14% от българите твърдят, че са ставали свидетели на дискриминация по полов признак, а 12% декларират, че лично са били подлагани на дискриминация през последната една година.

И в двата случая жените са много по-висок дял от мъжете. На този фон 73% от българите се отнасят благосклонно към идеята за закон, който да гарантира равноправието на половете.

Това показват данните на новото изследване на „Галъп интернешънъл“, представително за пълнолетното население на страната.

Като извод от изследването социолозите посочват, че част от инерцията на миналото остава, но стереотипното мислене постепенно се преодолява. В същото време дяловете на жените, които свидетелстват за случаи на дискриминация показват, че съществува „скрит“ проблем, който чака своето решаване.

Около 1/10 от попитаните виждат дискриминация на работното си място. Също така 39% дават отговор, че за мъжа е по-лесно да получи по-висока заплата, срещу само 8%, които смятат, че на една и също позиция жената би могла да получи по-голямо възнаграждение. 50% казват „еднакво е за двата пола“.

Двата пола нямат различия и по още нещо тревожно: твърдението, че майките с деца у нас по-трудно си намират работа. С него се съгласяват почти единодушно и мъжете, и жените.

И мъже, и жени също са единодушни пред провокативния въпрос: мъж или жена е първата им асоциация, когато става дума за корупция. По две трети и в двата пола казват, че когато мислят за корумпирани хора, първо се сещат за мъж. По една четвърт отговарят „и двете“.

Общо 72% сред българите отговарят положително по отношение на квотите за представителство на двата пола, но при жените този дял е 76%, а при мъжете – 67%.

По отношение на обществените нагласи за „мъжкото“ предимство, „Галъп интернешънъл” установява, че то продължава да е факт.

Патриархалната традиция продължава да е в сила, но не се наблюдават крайности. Например, все още 19 на сто от българите са съгласни с твърдението, че „жената трябва да се подчинява на мъжа“, но 78% не са. Очаквано, по-младите са по-малко склонни да се съгласят, за разлика от по-възрастните – социализирани в други ценности и разбирания.

Само 5% споделят мнението, че „мъжът може да удари шамар на жената” и това, от една страна, разкрива все по-голямата нетърпимост в обществото ни към домашното насилие. Но, от друга страна, все пак 5% от българите продължават да смятат, че това е приемливо - съвсем ориентировъчно това са близо 300 000 души – като трябва да се има предвид, че далеч не всички оправдаващи насилието си признават.

Все още част от хората споделят определени стереотипи и за мястото и способностите на жената в трудовия живот. Според 31% мъжете са по-добри професионалисти от жените. Близо 50% пък са на мнение, че „мъжът трябва да печели пари, а жената да се грижи за дома и семейството“.

Любопитно е, че хората в България изглеждат разделени почти по равно относно твърдението, че „мъжът трябва да плаща сметките” – 46% казват „да”, 52% казват „не”, останалите се колебаят. Още по-любопитното е, че това твърдение среща повече подкрепа сред самите мъже.

Обществото като цяло не декларира толерантност към възможността човек да има много сексуални партньори – независимо дали става дума за мъже или за жени. По-младите и по-образованите, както може да се очаква, са по-либерални обаче в разбиранията си.

74 на сто от хората смятат, че трябва да има повече жени в политиката. Делът на мъжете, които одобряват това, също е сравнително висок – 66%. Очевидно в България има и достатъчно добри примери за участието на жени в политиката, които допълнително вдъхновяват.

Това ясно показва, правотя извод социолозите, че обществото ни има обща възприемчивост към идеята за равнопоставеност на половете.