Британското председателство на ЕС под знака на мащабна инфокампания за съюза

Срещата, организирана от Европейския институт в София, целеше да запознае министри, посланици, високопоставени гости и журналисти с основните предизвикателства, които Великобритания си поставя да поеме, докато председателства Европейския Съюз през втората половина на 2005 година – което е шестото председателстване на Великобритания до този момент.

Посланикът на Великобритания у нас Джереми Хил сподели по време на срещата, че ключов въпрос през този период ще бъде подкрепата, която Великобритания ще окаже за присъединяването на България и Румъния към ЕС.

В присъствието на министър Меглена Кунева, той посочи, че България трябва бързо да извърши планираните реформите в сферите на съдебната система, селското стопанство, образованието, администрацията и други. Необходимо е да се обърне внимание на административния и съдебен капацитет, който е необходим на страната да се справи с бъдещите й отговорности.

Като ключов приоритет за Великобритания, Хил посочи развитието на мащабна информационна програма, която цели да разпространява информация за ЕС и председателството на Великобритания в медиите на настоящите и бъдещите страни членки. Посланикът допълни още, че ще посети Русе, за да разговаря за развитието на медийния информационен проект.

Като друг важен приоритет на ЕС, Хил посочи предоставянето на повече европейски структурни фондове на новите страни членки, за тяхното адаптиране към европейската система.

Посланикът заяви, че е крайно разочарован от провала на срещата в Брюксел относно Конституцията на ЕС. Той допълни, че някои страни продължават да ратифицират Европейската конституция, докато други временно са прекратили разговорите на тази тема.

“ЕС трябва да поеме големите предизвикателства от страна на бързо развиващите се страни в Азия, като Индия и Китай и да се бори да бъде доминанта в световната икономика”, заяви още Джереми Хил. Той сподели, че в дневния ред на председателството на ЕС от Великобритания трябва да присъства споразумението от Лисабон, което предлага икономически реформи в ЕС и стимулира инвестициите в световен мащаб.

Хил каза, че България също трябва да поеме своите ангажименти относно Лисабонското споразумение. Необходимо е да се стимулират инвестициите в научно техническа и развойна дейност, като всяка страна членка ще отделя определена сума за инвестиции в научно технически прогрес.

Важен момент е и провеждането на реформи в сферата на услугите. Посланикът на Великобритания заяви, че е необходимо да се работи към подобряването на конкурентноспособността на предлаганите услуги, тъй като този сектор е водещ в световната икономика. Влагането на средства в сектора на услугите ще засили бъдещото икономическо развитие на ЕС и ще разкрие много нови работни места. На въпрос за постигането на консенсус относно противоречивата директива “Болкещайн”, той заяви, че Великобритания ще насочи своето внимание към подобряването на качеството в предлаганите услуги и в определено дерегулиране на този сектор.

Друг ключов приоритет, който беше засегнат, е подкрепата на Великобритания в борбата срещу бедността и опрощаването на дълга в Африка, като страната смята да удвои помощите към най-бедния континент до 2010 г.

Председателството на ЕС от Великобритания съвпада със срещата на Г 8. Хил сподели, че в дневния ред ще бъдат засегнати важни въпроси в глобален мащаб, като глобалното затопляне, породено от интензивната индустриализация в световен мащаб.

“Трябва да се предостави по-добър достъп на развиващите се страни до международния пазар”, посочи Хил като друг основен приоритет на ЕС. Великобритания ще се стреми да засили връзките на ЕС с Русия и страните от ООН, като Хил заяви, че страната ще се опита да реши наболелия проблем за българските медици в Либия.

На въпрос как Великобритания ще спомогне за излизането на ЕС от патовата ситуация, в която изпадна след провалените преговори за евробюджета, Джереми Хил отговори, че е нещо съвсем нормално страните членки да имат разногласия относно финансовата рамката на Съюза и, че все още има достатъчно време да се стигне до компромис.

Относно провеждането на преговори между ЕС и Турция, за бъдещо членство, посланика на Великобритания у нас каза, че е необходимо да се изчака срещата на Европейския съвет и препоръките на Европейската комисия. Хил заяви, че неговата страна иска да се ограничи корупцията в България, за да може страната да използва структурните фондове от ЕС за нуждите, за които са отпуснати.

Великобритания иска източниците за формирането на бюджета да бъдат намалени на 1% от БВП.

На срещата главния преговарящ с ЕС Меглена Кунева, заяви, че са затворени последните две от главите, които са “митнически съюз” и “конкуренция”. Кунева сподели, че ЕК е отбелязал напредъка на България в тази насока и че страната разполага с необходимия капацитет и ресурс да изпълнява поетите ангажименти. Тя коментира кризата в ЕС като “песимизъм на разума” и сподели, че тя ще бъде преодоляна чрез “оптимизъм на волята”.

Това е шестото британско председателство на ЕС.
Първото е през 1977 г., когато за първи път влиза в сила договора за бюджета на ЕС и Европейския парламент.
По време на второто председателство от 1981 г. е внесен първият проект за създаването на Единния европейски акт.
Третото великобританско председателство през 1986 г. е белязано от проведения тогава Уругвайски кръг, който води до създаването на Световната търговска организация.
Четвъртото председателство на Великобритания през 1992 г. е емблематично за България, тъй като тогава се приключват преговорите по споразумението за присъединяване на България към ЕС.
Петото председателство от 1998 г. е белязано с разговорите за присъединяване на 10-те нови страни членки към Съюза.
Сред акцентите на настоящето шесто председателство са приемането на Европейската конституция и конфронтациите относно финансовата рамка на ЕС за 2007-2013 г.
Очаква се следващото председателство на Великобритания да бъде през 2018 г., когато ЕС ще бъде председателстван от т.нар. “Тройка” – Великобритания, България и Естония.