На днешния ден християните почитат светите равноапостоли Константин и Елена.

В светския си живот св. Константин (274-337), в битието на император на Рим и Византия, обявява свободата на християнската вяра. Това се случва през 313 г. след Христа.

Той свиква Първия вселенски събор през 325 година против ереста на Арий. След смъртта си през 337 г. в Никомидия е бил поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград.

Майка му, царица Елена, е живяла благочестиво, според християнските закони. Според летописите по неин почин е бил открит Кръстът Господен на Голгота.

Денят се отбелязва с нестинарски ритуали, запазени и досега в някои райони на страната. В жаравата влизат боси нестинарите, като най-често това  са жени.

Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета.

В повечето райони на страната денят на св. св. Константин и Елена се чества само като църковен празник, посветен на Константин Велики и на неговата майка Елена.

През управлението на император  Константин (306-337) е издаден Миланският едикт (313 г.), с който християнството става държавна религия.

Според преданието Елена посещава Палестина и открива Христовия кръст.

Днес имен ден имат всички, които носят името Константин, Костадин, Костадинa, Динкo, Елена, Еленкo.