Канонизираха отец Серафим Соболев, чиито мощи се съхраняват в криптата под православната черква "Св. Николай Чудотворец", известна като руската църква в София. Информацията бе съобщена както от Българския, така и от Руския патриаршески сайтове.

На 3 февруари 2016 година на петото пленарно заседание на Осветения Архиерейски Събор в храма "Христос Спасител" бе решено за прославяне в лика на светиите на архиепископа на Богучарскогия район Серафим (Соболев, † 1950), съобщиха от сайта на руската патриаршия.

Николай Борисович Соболев - бъдещият архиепископ Серафим, се родил в град Рязан на 1 декември (по стар стил) 1881 година в семейството на Борис Матвеевич Соболев и съпругата му Мария Николаевна. В семейството на Соболев имало 12 деца, седем от тях починали в детска и юношеска възраст. Николай Соболев бил десетото дете в семейството.

Голямо изпитание за семейството на Соболев било внезапното заболяване на Борис Матвеевич. Когато Николай бил шест годишен, неговият баща получил инсулт и 14 години, до самата си смърт, бил прикован на легло. Обстановката в семейството била проникната от дух на молитва.

Голямо влияние за бъдещето на младежа оказала и неговата майка, която искала синът й да стане свещеник. Към майка си архипастирът бил искрено привързан и винаги се опитвал да настани Мария Николаевна недалеч от мястото на своето служение.

През 1894 година Николай Соболев бил приет във втори клас на Рязанското духовно училище, след което завършил Рязанската духовна семинария. През 1904 година постъпил в Санкт Петербургската духовна академия.

Като ученик бъдещия архипастир нееднократно посещавал праведния Йоан Кронщадски, а така също и стареца от Гитсиманския скит Исидор. Николай Соболев се сближил също и с архимандрит Тефан - инспектор на Санкт-Петербургската духовна академия, строг монах и молитвеник.

На 26 януари 1908 година Николай Соболев, бъдещия студент 4 курс на академията, получил монашеско пострижение с името Серафим. На 3/16 февруари 1908 година монах Серафим бил ръкоположен от епископ Сергий (Тихомиров) в йеродякон, а на 18/31 март - в сан на йеромонах.

След Октомврийската революция през 1917 година в Русия положението на свещениците и монасите в Русия станало тежко.

През пролетта на 1921 година архиепископ Евлогий (Георгиевски), управляващ руските храмове в Западна Европа, назначил епископ Серафим настоятел на черквата "Свети Николай" в София. На 31 август 1921 година Висшето Църковно управление на задграничната служба назначило епископ Серафим за управляващ руската православна община в България.

Патриарх Тихон признал архиерейската хиротония на епископ Серафим и неговото назначение в България, което потвърждава списъка на законните йерарси, които тайно се преселили в чужбина от Москва. През 1921 година светител Тихон променил титулуването на епископ Серафим на Богучарский (град на юг от руската Воронежка област - б.р.).

На 26 февруари 1950 година в 15 часа архиепископ Серафим Соболев завършил земния си път в своята квартира под наем. На следващия ден тялото на архипастиря било пренесено в храма на Светител Николай, където до късно през нощта хората се прощавали със своя духовен пастир. На 1 март архиепископ Серафим бил погребан в криптата на храм "Св. Николай Чудотворец", известен като Руската църква в София.

И до днес хиляди вярващи търсят неговата закрила и помощ при различни случаи и нужди.

СВЕТИТЕЛЮ ОТЧЕ СЕРАФИМЕ, МОЛИ БОГА ЗА НАС!