Децата до 17 години са 1 103 110 или 17.1% от населението към 31 декември 2024 година. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) относно децата в България.
Децата до 15 години са 901 843 или 14.0% от населението. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.8%, Ямбол - 15.2%, и Пловдив - 14.7% от населението на областта, а най-нисък е в областите Смолян - 10.3%, Видин - 11.4%, и Габрово - 11.6%.
Младите хора на възраст от 15 до 17 години са 201 267 или 3.1% от общото население и 18.2% от децата до 17 години включително.
Раждаемост
През 2024 г. в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3 769, което е 6.6%. Коефициентът на обща раждаемост за миналата година е 8.3‰. Броят на живородените момчета - 27 377, е с 1 326 по-голям от този на живородените момичета (26 051), или на 1 000 живородени момчета се падат 952 момичета. В градовете и селата живородените са съответно 39 483 и 13 945, а коефициентът на раждаемост е 8.3‰ в градовете и 8.2‰ в селата.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2024 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.72. Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2024 г. е 27.6 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.1 години за област Сливен до 30.9 години за област София (столица). На регионално ниво най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, и Ямбол - 10.0‰, а най-ниска в областите Смолян - 5.2‰, и Перник - 6.1‰.
Броят на живородените деца, родени от майки под 18 години се увеличава от 2 753 през 2023 г. на 2 817 през 2024 година. Живородените деца от жени на възраст 40 и повече навършени години намаляват от 2 641 през 2023 г. на 2 528 през 2024 година.
През 2024 г. броят на извънбрачните раждания е 33 298, или 62.0% от всички раждания. По региони най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (80.7%), Враца (77.7%) и Сливен (77.3%). Този дял е под 50.0% в две области на страната - Кърджали (43.6%) и Разград (49.5%).
Смъртност
Коефициентът на детска смъртност е 4.5‰ през 2024 година. За сравнение, през 2014 г. коефициентът на детска смъртност е бил 7.6‰, а през 2023 г. - 4.9‰.
За изминалата година в страна са починали 239 деца до една година. В регионален аспект през 2024 г. коефициентът на детска смъртност е най-нисък в областите Смолян и Велико Търново - 2.1‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Разград (10.9‰), Монтана (10.3‰) и Добрич (10.1‰).
Вътрешна миграция
През 2024 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 96 833 лица, от тях 19 252 са децата на 0 - 17 години. Най-голямо движение има по направлението "град-град" - 7 208 деца. От селата в градовете са се преместили 5 668 деца, а от градовете в селата - 3 860. В края на 2024 г. 41.5% от децата от 0 до 17 години, участвали в преселванията между населените места в страната, са установили своето ново местоживеене в областите София (столица), Пловдив, Стара Загора, Бургас и Варна.
Външна миграция
През 2024 година Общо 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, от тях 1 318 са деца до 17 години включително. Най-предпочитаните дестинации за емигрантите от страната и техните деца са Германия (17.8%), Обединеното кралство (17.0%) и Нидерландия (9.6%).
52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, като броят на децата е 9 524 (18.2%). Най-висок е делът на имигрантите на възраст 0 - 17 години от: Украйна - 2 576 деца или 27.0% от общия брой, следват Сирия - 1 634 деца (17.2%), Турция - 1 161 деца (12.2%), Германия - 962 деца (10.1%) и Русия - 667 деца (7.0%).
Здравеопазване
Към 31.12.2024 г. в страната функционират 839 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини с общо 33 480 места в тях. В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли се увеличава със 102 или с 0.3%.
В градовете детските ясли са 731 с 31 271 места, а в селата - 108 с 2 209 места. В сравнение с предходната година местата в детски ясли в градовете се увеличават с 0.4%, а тези в селата намаляват с 1.3%. Осигуреността с места общо за страната е 19.8%, като най-висока е в областите Плевен (26.0%), Благоевград (25.3%), Русе и Велико Търново (по 23.6%).
