През последните няколко години Брюксел започна наказателно производство срещу Полша и Унгария за нарушаване на върховенството на закона и сега се готви да използва нов механизъм за задържане на средства. Но ако те не успеят да ги овладеят, може ли Европейският съюз някога да изгони държава-членка, пише "Евронюз".

Краткият отговор е: Не. Дългият отговор е: Ще отнеме години пазарлък и след това най-вероятно ще се провали.

Причината е съвсем проста: ЕС просто никога не е планирал тази възможност.

"От правна гледна точка ние нямаме апарата за експулсиране на държава-членка - за разлика от Съвета на Европа, например, където Русия бе изгонена преди няколко седмици", коментира Адам Лазовски, професор по право на ЕС в Уестминстърския университет.

От шест до 27

ЕС, както повечето служители обичат да подчертават, е роден като мирен проект, докато Старият континент се опита да възкръсне от пепелта след Втората световна война.

Тогава идеята бе, че чрез създаване на по-дълбоки икономически връзки между страните, те ще помислят два пъти за бъдещи конфликти. Така през 1952 г. се ражда Европейската общност за въглища и стомана с Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург като нейни основателки.

Бързата икономическа експанзия през 60-те години на миналия век, падането на автократичните режими в Испания, Гърция и Португалия през 70-те години на миналия век, силните обществени промени, предизвикани от протестите от 1968 г., икономически спадове като петролната криза от 1973 г. и краха на комунизма трансформираха Общността на шест в Съюз от 27-те, които вече не се ръководят единствено от икономически съображения, но и от демократични ценности.

Изминаха девет години от последното разширяване - последната страна, която се присъедини, бе Хърватия през 2013 г. - и всъщност оттогава ЕС стана по-малък.

Обединеното кралство задейства член 50 от Договора за ЕС през март 2017 г., девет месеца след като нейните гласоподаватели подкрепиха излизането от блока и започнаха бурни две години отброяване на преговори, което има смразяващ ефект върху отношенията между ЕС и Обединеното кралство по много важни въпроси, които все още оставени нерешени.

Но Brexit не беше единствената голяма политическа промяна, преживяна в целия блок през последното десетилетие. Десетилетието се характеризира и с възход и укрепване на десните популистки партии, които бълваха антиблокова реторика.

Правилото за единодушие ограничава Брюксел

Сред тях са Фидес в Унгария и партията "Право и справедливост" в Полша, които многократно са привиквани в съдилищата от Брюксел заради предприетите от тях реформи, ограничаващи независимостта на съдебната система, както и на медиите и гражданското общество и правата на мигранти, жени и малцинства.

Върховният европейски съд неизменно застава на страната на Европейската комисия, чиято роля е да бъде пазител на договорите и законите на съюза, но на място нищо не се е променило особено.

Раздразнени, евродепутатите започнаха процедура по член 7 срещу Полша и Унгария през септември 2018 г. Тази процедура — често наричана "ядрен вариант" — отваря вратата за наказателни мерки, включително спиране на правото на глас на ниво Съвет.

Но оттогава е в застой. Проблемът е, че напредването изисква единодушно гласуване на лидерите и както Виктор Орбан потвърди в сряда след преизбирането му за четвърти пореден мандат, "с поляците сме във взаимен отбранителен съюз".

"Няма да позволим да бъдем изключени от вземането на решения в Европа", добави той.

Все още раздразнени, евродепутатите настояваха за създаването на друг наказателен инструмент, който в крайна сметка доведе до създаването на механизъм за условност на върховенството на закона, който най-накрая беше одобрен през февруари 2022 г. от най-висшия съд на Европа, позволяващ средствата на ЕС да бъдат удържани от държавите-членки, ако те отстъпват от върховенството на закона.

Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви във вторник, че планира скоро механизмът да бъде задействан срещу Унгария.

Не е ясно обаче какви критерии ще бъдат използвани и колко средства могат да бъдат задържани, тъй като механизмът беше разводнен от първоначалното предложение, тъй като Унгария и Полша заплашиха да наложат вето на бюджета на ЕС върху него.

