Европейският резерв за реакция при бедствия rescEU се е утвърдил като ключов инструмент на ЕС за гражданска защита, но слабости в планирането на капацитета и финансирането са повлияли негативно върху изпълнението и устойчивостта на проектите, сочи доклад на Европейската сметна палата (ЕСП).

Одиторите посочват, че е необходимо по-добро съгласуване между европейското финансиране и реалните нужди, по-тясно сътрудничество между държавите членки, опростяване на процедурите за възстановяване на разходи при спешни операции и гарантиране, че финансираните способности остават готови за използване след края на проектите.

"Стратегическият резерв на ЕС за извънредни ситуации rescEU показа ясно своето значение, като предоставя помощ при изчерпването на националния капацитет," заяви Джордж Мариус Хайзлер, членът на ЕСП, който отговаря за одита. "Въпреки това, за да бъде резервът по-ефективен, трябва бъдещото финансиране от ЕС да бъде по-добре насочено, проектите да бъдат изградени така, че да са дълготрайни, а процедурите за възстановяване на разходите за действия за реагиране да бъдат опростени".

Стратегическият резерв rescEU е създаден през 2019 г. в рамките на EU Civil Protection Mechanism като стратегически резерв от способности и запаси за реагиране при бедствия. Първоначално той включва противопожарни самолети и хеликоптери след горските пожари през 2017 г., а впоследствие е разширен с полеви болници, мобилни убежища, медицински консумативи и оборудване за химични, биологични, радиологични и ядрени рискове.

Според ЕСП значението на механизма нараства на фона на по-чести и сложни кризи, включително климатични бедствия, пандемията COVID-19 и последиците от руската военна агресия срещу Украйна.

Механизмът на ЕС за помощ при пожари това лято вече е активиран колкото през цялата 2024 г.

Механизмът на ЕС за помощ при пожари това лято вече е активиран колкото през цялата 2024 г.

Европа се бори с гореща вълна, придружена от голям брой катастрофални горски пожари

В периода 2020-2024 г. механизмът е задействан 657 пъти — около четири пъти повече спрямо предходните пет години. За периода 2021-2027 г. бюджетът на МГЗС е 3,7 млрд. евро, като 2,9 млрд. евро са насочени към rescEU.

Одиторите отбелязват, че Европейската комисия като цяло е изграждала капацитета според установените пропуски, но финансирането не винаги е съответствало на реалните нужди. В някои случаи достъпът до информация е бил ограничен поради национална сигурност.

Според доклада rescEU е реагирал ефективно при поискана помощ и е демонстрирал адаптивност към нови видове кризи, но изпълнението на проектите е било затруднено от слабости в планирането на покани за предложения, забавяния в обществените поръчки и недостатъчен фокус върху дългосрочната устойчивост.

ЕСП посочва също, че Комисията и държавите членки не са използвали пълноценно възможностите за съвместни поръчки. Повечето процедури са били конкурентни и не са насърчавали достатъчно общи покупки, като само един от проверените проекти е използвал рамково споразумение.

Допълнително националните органи са подавали отделни искания за възстановяване на разходи по различни договори, което е усложнило и забавило процеса.

Комисията работи по ново законодателно предложение от 2025 г., което трябва да замени действащия регламент от 2021 г. Предвижда се бюджет от 10,7 млрд. евро за периода 2028-2034 г. ЕСП вече е публикувала становище по предложението.

Одитът обхваща периода 2022-2024 г., като са направени проверки във Франция, Италия, Полша и Финландия, както и анализ на покани за проекти, финансирани действия и операции по реакция.