Древните гърци често биват наричани родоначалници на демокрацията, но само някои от елементите на политическата им система са възприети от съвременните демократични практики, посочва "Нешънъл джиографик".

Забравените аспекти на древната гръцка политическа система са многобройни и интересни. Сред тях се нареждат гласуване с вдигане на ръка или викане, пропъждане с гласуване на народа, пряко управление на обществените дейности от гражданите и много други.

Пропъждане

На много съвременни политици би им било приятно да видят опонента си прогонен от парламента чрез народния глас. През V в. пр. Хр. в Атина това е било възможно. Гражданите се събирали на агората - обществен център за търговия и политика - и гласували дали даден представител не е станал твърде влиятелен. Онзи, който е получавал най-много гласове, бивал пропъждан от Атина за 10 години. Имената на кандидатите, които трябвало да бъдат прогонени, били издълбавани върху малки глинени плочки, след което преброявани. Трябвали поне 6 000 гласа, за да бъде прогонен някой. На древногръцки тези плочки били наричани οστρακα, откъдето идва и английската дума "ostracize" - изпращам в изгнание.

Викане

В древна Спарта гласуването чрез викане било реална практика. Силата на викането била следена от специалисти, които определяли нивото на звука, когато даден кандидат излизал пред събралото се множество.

Гласуване с вдигане на ръка

Древногръцкият термин за гласуване идва от думата за "камъче" и според ранни източници атиняните вероятно първоначално са избирали, като поставяли камъчета в урните. До V век пр. Хр. атиняните гласували като вдигали ръка или с малки бронзови сечени монети. Заплащане

Атиняните получавали малка сума, когато участвали в състава на съдебните заседатели или когато членували в най-големия съвещателен орган - Събранието. Заплащането била демократична иновация, която гарантирала, че бедните граждани няма да бъдат възпретятствани в гражданската си ангажираност поради немотия. Съществувал е и начин за повишаване на избирателната активност. Драматургът от V век пр. Хр. Аристофан говори за въже, потопено в течна червена боя, което било използвано, за да насочва гражданите към мястото на гласуване. Атинската демокрация компенсирала гражданите за загубеното време, поради което много хора успявали да гласуват, но имало и редица ограничения. Само мъжете можели да участват в заседания и в Събранието, както и да заемат официални постове. Жените, чужденците и робите категорично били изключвани.

Кой имал право да гласува

Всички граждани имали право да гласуват в Събранието, което се събирало приблизително веднъж на всеки 10 дни на хълма Пникс край Акропола, където се побирали 5000 до 6000 души. Това голямо събрание решавало военни, финансови и религиозни въпроси и можело да удостоява с титли и да връчва почести на граждани.

По-малък съвет от 500 граждани заседвал, за да подготвя дневния ред за Събранието. Този по-малък съвет обсъждал въпроси, свързани с външната политика, и можел да сключва договори и съюзи. Петстотинте членове били избирани на случаен принцип от населението на града-държава. През 508 г. пр. Хр. Клистен въвел реорганизация, която помогнала за намаляването на фракционизма и изграждането на сплотеност в Атина. Той обособил общности от граждани от три области, които преди си съперничели: равнината, хълмовете и крайбрежието. Реформите, въведени от Клистен в атинското обществено устройство, се смятат за основополагащи в процеса на преминаване към демократична форма на управление.