Под половината - 49,3% от българите, биха подали сигнал към компетентните органи, ако станат свидетели на корупция на работното им място. 29,8% пък са категорични, че не биха сигнализирани за подобно нарушение, а 20% не желаят или не могат да отговорят.

Това гласи проучване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), проведено със съдействието на посолството и външното министерство на Кралство Нидерландия. То е специално проведено в навечерието на въвеждането на нова европейска директива, предвиждаща защита на лицата, които подават сигнали за нарушения с евросредства.

Съвсем леко повишение в процента, но вече над половината - 50,7% от хората пък биха подали сигнал в случай на конфликт на интереси на работното им място. 29,2% от респондентите са категорични, че не биха го направили.

Най-голяма готовност да сигнализират за нередности имат по-младите хора, по-високо образованите и живеещи в големите градове. На другия полюс са хората, живеещи в по-малки населени места и чувстващи се несигурни за работното си място.

"Чисто поколенчески по-възрастните групи са с много повече страхове и в много по-малка степен изразяват готовност за проактивно поведение при корупция на работното място", посочи Радостина Ангелова от "Глобал Метрикс", провели проучването.

Същевременно близо 90% от хората смятат, че би трябвало да се сигнализира за корупция, макар че едва половината биха го направили. А към кого биха се обърнали? 47,8% към някого от фирмата, 37,9% към полицията, 33,5% към медиите, следват КПКОНПИ, Прокуратурата и т.н.

Основен фактор е и скептицизмът. Масово хората се възпират от реакция, защото смятат, че от това няма да има резултат.

"Вътрешните механизми на обществото са отслабени като реакции, индикатор че хората са привикнали с тези проблеми и започват да ги приемат като част от реалността", каза още Ангелова.

60,7% от хората биха се чувствали несигурни, ако подадат сигнал за корупция срещу лице, заемащо публична длъжност - политици, кметове и др. "Това е показателно за това как работят институциите и дали са създали среда, в която хората да се чувстват спокойни и свободни да подават сигнали.

По думите на директора на БИПИ Биляна Гюрова е от изключителна важност да бъде създадено адекватно национално законодателство, което да осигурява защитата на лицата, подаващи сигнали за корупция.

"Нормативната уредба към момента не защитава добре лицата, подаващи сигнали", категорична е тя.

"Има недоверие към институциите. Тези институции, към които трябва да се дават сигнали - КПКОНПИ и прокуратурата, не влизат дори в челната тройка по доверие сред хората. Това е сериозен показател за сриване на доверието в тези институции, които трябва да бъдат достатъчно независими и автономни, за да подават сигнали", добави Гюрова.

Друг възпиращ фактор, за да подават сигнали хората, е липсата на възможност за подаване на анонимни сигнали. Трябва да започне диалог между законодателя, синдикати и работодатели, за да бъде създадено адекватно законодателство, посочват експертите от БИПИ.