Ако има военно нападение срещу Германия, много малко германски граждани биха били готови да защитят страната си с оръжие в ръка, сочи ново проучване, съобщава "Анадолу".

Само 5% биха се включили доброволно във военната служба, според резултатите от проучване, направено от социологическата компания YouGov, публикувано в петък.

Около 33% от анкетираните са заявили, че ще се опитат да продължат обичайния си живот, доколкото е възможно, но 24% са заявили, че биха напуснали страната възможно най-скоро в случай на военен конфликт. Проучването идва в момент, когато Германия обсъжда дали да въведе отново военната повинност и когато войната в близката Украйна е на път да достигне границата от една година.

Министърът на отбраната Борис Писториус наскоро определи спирането на задължителната военна служба от правителството през 2011 г. като грешка, но в същото време подчерта, че тя не може да бъде върната "с мигване на окото".

Политически и военни фигури в Германия предложиха връщане на задължителната военна служба, пише "Гардиън". Германският парламентарен комисар по въпросите на въоръжените сили, Ева Хьогл от лявоцентристката ГСДП, в сряда призова правителството да се запита дали е необходима някаква форма на задължителна гражданска служба, за да се справи с недостига на персонал в редиците на германската армия.

"Определено имаме нужда от повече персонал в Бундесвера", каза Хьогл пред вестник Augsburger Allgemeine.

Началникът на германския флот Ян Кристиан Каак също наскоро предложи връщане на задължителната военна служба по норвежкия модел, при който мъжете и жените се призовават за изпит след навършване на 19 години, но само малък, мотивиран процент от всяка годишна група е призован в армията.

"Вярвам, че една нация, която трябва да стане по-устойчива във времена като тези, ще има по-високо ниво на информираност, ако е смесена с войници", каза Каак.

Правителството, за което нарастващият дебат е преди всичко главоболие, побърза да се опита да полее студена вода върху дебата. "Всичките ни усилия трябва да бъдат съсредоточени върху укрепването на Бундесвера като високопрофесионална армия", каза финансовият министър Кристиан Линднер пред Süddeutsche Zeitung, описвайки го като "фантомен спор".

Щефен Хебестрейт, говорител на правителството, в понеделник определи дебата като "безсмислен", добавяйки, че превръщането на Бундесвера от наборна в професионална армия "не може да бъде обърнато от един момент към следващия".

От 1956 г. до 2011 г. германските мъже са задължени да извършват някаква форма на служба след навършване на 18 години, като тези, които не искат да служат в армията, са имали възможност вместо това да извършват Zivildienst в граждански институции като болници или домове за възрастни хора .

С изискванията за личен състав на намалената армия, намаляваща след падането на Берлинската стена и двете служби бяха преустановени при управлението на Ангела Меркел през 2011 г., въпреки че клауза, позволяваща на държавата да набира мъже във въоръжените сили, остава част от немския основен закон.

Наскоро служители на армията се оплакаха от борбите си да попълнят редиците на Бундесвера, който не надвишава 183 000 души, докато социалните институции се оплакват от липсата на млади грижовни работници, за които Zivildienst работеше като отваряне на врати в сектора.

Когато Писториус описа постепенното премахване като грешка, той изрично имаше предвид не заплахата от една агресивна руска държава, а социалното приемане на въоръжените сили в германското общество. "Навремето на всяка втора кухненска маса имаше наборник", каза той. "Което означаваше, че винаги е имало връзка с гражданското общество като цяло."

Позовавайки се на атаки срещу пожарникари и полицаи, Писториус каза пред Süddeutsche Zeitung "изглежда, че хората са загубили съзнанието, че самите те са част от държавата и обществото ... Поемането на отговорност за определен период може да отвори очи и уши за това".

Връщането на задължителната военна служба би наложило държавата да похарчи милиони евро за възстановяване и модернизиране на казарми и за закупуване на оръжия и оборудване за обучение, не на последно място защото броят на отговарящите на условията наборници ще бъде по-висок, отколкото в миналото: както в Норвегия, съвременната версия на военната повинност вероятно ще трябва да се прилага както за жените, така и за мъжете.

Тъй като модерните армии изискват персонал, обучен във все по-сложна военна техника, наборниците, които служат само за няколко месеца, биха били от малка полза.

"Руснаците ще водят различна война срещу нас", каза Карло Масала, професор по международна политика в Университета на Бундесвера, Мюнхен, и известен скептик по отношение на военната служба. "Нямате нужда от масови армии, имате нужда от професионалисти с отлично обучение."

Войната в Украйна: Стрес тест за отношенията между САЩ и Германия

Войната в Украйна: Стрес тест за отношенията между САЩ и Германия

САЩ очакват с нетърпение Германия да поеме водеща военно-защитна роля в Европа, за да се противопоставят на Китай