Едва 6% от българите живеят здравословно

Едва 6% от българите водят изцяло здравословен начин на живот. Това сочат данните от социологическо проучване на "Тренд".

Повечето анкетирани демонстрират раздвоени практики - 42% заявяват, че "по-скоро" водят здравословен начин на живот, но в същото време 35% отговарят с "по-скоро не", а 14% изобщо не водят подобен начин на живот.

Воденето на здравословен начин на живот е по-характерно за най-младите (18-29 г.), висшистите, хората с по-високи доходи и жителите на столицата.

Финансовите ограничения се оказват една от основните бариери пред воденето на здравословен начин на живот. 48% от българите смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% споделят, че имат затруднен достъп до качествена храна. Тези пречки са още по-изразени в определени възрастови и социални групи, включително млади хора с нисък доход и живеещи в малки населени места.

За близо 90% от българите здравословното хранене е важно

Национално представително проучване поставя началото на дългосрочна кампания на Lidl под надслов #ХраненеСмисъл

Изследването показва и ниската физическа активност сред населението. 55% от анкетираните никога не спортуват, а едва 15% са активно спортуващи. Основните причини за липсата на физическа активност включват възрастта, ограниченото време и мотивация. При спортуващите водещият мотив е грижата за здравето. Сред най-младите мотивацията за спорт е обусловена от стремежa към добро здраве и добър външен вид в еднаква степен, а с напредване на възрастта здравословните причини стават водещи.

23% от респондентите са били на хранителен режим през последната година, а 14% са използвали добавки или лекарства за отслабване или поддържане на форма. В голяма част от случаите това се случва без медицински контрол - повечето потребители вземат решенията си въз основа на съвет от приятели и търсене в интернет.

"Метаболитното здраве е изключително важно и затова трябва да поставим здравословния начин на живот в центъра на общественото внимание", заяви чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедра по ендокринология в МФ, МУ-София. Тя посочи, че България е на 6-то място в Европа по затлъстяване при възрастни и на 5-то място по затлъстяване при деца.

Само 23% от българите спортуват, сочи проучване на "Тренд"

Основният аргумент на българите, които не спортуват, е, че нямат свободно време

Хранителните навици също показват несъответствие със здравните препоръки. Едва 36% от анкетираните консумират плодове и зеленчуци всеки ден. В същото време над 30% признават, че ядат бърза или преработена храна поне веднъж седмично, което показва тенденция към удобство за сметка на хранителното качество.

Проучването показва и засилената роля на социалните мрежи и дигиталната среда. Установява се, че 43% от потребителите на продукти за отслабване или поддържане на тегло ги избират след лично онлайн търсене, а 11% се влияят от реклами и инфлуенсъри в социалните мрежи. 22% от всички респонденти посочват онлайн форумите като основен източник на информация по темата за хранене и здравословен начин на живот.

Според изготвения икономически анализ на "Health Metrics", представен от Аркади Шарков - здравен икономист и съосновател на компанията, нездравословното хранене в България продължава да оказва сериозно въздействие върху общественото здраве и икономиката. Всяка година води до приблизително 159 000 загубени години живот в здраве (DALY), равняващи се на над 27 милиарда евро загубена стойност. Основни причинители са прекомерната консумация на сол, захарни напитки и преработено месо, които допринасят значително към бремето от хронични незаразни заболявания. Въпреки лекото забавяне на инфлацията, цените на храните остават с близо 40% по-високи спрямо 2021 г., което допълнително ограничава достъпа до здравословни алтернативи.