Докато страните в Западна Европа имат едни от най-високите нива на ваксиниране в света, те все още настояват да убедят последната част от хората, които отказват, пише "Евронюз".

За някои европейски столици това е морковът с ваксинационните пропуски; за други това е пръчката да направят ваксинацията задължителна.

Австрия, например, наложи ваксинация от 1 февруари, независимо от възрастта или професионалната дейност. Гърция и Италия задължиха хората на възраст съответно над 60 и 50 години да бъдат ваксинирани или да бъдат глобени.

Германският канцлер Олаф Шолц подкрепи в сряда задължителната ваксинация, която се очаква да бъде обсъдена от депутатите по-късно този месец. В момента страната е поставила ограничения за неваксинираните, като за влизане в барове, ресторанти и повечето културни и развлекателни места се изисква доказателство за ваксинация или възстановяване от COVID. Очаква се Франция, която вече има влязъл здравен пропуск, да го промени по подобие на германския по-късно този месец.

Но поведенчески учени са предпазливи от въздействието, което подобни мерки биха могли да имат.

"Мисля, че ако направите тези регулации твърде строги, тогава истинските антиваксъри, които са малцинство, ще станат по-устойчиви", каза за Euronews Джулия ван Верт, професор във Факултета по социални и поведенчески науки на Амстердамския университет.

"И мисля, че това е опасност в дългосрочен план", добави тя. "Това ще разцепи обществото, а също и в дългосрочен план, по други теми, може да има по-големи сблъсъци и повече поляризация."

Да вбесиш неваксинираните 

Предстоящата промяна в законодателството във Франция - където около 91% от пълнолетните са напълно ваксинирани, както и 79% от децата на възраст от 12 до 17 години - накара хората да излязат по улиците.

Повече от 100 000 души излязоха на шествия в цялата страна в неделя срещу "пропуска за ваксини" - четири пъти повече, отколкото на 18 декември.

Президентът Еманюел Макрон може да ги е насърчил. Той заяви по-рано този месец за "неваксинираните, наистина искам да ги вбеся".

Но този вид говорене може да бъде контрапродуктивно, казват експерти.

Професор Мартин Пикърсгил, председател на катедра социология и медицина в Университета в Единбург, коментира, че е "загрижен, че коментарът на Макрон рискува да подтикне отново недоверието и отказ от мерките за обществено здраве, вместо да мотивира хората да се ангажират с ваксинация".

Въпреки това, Макрон спокойно може да твърди, че стратегията на френското правителство досега е била успешна. Това накара хората да се ваксинират, разпространи здравния пропуск за COVID, който свидетелства, че притежателят му или е бил напълно ваксиниран, преди това се е възстановил от болестта или наскоро е дал отрицателен тест. Това е стратегия, която Париж хвали за способността на здравната система да устои на безпрецедентен прилив на инфекции напоследък.

Информацията за ваксините, на която вярваме?

Широко разпространено е разбирането, че пропуските за COVID са успешни за ваксинация. Проучване на въздействието в Дания, Израел, Италия, Франция, Германия и Швейцария, публикувано от медицинското списание The Lancet през декември, установи, че пропуските са довели до увеличаване на ваксинациите 20 дни преди въвеждането, с траен ефект до 40 дни след това.

И все пак, въпреки ограниченията в ежедневния живот на хората, някои все още избират да се откажат от ваксинация.

Според Барометър на ЕС, публикуван през май 2021 г., основните причини да не се ваксинираш срещу COVID-19 са убеждението, че ваксините все още не са достатъчно тествани и притесненията за страничните ефекти.

Проучването, което анкетира над 26 000 души на възраст над 15 години във всички 27 държави-членки на блока, също така установи, че източниците, на които гражданите на ЕС се доверяват най-много, за да им предоставят надеждна информация за ваксините срещу COVID-19, са здравни специалисти и национални здравни органи ( 61% и 44% съответно).

Правителствата на ЕС и националните правителства заеха далечно трето място съответно с 20% и 19%, пред регионалните и местните власти и медиите (14% и 11%).

"Доверието, отворената комуникация и партньорствата са съществени характеристики на всички кампании за обществено здравеопазване. Важното е, че доверието не може да се изисква просто така: по-скоро надеждността на политиците, които правят политиката за обществено здраве, трябва да бъде ясно демонстрирана", подчерта Пикърсгил

"Ползите и рисковете от ваксинацията трябва да бъдат съобщени ясно и открито, в противен случай хората разбираемо смятат, че се крие информация, което подхранва недоверието", добави той.

Не всички неваксинирани са антиваксъри

Междувременно Ван Виърт предупреди да не се генерализират малцинствата в Западна Европа, които все още не са получили ваксина като антиваксъри и вместо това каза, че те са "хетерогенна група от хора", включваща общности, където дезинформацията се разпространява по-бързо. Това могат да бъдат хора с по-нисък социално-икономически произход, мигранти, но също и хора, които имат съмнения поради собствената си медицинска история и се нуждаят от специално внимание за техните опасения.

"Мисля, че правителствата първо трябва да положат всички възможни усилия, за да достигнат до тези хора, преди да наложат други ограничения", каза тя, призовавайки за повече "персонализирани стратегии", включващи важни заинтересовани страни или ключови фигури в общностите.

"По-добре е, ако те са достигнати, например, от хора, които са независими от правителствата и лекарите могат да играят важна роля тук", каза тя, както и религиозни фигури, свещеници, имами.

Тя отбеляза например успеха на "горещата линия за колебания" в Холандия, на която неваксинирани се обаждат, за да обсъдят притесненията си с медицински специалисти. Услугата получава средно 1000 обаждания на ден.

Ще проработи ли задължителната ваксинация?

За Ван Виърт въздействието от въвеждането на задължителни ваксини в Западна Европа вероятно ще бъде ограничено.

"Това, което знам от изследванията, е, че добавената стойност от това да стане задължително е по-висока, когато процентът на ваксинация е по-нисък", каза тя.

Освен това е малко вероятно те да повлияят на онези, които идеологически са против ваксината, добави тя.

"Антиваксърите са толкова убедени, че няма да бъдат убедени от нищо. Мисля, че е по-добре да оставите тези хора на мира за известно време и да не им обръщате толкова внимание през цялото време. Колкото повече са стигматизирани, толкова по-малко желаят да се ваксинират в крайна сметка", заключи тя.

Пикърсгил също е предпазлив относно въздействието, "възможно е задължителните ваксинации да "проработят" в изключения, в смисъла, че могат да принудят някои хора, които са загрижени за ефектите от ваксините, да приемат предложение за ваксинация".

"Това обаче може да е за сметка на подхранване на общественото недоверие и осигуряване на причина за негодувания, които биха могли да подкопаят по-широкия отговор на общественото здравеопазване", аргументира се той.

Повече от 69% от населението на ЕС/ЕИП вече е напълно защитено срещу риска от тежко заболяване, но има големи различия в 31 държави от региона.

Дания и Португалия са имунизирали напълно повече от 82% от населението си, докато Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Германия, Холандия, Норвегия и Испания имат нива между 70-78%.

Източните страни обаче не са толкова успешни. България все още не е успяла да ваксинира напълно една трета от населението си, докато процентите в Румъния и Словакия са под 50%.