"ЕС ще трябва да каже не"

Освен това властите и в двете страни направиха тънки препратки към възможен Polexit или Huxit в опит да увеличат натиска върху блока, все още възстановяващ се от въздействието, което разводът с Обединеното кралство имаше и продължава да има.

Подобни варианти обаче са малко вероятни.

"Цялата операция на режима на Орбан — която е изградена върху стратегическата корупция и злоупотребата с фондовете на ЕС — тази политическа система не функционира извън ЕС", коментира Даниел Хегедус, гостуващ сътрудник в Германския фонд Маршал на Съединените щати.

Жолт Ениеди, професор и старши изследовател в Института за демокрация на Централноевропейския университет, се съгласи: "Не мисля, че Орбан някога ще напусне ЕС доброволно главно поради финансови причини".

"Но мисля, че той може да създаде ситуация, в която ЕС няма да има друг избор, освен да изгони Унгария", добави той. "Много от рейтинговите агенции, които следят качеството на демокрацията, смятат Унгария за недемократична и правят това поради различни факти на място".

"Ако Орбан продължи по този път, ще има момент, в който ще бъде очевидно, че имаме режим в стил Путин — макар и не насилствен, но по отношение на идеологията и манталитета — в рамките на ЕС и тогава ЕС ще трябва да каже "не" на това", аргументира се той.

"Много наивност"

И все пак няма такава съществуваща клауза или член в договорите, защото "ЕС се основава на върховенството на закона и презумпцията, че всички държави-членки спазват ключовите му компоненти", каза Лазовски.

"Беше много наивно да се вярва, че предприсъединителната политика може да направи чудеса и след това реформите да се бетонират. Но както станахме свидетели в Унгария и особено в Полша, нещата могат да се разплетат много, много бързо", добави той .

Конкретно, ако Брюксел иска да тръгне по този път, най-вероятно ще трябва да поиска официално преразглеждане на договора, за да добави такава процедура.

Член 50 например бе обработен в Договора от Лисабон, който бе приет през 2007 г. и влезе в сила през декември 2009 г. Работата по преразглеждането на договора започна още през 2001 г.

И след това, след като бъде преработен, договорът ще трябва да бъде подкрепен единодушно от държавите-членки, което правителствата в ЕС без съмнение биха отхвърлили така или иначе.

"Беше наистина наивно да не се включи такава процедура, каквато имаме в Съвета на Европа — член 8 от Статута на Съвета на Европа, който му позволи да изгони Русия в рамките на един месец или по-малко от месец от инвазията", каза Лазовски.

Какво искат избирателите

В крайна сметка за Брюксел най-добрият сценарий би бил избирателите да изритат тези правителства до край, като изберат по-проевропейски, либерални политици, като по този начин се изключи необходимостта от изгонване на държавите-членки.

Съобщението на фон дер Лайен за задействане на механизъм за върховенство на закона срещу Унгария дойде два дни след провеждането на избори в източноевропейската страна, което предполага, че Брюксел може да се е надявал на различен изход, който да анулира необходимостта от въвеждане на наказателни мерки.

И все пак, докато Унгария и Полша доказаха, че премахването на гаранциите на върховенството на закона може да стане светкавично, обратното не е непременно вярно.

В случая с Унгария, където опозиционните партии се обединиха, за да представят анти-Орбан фронт, разбиването на наследството на Фидес вероятно ще се окаже трудно.

"През последните няколко години правилата и регулациите бяха променени по такъв начин, че на практика всички вземащи решения - тези, които управляват съдебната власт, прокуратурата, избирателната комисия, медиите, спорта, развлеченията, университетите и всеки сектор на живота, за който можете да си помислите - управляват 8, 10, 12 години или понякога цял живот", отбеляза Ениеди.

"Така че ново правителство няма да може да премахне тези хора. Тези хора ще продължат да решават какво има значение" и ще продължат да "правят това, което Орбан иска", каза той.