Спасение за Гърция? Да, това е поредното спасение. Но не и окончателното. Финансовите министри от еврозоната заседаваха и спориха почти цяла нощ. В края на краищата осигуриха просто глътка въздух за Атина.- се казва в коментар на Дойче веле.

Финансовите министри от еврозоната, шефката на МВФ и президентът на ЕЦБ явно изпитват някакво мазохистично удоволствие от дългите нощни заседания. Как иначе да си обясним факта, че за трети път в рамките на три седмици те се събират, за да изкарат още една безсънна нощ? Да не би пък да става дума за окончателното спасение на Гърция?

Не, защото фактите останаха непроменени. А те са пределно ясни. До 2016 година Гърция ще има финансов недостиг от 30 милиарда евро, заради драматичната рецесия и бавните реформи. Тази сума не влиза в досега отпуснатите 230 милиарда от спасителния чадър. Но все някой трябва да осигури и тези 30 милиарда, в противен случай Гърция ще обяви държавен банкрут. От три седмици финансовите министри обмислят различни рецепти и инструменти, които обаче водят до един и същ резултат: стабилните държави от еврозоната трябва да отпуснат още пари и да поемат още по-големи рискове


Кой пие, кой плаща?

Много експерти и банкери смятат, че най-добрият път за изправянето на Гърция на крака е опрощаването на част от дълговете от страна на държавите-кредитори. В Германия и в други европейски страни обаче подобна стъпка няма да получи политическа подкрепа. Затова сега финансовите министри залагат на други варианти - изкупуване на дълговете от самата Гърция или пък разпределяне и намаляване на лихвите. И тези сложни операции обаче ще доведат до опрощаване на част от дълговете, макар и на порции. Естествено разходите ще поемат данъкоплатците от еврозоната, но процесът ще бъде много по-дълъг и не толкова болезнен.

Европейските спасители не бива да заблуждават данъкоплатците в страните от еврозоната. Спасението на банкрутирала Гърция ще струва много пари. И финансовите министри не бива да премълчават този факт, независимо че постигнаха някакъв компромис при третата си среща. Илюзия е да се вярва, че Гърция някога ще може да обслужва дълговете си сама. ЕК, МВФ и ЕЦБ просто направиха погрешна сметка. С бавните реформи и протакането Гърция също допринесе за погрешните сметки.


Твърде висока цена!

Гръцката икономика се е свила с около една четвърт, страната е в нокаут. А дълговете продължават да растат. През последните две години и половина те продължават да се увеличават, въпреки всичките спасителни милиарди. Много малка част от кредитите от Вашингтон, Брюксел и от основните страни от еврозоната стигат до обикновените хора в Гърция. Лъвският пай отива за обслужване на дълга към кредиторите, били те частни банки или държавни емисионни банки.

Евтин и безболезнен изход за Гърция няма. Същото важи и за кредиторите. Все някога те трябва да опростят дълговете на Атина. Преди броени месеци президентът на ЕЦБ, канцлерката Меркел и други правителствени шефове обещаха да задържат Гърция в еврозоната на всяка цена. Тази цена обаче е много висока и много скоро ще дойде времето за плащане на сметката.