Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф публикува в сайта Православие.БГ безпрецедентна изповед за отношенията си с тайните служби на комунистическия режим преди 1989 г.

В обръщението си, озаглавено "Прощавай, български народе!" владиката иска прошка за всичко, което неволно е причинил на църквата и народа при контактите си с агентите на Държавна сигурност, които са оказвали натиск върху него още от постъпването му в Духовната семинария през 1956 г.

"Навеждам сега глава пред българския народ и го моля да приеме моята изповед и да ми прости", пише дядо Йосиф.

Това е първото подобно публично покаяние от висш служител на Българската православна църква.

В началото на тази година Комисията по досиетата оповести данни за принадлежността на Старозагорския митрополит Галактион към Държавна сигурност, но нито той, нито Светия Синод досега са реагирали с официална позиция по въпроса.

Трудно може да се преразкаже емоционалния и доста обемист текст на Митрополит Йосиф.
Предлагаме ви кратки откъси:

Да, идваха при мен "чекисти" (така ги наричам и до днес). Някои казваха откровено кои и какви са.
Бяха с големи чинове, но с цивилно облекло, разбира се. Обаждаха се първом по телефона. Оттогава не харесвам телефона.
Определяха срещи. Веднъж дори двама ме "инструктираха" - млади мъже, на моите години бяха. Имената им не помня. На единия даже измислих прякор "Котката". После приятели, които са били викани от него, ми казаха, че фамилното му име било Котев.

Сигурно и той ме е кръстил. Ще разберем като се отвори досието ми.

...Много силно съм преживявал всяка среща с Котката. Питал съм дядо Партений, г-н Стефан Цочев - секретар на Митрополията, стареца дядо Геласий, дори шофьора на дядо Максим г-н Борис Попгеоргиев, дали да отивам. Казваха: "Щом викат, иди, но умната!"
Затова действах съгласно съвета на св. апостол Павел: "Всичко изпитайте, о доброто се дръжте".
Много пъти като го слушах, ми е домилявало и си спомнях думите на Лермонтов за демона, който пада в ада без надежда някой да го помене с добро.
В дисертационната ми работа съм писал и за отец (сега вече свети) Алексей Мечев, който дори за дявола употребявал ласкателното слово - "окаяшка" и се отнасял към него с добродушие. "Тебя окаяшка смущает. Ишь он какой!" - казвал често той.

....По време на срещите Котката предлагаше шоколадови бонбони и многозвезден коняк - сигурно си мислеше, че след почерпка бих могъл да се разприказвам.
Не съм сигурен обаче, че са сложили в досието ми нещо, защото усещах, че се очакваше друг отговор и недоволството беше явно.
Инструкциите бяха винаги почти едни и същи - всички в БПЦ трябвало да вярваме най-вече на Старозагорския митрополит Панкратий. Той бил най-добрия, най-верния, най-заслужилия. Той бил "нашият човек" в БПЦ...

Вж целия текст