България често се представя като троянския кон и благодатна почва за разпространение на антидемократичната и хибридна пропаганда от Русия, като слабо звено в Европейския съюз. Какво се е случило обаче с обществените нагласи засича изследване на "Алфа Рисърч", направено по поръчка на на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София (ФХСИ).

След руската агресия в Украйна рязко се влошава самият образ на Русия и на Владимир Путин - те вече не се определят като надеждни партньори и "миротворци", а като непредвидими субекти, които могат да предприемат всякакви своеволни действия без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите държави. Страхът, че евентуална победа на Путин в Украйна би развързал не само ръцете на Кремъл, но и на други страни, да налагат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира образа и доверието към Русия.

Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, но продължава да съществува разбирането, че поради исторически причини и географска близост "трябва да пазим добрите си отношения с Русия и да не се конфронтираме остро с нея". Така прагматизмът се очертава водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентация на България.

Снимка 679431

Източник: ФХСИ

Една от най-сериозните бариери срещу влиянието на антиевропейските внушения, както и през 2023 г., е мисленето в алтернативата "България извън ЕС". Осъзнаването на възможните щети за страната при такъв сценарий възпира по-масови обществени импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор. Независимо от всички критики към Брюксел, представите на мнозинството от българите се различават от обрисуваната от про-кремълската пропаганда апокалиптична картина на упадък и регрес на Запада, като най-лошото място за живеене на света.

Това разминаване между хибридни наративи и обществени нагласи показва, че от един момент нататък антилибералната пропаганда е станала контрапродуктивна за собствените си цели. Екстремните й стойности в първите месеци от нахлуването на Русия в Украйна са успели да радикализират позициите на някои кръгове, но и да насърчат други да разсъждават в нереалистичната до този момент хипотеза - какво би станало, ако България изпадне в изолация от ЕС и западния свят. За огромна част от българските граждани такъв сценарий е напълно неприемлив.

Снимка 679430

Източник: ФХСИ

Въпреки че цялостното одобрение за членството на страната ни в ЕС, в много отношения настроенията продължават да бъдат волатилни и заради историческите и носталгични симпатии към Русия. Последните често се разпалват с целенасочена пропаганда, която разколебана общественото мнение и поставя под съмнение евроатлантическия избор на страната.

От началото на войната на Русия срещу Украйна се наблюдават някои промени, които поставят под въпрос дългогодишния позитивен имидж на Русия. Същевременно, в стремеж за противодействие на ерозията в образите на Русия и Путин, хибридните атаки усилват антизападната реторика. Което води до нови огнища на поляризация и потенциални конфликти в обществото.

Данните за 2024 г. препотвърждават високата степен на подкрепа за европейската принадлежност на страната и членството в Европейския съюз - 61% одобрение срещу едва 16% неодобряващи. Равносметката за ползите и загубите от еврочленството е с ясно изразен положителен знак (63%:26%), а основната геополитическа ориентация на страната и основните партньорски отношения също се виждат като обвързани с ЕС (66%). Спрямо данните за 2023 г. и по трите индикатора се забелязва ръст. Устойчивите противници на европейската интеграция са между 20 и 25%, основно сред възрастното население, малките градове, симпатизанти на "Възраждане", БСП и негласуващи.

От 2017 г. до 2024 г. одобрението към НАТО нараства от 28 на 40 на сто, при отрицателни оценки 26%-28%. Въпреки това може да се отчете увеличаване на подкрепата на членството ни в НАТО, тъй като има ясно преимущество - 40% на 26% с тенденция към нарастване.

Русия пак разцепва България преди изборите, но не може да я извади от ЕС

Русия пак разцепва България преди изборите, но не може да я извади от ЕС

Завръщането на Русия като централен субект в българския политически дискурс става постепенно между 2013 и 2016 г

Въпреки това евроскептицизмът продължава да има хранителна среда и да се поддържа от ясни политически говорители в лицето на проруските БСП, "Възраждане", някои по-малки партии.

Идентифицирането с Европа на ценностно ниво и като общност също остава доста проблематично, а и представлява пукнатина, удобна за разпространение на широко споделяни стереотипи и страхове, които в удобен момент се използват за ерозиране на доверието към ЕС.

С цялото изследване можете да се запознаете тук.