46 млн. американци живеят самотни и без подкрепа в личния си живот

Самотата за Карън Глидън е непоносима по време на пандемията. 72-годишната вдовица, която страда от загуба на зрение и диабет и живее далеч от роднини, едва напуска къщата си в Шампион, Мичиган, през изминалата година, от страх да не се зарази с вируса. Накрая ваксинирана, тя очаква с нетърпение да излезе, когато любимото й служебно куче загива миналия месец, пише АП. 

Не помага това, че кръгът й от доверени приятели е намалял до един съсед, на когото разчита, за да й помогне да пазарува, да стигне до лекаря и да излезе. "Чувствам се сякаш съм в затвора през повечето време и от време на време излизам навън", обяснява Глидън, чиито възрастни деца живеят в Калифорния и Хавай, където тя е родена и израснала.

Тя не е сама в чувството си за социална изолация.

Милиони американци се борят в живота си, като имат малко хора, на които могат да се доверят за лична и професионална помощ, изолация, която поставя ключова бариера за възстановяване от социалните, емоционални и икономически последици от пандемията, според ново проучване на The Impact Genome и Асошиейтед Прес-Център за изследване на обществените въпроси (NORC).

Анкетата показва, че 18% от пълнолетните в САЩ или около 46 милиона души казват, че имат само един човек или нямат никого, на когото могат да се доверят за помощ в личния си живот, като например спешни нужди, грижи за деца, пътуване до летището или подкрепа при болест. 28% казват, че имат само един човек или никой, на когото могат да се доверят, за да им помогне за съставяне на автобиография, да се свържат с работодател или да се ориентират към предизвикателствата на работното място.

Изолацията е по-остра сред чернокожите и испаноговорящите. 38% от пълнолетните чернокожи и 35% от пълнолетните испаноговорящи казват, че имат само един или никакъв доверен човек, който да им помогне да се ориентират в техния трудов живот, в сравнение с 26% от пълнолетните бели. В личния си живот 30% от пълнолетните испаноговорящи и 25% от пълнолетните чернокожи казват, че имат един или никакъв доверен човек, докато 14% от пълнолетните бели казват същото.

Изследователите отдавна дебатират, че САЩ страдат от спад на социалния капитал или стойността, получена от личните взаимоотношения и гражданската ангажираност.

Общото социално проучване, национално представително проучване, проведено от NORC от 1972 г., предполага, че броят на хората, на които американците смятат, че могат да се доверят, е намалял в началото на 2000-та година в сравнение с две десетилетия по-рано, въпреки че няма консенсус относно степента на тази изолация или причините.

Възходът на социалните медии добавя още един дебат, тъй като експертите изследват дали това разширява мрежите или примамва хората да се изолират в "ехокамери".

Анкетата Impact Genome/AP-NORC се опитва да измери колко социален капитал могат да преброят американците, докато се опитват да съберат парчетата от живота си, натрошени от пандемията. Констатациите показват, че за много американци пандемията е отблъснала какъвто и социален капитал да са вложили.

Американците са по-склонни да отчитат спад, отколкото увеличаване на броя на хората, на които могат да се доверят през последната година. Само 6% от американците казват, че мрежата им от доверени хора се разраства, в сравнение с 16%, които съобщават, че тя се е свила. Докато по-голямата част от американците казват, че броят на хората, на които могат да се доверят, остава непроменен, почти 3 на 10 казват, че искат по-малка подкрепа от семейството и приятелите си заради COVID-19.

Обществените облигации се оказаха от решаващо значение за възстановяването от бедствия като супербурята "Санди" през 2012 г., коментира Дженифър Бенц, заместник-директор на AP-NORC Center.

Но естеството на пандемията направи тези връзки трудни или дори невъзможни за поддържане. Затворени са училища, читалища, църкви, синагоги и джамии. Хората не биха могли да помолят съседи или баби и дядовци за помощ в грижите за децата или други нужди поради страх от разпространение на вируса.

Около половината от американците са ангажирани с граждански групи като религиозни институции, училища или общественополезни групи, според новата анкета. 42% от всички пълнолетни казват, че са се ангажирали по-малко с граждански групи по време на пандемията, в сравнение с едва 21%, които са заявили, че са станали по-ангажирани.

"В сравнение с начина, по който социалният капитал може да се използва при други бедствия, ключовата разлика е, че това е бедствие, при което вашият граждански дълг е да бъдете сами", каза Бенц.

Проучвания от изследователския център Pew предполагат, че преместването на хора се е увеличило по време на пандемията. Докато някои хора се преместват, за да бъдат по-близо до семейството, повечето са се преместили поради загуба на работа или други финансови проблеми.

Япония назначава министър на самотата, тревожен ръст на самоубийствата

Самотата е сериозен обществен проблем