Повишаването на лихвения процент на Румъния с 25 базисни пункта във вторник може да сигнализира за край на агресивната 18-месечна кампания на затягане на паричната политика в Централна Европа, но постоянно затегнатите местни пазари на труда и други пречки все още покриват пътя към по-ниска инфлация, пише "Ройтерс".

Сравнително скромният ход консолидира икономистите, че регионът, който бе в челните редици на глобалната вълна от затягане на политиката за спиране на скок на цените, който се случва веднъж на поколение, обръща страницата на повишаването на лихвите.

Румънската централна банка каза, че по-бавният икономически растеж и по-евтината енергия ще помогнат за намаляване на инфлацията до едноцифрено ниво тази година от над 16% сега, по-рано от прогнозираното.

От юни 2021 г. Полша и Чехия повишиха лихвените проценти с близо 700 базисни пункта всяка, докато централната банка на Унгария повиши с над 1200 базисни пункта, за да определи най-високата референтна стойност за разходите по заеми в Европейския съюз.

Консенсусната прогноза на икономистите, анкетирани от "Ройтерс" между средата на декември и началото на януари, предвижда, че няма да има повече повишения на лихвите в Полша, Румъния, Чехия или Унгария.

"Смятаме, че цикълът в региона е приключил", казаха икономисти от ING. "Така че основният въпрос е кога инфлацията в региона ще спадне достатъчно, че централните банки да имат желание да започнат да нормализират паричните условия."

Управителите на чешките и полските банки не са затръшнали напълно вратата за нови увеличения на лихвените проценти и някои външни инвеститори залагат на още по-строги мерки в Румъния, чиято централна банка, вероятно имайки предвид злополучния пример на Унгария миналата година, не е заявила дали повишенията на лихвите са приключили.

Но тези мнения са малцинство. Инфлационната изненада от миналия месец в Полша, най-голямата икономика в региона, дори накара анализатора на Societe Generale Марек Дримал да отмени призива си за повече повишения на лихвените проценти през първото тримесечие и вместо това да намали с 50 базисни точки през октомври.

Икономистите виждат най-много възможности за евентуални съкращения в Унгария и Чехия, като последната е отбелязала почти 10% спад на реалните заплати въз основа на последните данни. Кроната достигна 12-годишен връх тази седмица, засенчвайки другите в региона.

Инфлацията все още се очаква да нарасне в началото на 2023 г. в някои централноевропейски страни, въз основа на прогнози на централната банка, преди да се върне на едноцифрена територия до края на годината. Силният основен натиск означава, че все още е на път да надхвърли значително своите цели.

Някои икономисти обаче отбелязват, че неотдавнашните спадове в разходите за енергия, основен двигател на миналогодишните скокове на цените в разчитащата на внос Централна Европа, може да нарисуват по-благоприятна картина на основната инфлация в бъдеще.

"Разказът около енергийната криза в Европа се промени напълно през последните седмици, тъй като по-високите от нормалните зимни температури намалиха търсенето на отопление и натиснаха цените на газа рязко надолу", каза Лиъм Пийч от Capital Economics.

"Това ще помогне за подобряване на външните позиции и намаляване на инфлационния натиск в Централна и Източна Европа."

Румъния тихо догонва по-богатите съседи, подпомогната от парите на ЕС

Румъния тихо догонва по-богатите съседи, подпомогната от парите на ЕС

Румъния - отдавна една от най-бедните страни в Европа - става втората по големина икономика в Източна Европа след Полша

Въпреки това процесът на намаляване на инфлация ще бъде изпълнен с рискове, включително възможно обръщане в края на годината на спада на реалните заплати, плитка рецесия, която оставя някои от най-напрегнатите пазари на труда в ЕС сравнително невредими и инфлационните очаквания, които се утвърждават над целите на централната банка.

"Оставаме предпазливи относно връщането на положителен ръст на реалните заплати към края на 2023 г.", каза икономистът от HSBC Агата Урбанска-Гинер за Полша, посочвайки рисковете от нарастваща инфлация от силния ръст на заплатите.

Въпреки че гуверньорът Адам Глапински каза миналата седмица, че централната банка може да понижи лихвите в края на тази година, повечето икономисти, анкетирани от "Ройтерс", не виждат място за облекчаване, като се очаква Полша да има един от най-високите нива на инфлация в нововъзникващите пазари в края на 2023 г. според Capital Economics.

Активността на преоценките в началото на годината ще бъде друг критичен фактор, определящ скоростта към по-ниска инфлацията, каза Унгарската централна банка миналия месец, след като установи, че силните скокове на цените в региона са помогнали на компаниите не само да запазят, но и рязко да увеличат своята рентабилност въпреки големия ръст на разходите.

"Картината е напълно различна (от това, което очаквахме). Въпреки че вносът на енергия и суровините станаха по-скъпи, брутният оперативен доход дори се увеличи в няколко сектора", каза управителят на банката Андрас Балатони.

Централната банка на Полша също отбеляза този риск в своя доклад за инфлацията през ноември, заявявайки, че нетните финансови резултати на компаниите са достигнали рекордно високи стойности в номинално изражение през второто тримесечие, тъй като ръстът на приходите изпреварва цената на продадените стоки.

Трио определящо лихвите на среща на чешката централна банка през декември също казаха, че значително покачване на цените през януари би оправдало увеличение на лихвите, въпреки че икономистите от Komercni Banka казват, че намаляващото търсене може да затрудни компаниите да повишат цените още повече.

Тъй като централните банки навлизат по-дълбоко в терен, осеян с такива клопки, рискът от грешна политика може да нарасне.

"Дали централните банки ще действат прекалено бързо, за да облекчат политиката, ще зависи до голяма степен от здравето на вътрешното търсене и пазарите на труда", каза Пийч от Capital Economics.

"Като се има предвид пристрастието около компромиса растеж-инфлация в централната банка на Полша, смятаме, че рискът от преждевременно облекчаване на политиката е най-голям там."

Той обаче добави, че ниският, но "недооценен риск" от по-бързо намаляване на инфлацията може да отвори вратата за по-рязко намаляване на лихвите в региона, отколкото пазарите очакват в момента.

52% скок на цените на храните за година

52% скок на цените на храните за година

Индексът на тържищните цени отбелязва пореден рекорд