Френският президент Еманюел Макрон е в Централна Азия на посещение, което подчертава нарастващото значение на региона за доставките на Европа на ядрени и изкопаеми горива, пише БиБиСи.

Пътуването е отчасти опит за стимулиране на бизнеса и насърчаване на връзки с Казахстан и Узбекистан, но ключът към разбирането на президентското посещение датира от миналия юли.

Военен преврат в западноафриканската държава Нигер повиши вероятността доставките за жизненоважната ядрена индустрия на Франция да са застрашени.

В действителност страховете бяха преувеличени. Миналата година Нигер беше едва вторият доставчик на уран за Франция. Първият беше централноазиатската държава Казахстан.

Президентът Макрон прекара сряда в Казахстан, най-големият производител на уран в света. В четвъртък той е в Узбекистан, като съседката е ключов производител на горивото. И двете се ръководят от авторитарни правителства.

По време на пресконференция в сряда казахстанският президент Касим-Жомарт Токаев похвали Франция като "ключов и надежден партньор". Макрон отвърна на комплимента, като благодари на Токаев за спазването на западните санкции срещу Русия.

Тъй като износът на руски петрол за ЕС рязко намаля след нахлуването в Украйна, Казахстан вече е третият по големина доставчик на петрол за ЕС след Норвегия и САЩ.

Но уранът от Централна Азия е от особен интерес за Франция, която разчита на ядрената енергия, за да генерира повече от 60% от своята електроенергия, най-високият дял от всяка страна. В замяна Казахстан търси френско ноу-хау, тъй като се стреми да развие свои собствени инженери и местна ядрена енергийна индустрия.

"Казахстанците са много заинтересовани от нашата ядрена експертиза", каза член на френската делегация в Казахстан.

Френската държавна EDF се състезава за изграждането на първата атомна електроцентрала в Казахстан, докато правителството в Париж иска френските университети да създадат клонове в Казахстан, каза делегатът.

Франция традиционно внася голяма част - макар и не по-голямата част - от своя уран от мини, управлявани от френски компании в Нигер. Бъдещето на това снабдяване е под въпрос, откакто военен преврат доведе на власт антифренска хунта през юли.

По това време Париж заяви, че превратът не представлява непосредствена заплаха за енергийните доставки, твърдейки, че има достатъчно запаси от уран, за да издържи около две години.

Но посещението на Макрон подчертава безпокойството, което се усеща в Париж относно страничните ефекти на политическата нестабилност в такъв жизненоважен доставчик.

Посещението идва в момент, когато Централна Азия претърпява дълбока промяна в отношенията си с Русия, която доминираше региона повече от век, казва Досим Сатпаев, политически анализатор от казахстанската столица Астана.

С войната в Украйна, каза той, руското влияние там намалява. "Военното сътрудничество е по-малко, възприемането на Русия с войната се е влошило", казва Сатпаев. "Централноазиатските правителства не говорят открито за това - но това се случва."

Съответно руският външен министър Сергей Лавров миналата седмица осъди опитите за изтегляне на "съседи, приятели и съюзници" от Москва.

Но има и напрежение в прохождащата връзка.

ЕС и САЩ предупредиха, че Русия заобикаля санкциите, като внася стоки от Запада през централноазиатските страни. Според разследване на Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP), те включват дронове DJI и микрочипове, произведени от Запада, внесени чрез дъщерни дружества, притежавани от Русия, в Казахстан.

Стоките и компонентите се използват за подхранване на военните усилия на Русия, казва OCCRP.

Тъй като Русия е готова за дълга война, а Украйна се тревожи, че западната подкрепа подкопава способността й да удържа силите на Москва, въпросът за паралелния внос може да се окаже спънка в зараждащото се затопляне на отношенията между Централна Азия и ЕС.

Също толкова важна тема е противодействието на влиянието на Китай.

Докато Пекин все още има сравнително слабо военно присъствие в региона, икономическият му отпечатък в Централна Азия се увеличи значително през последните години. Разделът "Пояс" на китайската инициатива "Един пояс, един път" (BRI) се отнася до сухопътни маршрути от Китай до Европа през Централна Азия.

Повече от 100 проекта BRI са финансирани в Централна Азия, така че новите проекти разговорно се описват като "китайски", се казва в докладите.

Франция и ЕС никога не могат да се надяват да достигнат тази степен на финансово влияние в регион, който граничи директно с Китай.

Но с посещението си Макрон се надява да използва стратегическата възможност, предоставена от войната в Украйна, за да изкуши някои от традиционните партньори на Русия да гледат на Запад.