В края на годината в детски ясли се отглеждат и възпитават 30 367 деца, от които момчетата са 15 635, а момичетата - 14 732. В сравнение с предходната година децата в детските ясли намаляват с 219, или с 0.7%. Обхватът на децата, отглеждани в детски ясли към 31.12.2024 г. общо за страната, е 18.0%. Най-висок е показателят за областите София (столица) (22.5%), Плевен (22.1%) и Варна (21.7%).
Разпределението на децата, отглеждани в детски ясли, по възраст се запазва без изменение. Най-голям е относителният дял на децата на 2-годишна възраст - 80.0%, а най-малък - на децата на възраст до 1 година - 0.1%.
Към 31.12.2024 г. по основно трудово правоотношение в детските ясли работят 7 901 медицински и други специалисти, които отглеждат, възпитават и обучават децата. Професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти са 3 482, като 91.9% от тях са медицински сестри.
Домове за медико-социални грижи за деца
За 2024 година в страната функционират три дома за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) с капацитет от 352 легла. В тях през годината са постъпили 253 деца, в това число 239 деца на възраст до 1 година - на 1 година - 9, на 2 години - 1, на 3 и повече години - 4. В ДМСГД са настанени общо 119 деца, от тях 66 са момчетата, а момичетата - 53. Разпределението на децата по възраст е следното: до 1 година са 25 деца, на 1 година - 12 деца, на 2 години - 14, а на 3 и повече години - 68.
Образование
Към 31.12.2024 г. в страната функционират 1 830 самостоятелни детски градини, от които 125 частни. В предучилищно образование, провеждано в детските градини и подготвителните групи в училищата, са записани 217.2 хил. деца, от които 51.4% са момчета.
Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване6 за учебната 2024/2025 година, е 88.6%. Този показател е най-висок в област Смолян (98.7%), а най-нисък - в област Сливен (72.7%). Средният брой деца в една самостоятелна детска градина за страната е 119, като в градовете е значително по-голям - 152, отколкото в селата - 62. През учебната 2024/2025 година в частни образователни институции са записани 6 596 деца, или 3.0% от всички записани в предучилищно образование.
Педагогическият персонал, зает в предучилищно образование, е 20.9 хиляди, като детските учители са 86.2% от общия брой.
Функциониращите училища в страната са 2 329, от които 129 начални, 1 110 основни, 70 обединени, 114 гимназии, 505 средни, 21 училища по изкуствата, 25 спортни и 355 професионални гимназии. В сравнение с предходната година общият брой на училищата намалява с 12.
Броят на учениците, записани във всички видове училища, е 713.5 хил., от които 15.3 хил. са записани в частни училища. Средно на една паралелка в държавните училища се падат по 21 ученици, а в частните - по 14.
В професионални програми са записани 169.4 хил. ученици, като сред тях преобладават момчетата - 58.4% от общия брой. Основно образование през 2024 г. са завършили 59.8 хил. ученици, а средно - 43.4 хиляди.
През учебната 2024/2025 година учителите (вкл. директори и заместник-директори с преподавателска заетост) във всички видове училища са 69.2 хил., от които 69.6% са със завършена образователно-квалификационна степен "магистър". В учителската професия преобладават жените - 82.1% от общия брой, а една трета от всички учители са на възраст 55 или повече години.
Противообществени прояви и престъпления
През 2024 г. на отчет в детските педагогически стаи (ДПС) са водени 8 430 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2023 г. броят им намалява с 90, или с 1.1%.
Броят на заведените на отчет в ДПС през 2024 г. е 2 699, или 32.0% от всички водени на отчет, като 73.7% от тях са непълнолетни, а снети от отчет са 2 594 малолетни и непълнолетни или 30.8% от водените на отчет през годината:
- поради поправяне на поведението - 1 471 (56.7%)
- поради навършване на 18-годишна възраст - 1 066 (41.1%)
- на други основания - 57 (2.2%)
За извършени противообществени прояви през 2024 г. през ДПС са преминали 5 609 деца, като от тях момчетата са 3 917 (69.8%), а момичетата - 1 692 (30.2%).
