Изборният ден роди не само опашки пред секциите, но и неочаквана доза философия и стил в социалните мрежи. От Барселона до София българите гласуват - кой на опашка, кой в анцуг, кой с червило и усещане за мисия.

В една от по-обсъжданите публикации "Мама Нинджа" разказва как семейството ѝ все още не е стигнало до урната заради "жестоката" опашка в Барселона, но пък 18-годишният им син вече е упражнил правото си на вот в София - с ентусиазъм, който явно компенсира родителското чакане. Въпреки скептицизма дали "два гласа ще променят нещо", семейството стига до класическия извод, че бездействието също е избор - и то такъв, при който други решават вместо теб.

Паралелно с това друга публикация на "Вайръл стихове за секси драма" връща изборите в малко по-елегантен контекст - от анцуга на пандемията към червилото и роклята "за урната". Авторката признава, че днес гласуването е не просто граждански дълг, а "отиване на работа" - със самочувствието, че от теб зависи нещо.

Така между опашките, семейните разговори и импровизираните модни ревюта пред секциите, изборният ден отново показа, че българинът може да съчетае екзистенциална драма с доза самоирония - и да изглежда добре, докато го прави.