През 1545 г. бедствие покосява ацтеките в Мексико, болестта започва с висока температура, треска, главоболия и кървене от очите, устата и носа. Смъртта обикновено настъпва след три или четири дни, съобщава "Гардиън"

В рамките на пет години повече от 15 милиона души, около 80% от населението, тази епидемия буквално унищожава местните жители, наречена е "Коколицтли", а думата означава чума или мор на езика на ацтеките "Нахуатл". Тази епидемия, въпреки предположенията, оставя въпросителна за близо 500 години.

Вчера учени са отхвърлили едрата шарка, морбили и грип като вероятни заподозрени, идентифицирайки тифоидна "чревна треска", за която са открити ДНК доказателства в зъбите на жертвите. Кула от човешки черепи, намерени при разкопки в Мексико Сити, хвърлят светлина по въпроса.

"Коколицтли, между 1545-50 години е една от многото епидемии, които поразяват Мексико след пристигането на европейците, но е втората от трите епидемии, които са най-опустошителни и довеждат до най-много човешки жертви", коментира Ашлид Ваген от Университета Тюбинген в Германия.

"Причината за тази епидемия е обсъждана от историци повече от век и сега ние сме в състояние да предоставим директни доказателства чрез използването на древна ДНК, за да допринесем към разрешаването на дългогодишния исторически въпрос".

Ваген е съавтор на проучване, публикувано в научното списание Nature Ecology and Evolution. Тази епидемия се смята за една от най-смъртоносните епидемии в човешката история, доближавайки се до чумата, причинила смъртта на 25 милиона души в Западна Европа през 14 век - около половината от населението на региона.

Скелети на хора покосени от "черната смърт", разкриват също и ужасната съдба на лондончани от 14-ти век. Европейските колонизатори от своя страна разпространяват болести, в "Новия свят", като разпространяват микроби, които местните популации никога не са срещали и нямат изграден имунитет срещу тях.

Епидемията "Коколицтли" от 1545 г., поразила днешно Мексико и част от Гватемала, е само 20 години след като епидемия от едра шарка е убила около 5-8 милиона души непосредствено след пристигането на испанците, а второто огнище от 1576 до 1578 убива половината от останалото население.

"В градовете и големите селища са изкопани големи канавки, а от сутрин до залез свещенослужители не правят нищо друго, освен да носят трупове и да ги хвърлят в канавки", разказва францисканският историк Фрай Хуан де Торкемада, хронист на периода. Дори по това време лекарите заявяват, че симптомите не съвпадат с тези на по-известни заболявания като морбили и малария.

Учените смятащи, че вероятно са разкрили виновника, анализирайки ДНК, извлечена от 29 скелета, откриват следи от бактерията Салмонела ентерика от вида Paratyphi C. Известно е, че тя причинява чревна треска, от която е и тифът. Този мексикански подтип рядко причинява инфекции в днешно време.

Много щамове на салмонела се разпространяват чрез заразени храни или вода и може да са пристигнали в Мексико с домашните животни на испанците, счита изследователският екип. За този вирус е известно, че е присъствал в Европа през средновековието. 

"Тествахме за всички видове бактериални патогени и ДНК вируси, за които има налични геномни данни, а салмонела ентерика е единственият открит микроорганизъм", коментира съавторът на изследването Александър Хербиг, също от университета Тюбинген.

Възможно е обаче някои патогени да са неоткриваеми или напълно непознати. "Не можем да кажем със сигурност, че S enterica е причината за епидемията Коколицтли, но вярваме, че трябва да се възприем, като основен кандидат и причинител", допълва Кирстен Бос, член на екипа.