Разпределението на преминалите през ДПС по някои видове противообществени прояви е следното:
- бягство от дома, от специализирана институция или от социална услуга от резидентен тип - 1 034 (18.4%)
- прояви на насилие и агресия - 913 (16.3%)
- повреждане на обществена и/или частна собственост - 565 (10.1%)
- употреба на психоактивни вещества - 547 (9.8%)
- непристойно и/или хулиганско поведение на обществено място - 478 (8.5%)
- тормоз - 401 (7.1%)
- скитничество и просия - общо 127 (2.3%)
Преминалите деца пред ДПС за извършени престъпления са 4 835. Кражбите на имущество са най-разпространените престъпления, извършвани от лицата на възраст 8 - 17 години. Извършители на кражби през отчетната година са 2 538 или 52.5% от всички преминали през ДПС за извършени престъпления. Най-висок е делът на извършителите на кражби от магазини или други търговски обекти - 42% (1 067 лица), следват кражбите от домове - 17.7% (448 лица), и джебчийски кражби - 5.2% (133 лица) (виж фиг. 9).
Малолетни и непълнолетни, пострадали от престъпления
През 2024 г. в ДПС са регистрирани 1 215 пострадали от престъпления на възраст 8 - 17 години, от които 750 (61.7%) са момчета и 465 (38.3%) - момичета. Малолетните пострадали лица са 39.2%, а непълнолетните - 60.8%.
Сред жертвите на престъпления най-много са пострадалите от кражби на имущество - 436 лица (35.9%). Следват тези от нанесени телесни повреди - 294 лица (24.2%), от грабежи - 83 лица (6.8%), от блудство - 68 лица (5.6%).
През отчетната година местните комисии са наложили 7 206 възпитателни мерки в съответствие с чл. 13, ал. 1 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните на 5 361 лица на възраст от 8 до 17 години за извършените от тях 5 852 общественоопасни деяния. Най-често налаганите възпитателни мерки са:
- предупреждение - 3 323 мерки (46.1%)
- поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател - 1 464 възпитателни мерки (20.3%)
- поставяне под възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват, за полагане на засилени грижи - 1 108 мерки (15.4%)
- задължаване да участва в консултации, обучения и програми - 485 мерки (6.7%)
- задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото - 266 мерки (3.7%)
Доходи и разходи на домакинствата с деца през 2024 година
През 2024 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 12 857 лв. и нараства с 18.5% спрямо 2023 година. За същия период годишният общ доход средно на лице от домакинство с деца е 11 049 лв., което е с 16.9% повече в сравнение с предходната година.
Изразходваните средства средно на лице в българските домакинства за изминалата година са 11 712 лева, което е с 16.6% повече в сравнение с 2023 година. За същия период годишният общ разход средно на лице от домакинство с деца е 10 494 лв., което е с 23.5% повече в сравнение с предходната година. За последните десет години (2015 - 2024 г.) общият разход средно на лице от домакинство с деца се увеличава 2.5 пъти (през 2015 г. размерът е бил 4 126 лв.).
Оценка на бедността
През 2024 г. линията на бедност общо за страната e 763.83 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 401.3 хил. лица, или 21.7% от населението на страната. Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (47.0% за 2024 г.) и от един родител с деца (40.0% за 2024 г.) (виж фигура 10).
Децата от 0 до 17 години, изложени на риск от бедност, са 28,2% или с 1.3 процентни пункта повече спрямо 2023 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 14.1 процентни пункта.
През 2024 г. седем от десет деца (72.5%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност (виж фиг. 12). Приблизително 10 пъти по-малко, или 7.1%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност.