Известната книга на Адолф Хитлер „Моята борба" е призната в Русия за екстремистка литература след иск на прокуратурата.

От там съобщават, че произведението на лидера на националсоциалистите в Германия и фашисткия военнопрестъпник Адолф Хитлер ще бъде прибавено във Федералния списък на екстремистките материали след влизането в сила на съответното решение на съда.

До този момент автобиографията на Хитлер официално не се считаше за екстремистка литература и можеше да се намери на свободен достъп в интернет. Произведението на Хитлер обаче се разпространява полулегално по книжарниците.

Едва миналата година генералната прокуратура е направила извод, че книгата съдържа „изложение на идеите на Хитлер, които оправдават дискриминацията и унищожаването на лица от неарийската раса".

В съответствие с руските закони за противодействие на екстремизма и терористичната дейност е забранено както производството, така и разпространението и съхраняването на такива материали.

„Моята борба" е издадена в две части през 1925 и 1926 година. Хитлер я е писал, докато се намира в затвора. Първото заглавие на книгата е „4.5 години борба против лъжата, глупостта и коварството".

В Германия автобиографията на Хитлер е забранена след края на Втората световна война. Авторските права над книгата се държат от правителството на Бавария, а те изтичат през 2015 година, тъй като според закона 70 години след смъртта на автора правата му изтичат.

В СССР за първи път „Моята борба" е издадена през 1930 година в малък тираж за ползване само от членовете на партията. Първият масов тираж на руски език е през 1992 година, след което претърпява още няколко издания.

В САЩ и до този момент се продават по 60 000 екземпляра годишно. От 1945 до 1979 година от продажбата на книгата са се правили големи отчисления, които са отивали в правителствения фонд за подпомагане на инвалидите от войната. След това правата за издаване на книгата са предадени на издателството, публикувало книгата за първи път в Америка.

За първи път „Моята борба" е издадена в Израел през 1995 година, а в Полша и Турция тя е официално забранена.