Ръкописи, старопечатни книги и документи, съхранявани в библиотечните фондове показват в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ), съобщиха от библиотеката. 

Експозицията се открива на 11 май - патронния празник на библиотеката. Това е денят, в който честваме паметта на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Експонатите са показани на 13 цветни пана (формат - 70 х 100 см). Те показват колекции на отделите "Ръкописи и старопечатни книги", "Български исторически архив" и "Ориенталски сбирки".

Отдел "Ръкописи и старопечатни книги" представя някои от най-известните и богато орнаментирани ръкописи - плод на книжовната продукция, създавана, разпространявана и използвана по българските земи през Средновековието. Сред тях са страници от Енинския апостол (Х-ХІ в.), Добрейшовото четириевангелие (ХІІІ в.), първият Софрониев препис на История славянобългарска от Паисий Хилендарски, изписан в Котел през 1765 г., разказват организаторите.

Етрополското Четириевангелие от 1658 г. е преподвързано и обковано през 1756 г. Според специалисти, то е еталон за прецизна калиграфия, изящна орнаментика и богат обков. От чуждоезичните ръкописи са представени Арменско четириевангелие от 966 г., донесено от Бачковския манастир, и богато украсеният с полихромни заставки и инициали в злато и сребро гръцки Служебник от 1736 г.

В експозицията е представена и българската следа в световното книгопечатане от ХV в. до наши дни - от Четириевангелието, отпечатано в Търговище през 1512 г., през делото на първия български печатар Яков Крайков ("Часословец") и "Абагар" на Филип Станиславов, до първата печатна книга на новобългарски език ("Неделник" на Софроний Врачански) и първия български светски буквар на д-р Петър Берон ("Рибния буквар").

Издания от зората на книгопечатането (ХV-ХVІ в.) - кирилски, глаголически и латински инкунабули (първите европейски печатни книги) и палеотипи (печатни книги от първите 50 години на ХVІ в.), илюстрират многообразието на шрифтове, издателски и печатарски практики и тематични посоки и свидетелстват за книжовното богатство във фондовете на НБКМ, разказват организаторите.

От "Български исторически архив" са подбрали малко известни документи, които не са участвали в експозиции през изминалите години. Те са представени в четири табла. Вниманието привличат документи, свързани със завещанието на Васил Априлов и с Габровската гимназия. Сред тях са свидетелството на видния библиограф акад. Никола Михов, издадено от Априловската гимназия в Габрово, както и един от най-значимите документи за българското образование - завещанието на Евлоги Георгиев, с което дарява средства за построяване и издръжка на висше учебно заведение.

В специално обособената част "Стопанските дейци през Възраждането" са представени писма на видните търговци братя Робеви, Евлоги и Христо Георгиеви, Христо Тъпчилещов.

В експозицията са представени и грамотите за награждаване за особени заслуги на Евлоги Георгиев от княз Александър І Батенберг и княз Фердинанд І.

На отделно табло са представени свидетелства за участието на България във войните - манифест на цар Фердинанд І за обявяване на Балканската война, изложения на Българската делегация на Лозанската конференция, документални снимки от Първата световна и Балканската война.

В експозицията присъстват и документи, свързани с Македония - писма от Тодор Александров, Гоце Делчев, Ефрем Чучков.

Показан е и списък на четата на Пейо Яворов от неговия личен бележник; фотографии на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и четата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

От "Ориенталски сбирки" показват документи, ръкописни и старопечатни книги на османотурски, арабски и персийски език. По-голямата част от арабограф.

Изложбата е част от проекта "Анализ на нагласите на потребителите и популяризиране на архивните колекции на Националната библиотека". Той се реализира с финансовата подкрепа на Националния фонд "Култура".