Темата за собствеността и финансирането на медиите в България бяха основна тема на срещата в София между зам.-председателя на ЕК Нели Крус и журналисти.
Крус сподели, че при срещата си с нея премиерът Борисов се е съгласил, че няма достатъчно прозрачност по отношение на собствеността и финансирането на медиите у нас.

Проблемите на бранша разделиха присъстващите на 3 лагера. В единия бяха представители на Съюза на издателите в България, в другия - Български медиен съюз и Илиана Беновска, която се определи като представител на свободното слово в България.

Беновска предупреди зам.-председателя на ЕК, че остават 300 дни до парламентарните избори у нас и че, ако не се излезе от кръга на меката дипломатичност и не започне да се работи по проблемите, след изтичането на тези 300 дни България ще се превърне в тоталитарна държава, свободата на словото ще е мъртва, а демокрацията - в кома. Тя предложи спешно да се въведе мониторинг върху медиите в България.

Същото предложение беше отправено и от страна на Кристина Христова, председател на Асоциацията на европейските журналисти в България. Тя призова европейската комисия да изпрати мисия, която да провери дали у нас има опасност от монополното положение на медийния пазар.

Христова апелира и Брюксел да провери дали парите за популяризиране на европейските програми у нас се използват за това, тъй като има съмнения, че част от тях се дават за осигуряване на медиен комфорт на властимащите.

Според Христова наблюдението на медиите трябва да бъде включено в механизма за сътрудничество и проверка и то да остава и за следващите години, и при следващите правителства, независимо дали механизмът ще отпадне в сферата на съдебната система и корупцията.

Искри прехвърчаха между медийния „Фидел Кастро", както сам се определи Сашо Диков и Николай Бареков. Причина за това бяха взаимните намеци кой чии интереси обслужва.
Сашо Диков намекна за близостта на колегата му от „ТВ7" с управляващата партия.

В отговор на това Бареков „нападна" Диков, заявявайки, че с парите на Алексей Петров той издържа телевизията си и омаскарява неговите разследващите журналисти.

Тошо Тошев, който бе седнал до Ирена Кръстева, от своя страна призова колегите си да не се държат като медийни аборигени, тъй като проблемите на медиите не са измишльотина.
По думите му те са реално съществуващи, но се различават в зависимост от вида на медията. Дали става въпрос за хартиени вестници, електронни вестници, телевизия или радио.

Според него единственото, което може да ги обедини е професионализмът. Причината пък, че в България има медии, от които трябва да се срамуваме е, че в професията са влезли много случайни хора.Сериозният проблем, който той постави пред Нели Крус е за 20%-овото ДДС, което плащат, той поиска съдействия от нея за намаляване на тази данъчна ставка.

В края на близо двучасовата среща зам.-председателят на ЕК заключи, че българските журналисти високо ценят независимостта на медиите, но не са на едно мнение за това, какво практически означава независимост.

„Насилието, под каквато и да е форма, е абсолютно неприемливо, автоцензурата е притеснително явление, липсата на прозрачност е сериозен проблем", коментира още Крус.

Тя е категорична, че трябва да се дава яснота за какво всъщност се използват парите на данъкоплатците и как се финансират медиите. Нели Крус добави още, че правителството не само у нас, но и в други страни трябва да внимава и да не поставя ръка върху медиите. В заключение Крус призова за разгръщане на една по-широка дискусия, защото проблемите няма да излезнат без дебат по прозрачността.