Християнският съюз в България готви стратегия за развитие на религиозния и поклоннически туризъм в страната.

Това съобщи днес във Варна председателят на организацията Ваня Касабова, цитирана от Би Ти Ви.
По думите й документът вече е готов, но преди да бъде обнародван съюзът трябва да получи авторски права.

Акцентът в стратегията е върху възможностите за повишаване на духовността, особено на младото поколение, обясни Касабова. По думите й поклонническият туризъм е съвременна форма за връщането на младите към исконните ценности. Касабова обаче подчерта, че православието не може да си позволи да прави от светите места бизнес и трябва де се търси точната граница между комерсиалното и духовното.

Християнският съюз ще организира курсове за студенти богослови, които да станат екскурзоводи и да помагат за развитието на религиозния туризъм, каза Касабова. Тя съобщи още, че през пролетта на 2009 г. ще бъде организиран Балканска конференция с участието на православните държави, която може да посочи маршрути за организираните поклонници.

Ваня Касабова взе участие във форум, посветен на религиозния туризъм и манастирите като носители на българската духовност, който започна днес край Варна. Организатори са Варненската и Великопреславска митрополия и Варненската туристическа камара с помощта на Държавната агенция по туризъм (ДАТ). Форумът се провежда под патронажа на патриарх Максим.

В конференцията за пръв път на едно място се събират духовни лица и миряни, обясни Варненският митрополит Кирил, който специално приветства гостите от Гръцката църква, Сръбската, Московската и Румънската патриаршии.

Владиката съобщи, че в България има около 150 манастира и те могат да привличат поклонници. Повечето от светите места обаче нямат необходимата база да посрещат туристи. За развитието на този тип туризъм трябва де се обединят усилията на държавата, църквата и миряните, посочи митрополитът.

Зам.-председателят на ДАТ Стела Балтова каза, че проекти за развитието на поклонническите пътеки могат да получат финансова подкрепа по две от оперативните програми. Тя сподели още, че към този проблем трябва да се подхожда внимателно, за да не се създаде опасност за съхраняването на българските паметници.