Всички в Иран очакваха, че след отмяната на санкциите през 2016 икономиката на страната отново ще дръпне напред. Надеждите обаче бяха попарени. Лошото е, че и занапред изгледите за Иран са доста мрачни, прогнозира Дойче веле.

Надеждите в Иран бяха огромни, когато в началото на 2016 икономическите санкции срещу страната бяха отменени. Едно десетилетие на пропуснати шансове изглеждаше приключено. Очакваше се, че търговията с петрол отново ще потръгне, че остарялата инфраструктура ще бъде обновена и че инвестициите от чужбина ще създадат основата за повече търговия, по-голямо производство и нови работни места.

"Големите очаквания обаче не се материализираха", казва Михаел Токус, шеф на Германско-иранската търговска камара. При това икономиката на Иран стартира устремно: през 2016 - т.е. още в първата година след вдигането на санкциите - беше постигнат стопански прираст от 12,5%. От 2017 насам обаче темпото намаля и ръстът се движи между пет и осем процента.

На пръв поглед това не е страшно. Но пък е недостатъчно, за да бъдат създадени нови работни места за младото население на страната. Днес всеки трети иранец под 24 години е без работа, а средната възраст на населението възлиза на 30 години. По данни от 2016 година 12,7% от иранците са безработни, а сред жените безработицата възлиза дори на 50%.

В анкета, проведена от IranPoll през миналата година, над 70% от иранците заявяват, че обикновените хора не са извлекли никакви ползи от отмяната на санкциите.

Петролът: благодат и проклятие

Ползи обаче имаше за петролния сектор. Още през 2016, според данните на ОПЕК, Иран е продал близо 80% повече суров петрол в чужбина, отколкото в годината преди отмяната на санкциите.

Петролът може да бъде истинска благодат - защото сделките с него носят една трета от приходите в държавния бюджет. Но може да бъде и проклятие: отпадне ли износът на петрол, икономическият прираст на страната се свива до минимум.

Що се отнася до другите отрасли, даже и през 2016 - годината на големия бум - индустрията и останалите икономически сфери отбелязаха твърде малък прираст - между 3 и 7 на сто. В селското стопанство например прирастът беше от 4,2%, в сектора на услугите - около 3,6%, в преработващата индустрия - около 6,9%. А строителният бранш отбеляза дори минус от 13,1 на сто.

Проблематичен и спъващ развитието фактор е обстоятелството, че най-големите предприятия в страната се контролират от Иранската революционна гвардия, от военните, различни религиозни фондации или от иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей.

Всеобщ недостиг на пари

В страната се усеща и всеобщ недостиг на капитали, който също спъва икономическия напредък. Фирмите се нуждаят от свежи пари, за да правят инвестиции, както и държавата - за да изгражда нова инфраструктура. Инвестициите в публичния сектор възлизат едва на 3% от БВП. Банките отпускат кредити срещу толкова високи лихви, че предприятията се оказват принудени да отлагат някои спешно необходими инвестиции.

А иранската валута - риалът - се обезцени с една трета от декември 2017 насам. Според експертни преценки, едно петчленно иранско семейство разполага средно с малко над 500 евро на месец, а това го поставя под границата на бедността.

"Близо пет години след избирането на президента Рохани иранската банкова система продължава да бъде неплатежоспособна", написа икономистът Джавад Салехи-Исфахани в германския вестник "Ханделсблат".

А какво е положението с чуждестранните банки? Австрийската регионална банка "Обербанк" например вече обяви, че след отказа на САЩ от атомното споразумение с Иран смята да подложи на преоценка бизнеса си в страната. През есента на миналата година Обербанк беше първата европейска финансова институция, която веднага след отмяната на санкциите подписа кредитно споразумение с Иран. Още през ноември обаче банката даде на заден ход и реши, че няма да раздава повече кредити, независимо от високото търсене.

"Санкциите на американците"

Още преди отказа на САЩ от атомното споразумение, президентът Тръмп отчасти вече беше постигнал целта си - икономиката на Иран и търговията ѝ с чужбина бяха сериозно затруднени. А сега на практика и разплащанията на иранските фирми с чужбина са почти блокирани. Това се отнася особено за търговията с петрол - и то без значение дали в нея участват американски фирми или не.

"На първо време става дума само за американски санкции срещу Иран", казва Михаел Токус от Германско-иранската търговска камара. Неговото твърдение е вярно, само че има и още нещо: всяка голяма фирма, стъпила на световния пазар, е обвързана и с големите банки на Уолстрийт - т.е. може да се окаже пряко засегната от американските санкции.

"Надеждата беше, че през 2018 иранската икономика ще тръгне отново напред. Тази надежда сега бе попарена", казва Фолкер Трайер от Германската търговско-индустриална камара. Това се отнася и до германските фирми, които поддържат бизнес контакти с Иран. В случая става дума за търговски обем, който през настоящата година вероятно ще надмине четири милиарда евро. Попарени бяха обаче най-вече надеждите на хората в Иран - една страна с близо 80 милиона население.