Древни кости около Гибралтарския проток показват, че римляните вероятно са имали добре развита китоловна индустрия, твърдят изследователи, цитирани от "Гардиън".

Костите, които датират от първите векове сл.Хр. или по-рано, принадлежат на сиви и бискайски китове - крайбрежни мигриращи видове, които не се намират в европейски води.

Изследователите отбелязват, че по време на Римската империя често са се срещали китове на входа към Средиземно море, а освен това римляните са ги ловували.

"Крайбрежните видове правят цялата разлика", каза Ана Родригес от Центъра за функционална и еволюционна екология в Монпелие и Френския национален център за научни изследвания.

В миналото бискайските китове са били разпространени в северната част на Атлантическия океан, включително северното крайбрежие на Испания и Северозападна Африка, но са били ловувани от баските през Средновековието. Сега се намират само в северозападната част на Атлантическия океан. Сивите китове са изчезнали от Северния Атлантик към XVIII век и сега се намират само в Тихия океан.

До последните открития не беше известно дали китовете са обитавали Средиземно море.

В статия за журнала Proceedings of the Royal Society Ана Родригес и екип от археолози и еколози описват как са достигнали до заключението, че римляните са ловували китове в Средиземно море. Те са изследвали 10 кости, събрани на 5 места - четири на Гибралтарския проток и едно на крайбрежието на Северозападна Испания.

Екипът е установил, че често е имало сиви и бискайски китове във водите около протока по време на Римската империя.

Тази теория е подкрепена с исторически извори от Плиний Стари.