а за 55% от респондентите си е останала по-лоша. В световен план позитивни са едва 6% от анкетираните, докато 70% са на противоположното мнение. Липса на съществена промяна пък констатират между 1/4 и 1/3 от българите.

В проучването се посочва, че по-високата удовлетвореност в личен план спрямо макрокартината намира израз и през конкретни аспекти от живота на хората. С позитивен баланс в оценките са индивидуалните фактори - удовлетвореност от жилищните условия (83%), личният живот (81%), здравословното състояние (73%), работата (68%) и дори материалното положение (55%). Преобладаващо негативно се определят обществените елементи - степента на защита на правата на отделния човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% негативни оценки).

Източник: Алфа Рисърч

Очакванията за 2024 г. са свързани с убедеността на хората, че те ще се справят по-добре с предизвикателствата в собствения си живот, отколкото ще се преодолеят проблемите пред България и света. Ако тази тенденция се запази, през следващата година може да избухне ново, по-радикално желание за промяна.

42% от анкетираните изразяват увереност, че годината ще е успешна за тях, а на противоположното мнение са 19% от анкетираните. Разликата между оптимистите и песимистите е 23%, докато през миналата година тя е били едва 4%. От гледна точка на България и света "по-добра" година очакват 33%, а "по-лоша" - 36%-38% от респондентите. Спадът на негативизма в настоящето буди оптимизъм и за бъдещето.

Проучването отправя и по-широк поглед към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Нагласите са, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предходното - ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас.

Източник: Алфа Рисърч

При оценките за живота ни спрямо този на нашите родители нагласите са преобладаващо позитивни. 49% от пълнолетните българи вярват, че живеят по-добре от своите родители, докато на обратното мнение са 29%. Без усещане за съществена динамика спрямо миналото са 22% от анкетираните.

Очакванията за живота на следващите поколения също са оптимистични, но и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща нагласа обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39% срещу 21%).

Изследването показва, че най-позитивни в оценките за настоящето и очакванията за бъдещето са учащите и хората с по-високо образование. С увеличаване на доходите нараства усещането за по-добър живот спрямо този на предците, както и оптимизма за следващите поколения.