Климатека: Първата слана идва по-късно - шанс за по-добри добиви, но липсата на сняг е проблем

Климатека показа нова графика, според която първите студове в повечето райони на територията на страната настъпват с 5 до 15 дни по-късно спрямо края на XX век. Това означава, че зимата като сезон у нас е по-къса, а лятото и есента се удължават.

Районите, в които има най-голямо изместване напред във времето - с 10 до 15 дни са: Черноморието (особено Северното) - най-забележимо забавяне, вероятно заради по-топлата вода в морето, което задържа топлина, и Тракийска низина - с удължен есенен сезон; Южна България (вкл. Хасковско и Кърджалийско)

Умерено изместване - с 5-10 дни, се наблюдава в Северна и Централна България - застудяването идва с около седмица по-късно, както и в Софийско поле и Предбалкана.

Масов внос на картофи от чужбина на ниски цени затруднява родните производители

Осезаемите климатични промени не са в полза на картофопроизводителите

Почти без промяна или по-ранно застудяване има във високопланинските райони - Рила, Пирин, Стара планина, както и в някои части на Западна България - вероятно заради локални микроклиматични ефекти, например високи полета с добри условия за инверсии и мъгли и съответно спадове на сутрешните температури, отбелязва Климатека.

Агрономът Роман Рачков коментира климатичните изменения, като посочи, че късните слани са шанс за по-добри добиви у нас.

От Климатека подчертават, че климатичните промени са опасни за земеделието не толкова заради повишаването на средните температури, колкото заради нарастващата непредсказуемост и честота на екстремни явления. В този контекст, по-късното настъпване на първите есенни слани през последните години може да се разглежда като положителна тенденция за земеделието у нас.

Еволюционно културите с произход от умерения пояс приключват вегетацията си не благодарение на настъпващото застудяване, а поради намаляването на деня.

България е на първо място в ЕС по засегната от пожари територия

Щетите за 2024-2025 г. са за над 2,5 милиона евро

При така наблюдаваната промяна, типични за България култури, каквито са пиперът и патладжанът, иначе развиващи се като многогодишни култури в центровете си на произход, ще продължат да плододават и така земеделецът има шанс за допълнителен добив и доходи. При растениевъдните култури, един по-дълъг вегетационен период означава възможност за засаждане и отглеждане на втора култура за зърно - традиционна за страната ни. Напримерно след прибирането на пшеницата да се отгледа и сорго от сортове с къс вегетационен период.

Късните сортове лози ще могат да натрупат повече захарност в гроздето, което също означава по-висок доход.

Но Климатека допълва, че липсата на сняг крие рискове. Според данните към 2023 г., през последните три десетилетия в България се наблюдава ясно изразена тенденция към затопляне. Средната зимна температура се е повишила с около 0,6 °C на сезонна база, а през последното десетилетие темпът на затопляне се е ускорил между два и три пъти. Това показва засилване на климатичните промени и все по-чести прояви на необичайно топло време през зимните месеци.

Наблюдава се и намаляване на дните със снежна покривка, както и на т.нар. ледени дни, когато температурите остават трайно под нулата. Студените периоди стават по-кратки и не достигат характерните за края на XX век минимални стойности.

Българите сериозно притеснени от климатичните промени, но само един на трима взима мерки

28% у нас заявяват, че ползват разделно сметосъбиране

Недостатъчните студени дни оказват осезаемо влияние върху селското стопанство. Много от културите, особено зимните житни, зависят от определен брой дни с ниски температури, които спомагат за нормалното им развитие. Когато този период се съкращава или липсва, растенията не преминават през необходимата фаза на покой и закаляване, което ги прави по-уязвими към внезапни застудявания или пролетни слани, обяснява Климатека и добавя, че ако няма достатъчно сняг и валежи, ще има по-малко влага в почвите. Съчетано с липса на студени дни през зимата, това ще доведе до по-ниски добиви в овощарството.

Според данни от 8 метеорологични станции в България до 2018 г. последният пролетен мраз настъпва по-рано през последните десетилетия. Това може да създаде риск за растенията: при започнала вегетация, пролетните слани водят до измръзване и тотална загуба на реколтата, нещо което се наблюдаваше и през тази година в някои райони на страната.

Но все пак растенията притежават способността да се адаптират към ритмичните промени. Пшеницата е доказателство, че културите могат да се приспособят към по-топли и сухи условия — важно послание за бъдещето на земеделието у нас, отбелязват още от Климатека.

И са категорични, че не е проблем приспособяването към промените, проблем са екстремните явления, които нямат ритмичност.

Фермери на протест: Спасете българското производство!

С тях разговаряха еврокомисарят по земеделието и министър Тахов