Институтът за модерна политика, подкрепен от Фондация „Фридрих Науман" представи резултатите от изследователския проект за темите табу в българските онлайн медии.

Сред десетте от общо 18 формулирани топ теми табу в българските онлайн медии са финансирането на медиите и проблеми от сферите на властта, капитала и правата на потребителите.

Водеща в негативната класация е темата за финансирането на медиите - от държавата, от чуждестранни фондации, финансирането на регионалните медии.
Общественият интерес е силно увреден и от селективното отразяване на теми като „власт" (силните на деня и функционирането на политико-административната система), „капитал" (икономически играчи и групи, тяхната дейност и влияние), „права на потребителите" и др.

№

Тема

Точки

1

Финансирането на медиите: от държавата, от чуждестранни фондации, финансирането на  регионалните медии

49

2

Предполагаемото тъмно минало на министър-председателя Бойко Борисов (юли 2009 - март 2013 г.)

46

3

Фалшификация и манипулация на президентските и местните избори' 2011

39

4

Определени икономически групировки - структура, дейност, влияние

36

5

Антипотребителските практики на банките: много рядко се споменават имената им

32

6

Антипотребителското поведение на мобилните оператори: много рядко се споменават имената им

30

7

Големите злоупотреби и корупцията в МВР, неговите служби и ДАНС (без преекспонирания проблем за подслушванията)

26

8

Какво става с Инвестбанк на Петя Славова (проблема с капиталовата й адекватност; обвинението за злоупотреба със средства на клиенти; като  кредитор на групата, издаваща „Труд" и „24 часа)

21

Темата за ромите отвъд проблема за престъпността, с които традиционно присъстват в медиите

21

10

Какво се случва с мултиплексите? Каква е ролята на Цветан Василев?

19

 

 

 

11

Непрозрачната политика на ГЕРБ: какво се случи с Държавния резерв

18

12

Фактическият текст на новите договори с „Газпром" и техните анекси

14

13

Провалите в превенцията, профилактиката и лечението на смъртоносни болести като израз на кризата в здравеопазването

11

 

Медиите проспаха скандалите с дюните по Черноморието: злоупотребите в Несебър

11

15

Екологичните безобразия в Средногорието

5

16

Четири банки срещу „Биволъ" (искането до БНБ за налагане на санкции на сайта поради уронващи репутацията им публикации)

4

17

България и бъдещето на ЕС: „Европа на две скорости", бюджетът на ЕС (2014 - 2020 г.)

2

18

МВР продължава да получава дарения

1

Под „табу" се разбира тема от значим обществен интерес, за която гражданите е трябвало да бъдат информирани от медиите, но тя е представена повърхностно, рядко или напълно отсъства от дневния им ред.
Миналата година са изследвани темите табу в десет национални вестника за 2011 г.

За 2012 г. феноменът „non reporting" за първи е проучен по отношение на онлайн медиите: новинарски и аналитични сайтове и онлайн версии на печатни и електронни медии, които отразяват политически, икономически, социални и други общественозначими проблеми. Изследването не обхваща блогове, социални мрежи и форуми.

Основният риск, който крие този подход, е тема, излъчена от електронна медия или публикувана в печатно издание, да бъде пропусната от търсачката Google. Т.е., няма стопроцентова гаранция, че при проучването могат да бъдат обхванати всички възможни публикации по дадена тема. Въпреки това е заложено на този подход, защото:

- няма български аналог на специализирани търсачки за медийно съдържание като Genios.de, LexisNexis.com и др. подобни. В същото време обаче трябва да бъде подчертано, че тези търсачки са предназначени за проучване на съдържанието на класическите медии - телевизия и преса. Следователно отсъствието им като изследователски инструмент не трябва да бъде надценявано.
- онлайн архивите на много от печатните и електронните медии в България са непълни.
- търсачката Google остава най-добрата в интернет и вероятността да пропусне някоя новина или тема е в пъти по-малка, отколкото да я намери.

Проучването е протекло в четири етапа.
В първия етап стотина журналисти, изследователи на масовите и политическите комуникации, вкл. университетски преподаватели, студенти, експерти от НПО и обикновени граждани номинират по пет теми от значим обществен интерес, които според тях през 2012 г. са били табуизирани в българските медии. След като номинациите се получи списък от 160 теми.

При втория етап работна група от представители на ИМП и Фондация „Фридрих Науман" селектира 29 теми, получили най-високи сумарни оценки - между 33 и 29 точки (гласуване по скала 5 - 3 - 1, при което 5 отбелязва най-високата степен на нарушаване на обществения интерес с табуизирането на дадена тема, а 1 - най-ниската).
За всяка една от темите е изготвен „паспорт". Той съдържа информация за проблема, факти около неговото отразяване или пренебрегване, контекста на възникването му, наличието на надеждни и проверими информационни източници като например публикация в независима онлайн медия или прессъобщение, значението му за гражданите и обществото.

В третия етап студенти по политология и социология от СУ „Св. Климент Охридски" под ръководството на д-р Иво Инджов осъществява проучване за потвърждаване или отхвърляне на предположенията за табуизирането на номинираните теми в онлайн медиите.

На финалната права е било преценено, че от 23 изследвани теми 18 отговарят в една или друга степен на критериите за табуизираност.
От по-нататъшно оценяване са отпаднали „Гафовете на министър-председателя Бойко Борисов", „Корупцията в медиите, зависимости от корпоративни, икономически и политически интереси", „Парите на държавните фирми в Корпоративна търговска банка (КТБ) и отношенията й с различни медии", „Алея първа" (на Холдинг Варна) - между инвеститорския и обществения интерес", „Обществените поръчки - корупция, непрозрачност, неефективност".
Някои от тези теми са обект на голям брой публикации, основно информации, други са отразени и с аналитични материали.

В четвъртия етап седемчленно жури е оценило темите по 10-степенна скала според тяхната обществена значимост.